В прикачения файл:
Кой начин на свързване е за предпочитане. Аз залагам на вариант 3.

Aми нито единия. Най-правилно е масите да са във звезда, всички части да имат своя маса свързана към звездния център, където се подава захранване на всичко.

Ами те са си в звезда. Ти мислиш и емитера на транзистора ли да трябва да отиде в звездния център?

Ами да, защото ако тече ток и има пад, тоест отместване на напрежението спрямо 0 V. На практика и трите схеми ще работят. Може би при много силни смущения няма да е устойчива схемата. Но най - най - правилният начин е всички маси в една точка. т.е. масите на стабилизаторите също Масата на 7824 може да се окаже че прекарва 1-2А примерно и ако има пад повече от 0.6 V, транзистора спокойно може и да не се отпуши.
Абе вариант 2 е най-близък до идеалния.

Едно от правилата е така да закачиш "логиката" че силовия ток (от щракалката) да не води до отместване на потенциалите на масата на логиката и на силовата част. Не знам как звука като обяснение - имам предвид че големия ток на щракалката във всеки случай ще доведе до някакъв пад по пътеката от нея до конектора. Но това не бива да води до поява на разлика между маса щракалка и маса логика. Т.е. колкото и да се вдига маса щракалка, толкова да се вдига маса логика. Т.е. маса логика отива в маса щракалка, а оттам двете маси отиват в конектора. Така щраканията вдигат и двете маса и не водят до разлика между маса щракалка и логика.
Сега, това го знам за примерно драйвери и мосфети. Ако направиш звезда която допуска някакъв пад от масата на щракалката то зведния център, то масата на логиката ще мърда спрямо масата на щракалката. Ако имаш примерно токови шунтове отдолу това може да доведе до проблем.

Няма ли начин да се ползва оптрон между логиката и транзистора? Това би подсигурило до голяма степен срещу плаващи маси.

То имаше една крилата фраза "Мисли като ток!", но тук терминът "Няк'ва" ме кара да се потя между пръстите
Предполага се, че целта на задачата се върти около кречеталото, значи неговата маса е най-важна. Да, ама тази логика външни сигнали приема ли? Ако да - Схема No1 , щото едно феритче не развръзва много. Пък транзисторът се управлява по ток, най-добре през делител и тогава Rbe ще е до него а другият - където си иска.

П.С. Оптрон за такова нещо Не прочетох "галванично развръзване".
П.С.2 Вариант 2 определено е глупост.

Трябваше да уточня, че "централното" захранване е през една педя кофти кабел, а и конекторите не са най-качествените. Тоест в звездния център масата ще си подскача спрямо земята.
"Щракалката" е малка част от схемата, но зашумена.
"Управлението" управлява много други неща - дисплей, клавиатура, памети... и съответно неговата маса е с много по-голяма площ. Затова варианта управляващата маса да подскача с масата на "щракалката" не ми допада като идея.

Този резистор в колекторната верига на транзистора ме кара да попитам, тая "щракалка" все пак какво представлява и транзисторът в ключов режим ли ще работи?

Сложи входен филтър тогава(ей много ги хващам вече филтрите )! Вариантът със ферита нещо не ми допада. Ще създаде някаква потенциална разлика там, а и транзисторът ще превключва по-бавно -> ще се загрява повече. Не знам дали това е от значение в случая.
Защо не използваш някакъв MOSFET?! По-малък управляващ ток -> по-малък проблем!
Не си уточнил колко A или mA ще минават през транзистора?! При малък ток няма проблем да го свържеш към управляващата маса. Иначе мисля е по-добре директно към входа(клемата).

Сега като се замисля идеята с оптрона е най-добрия вариант. Стига да държи тока и да е достатъчно бърз.

Транзисторът е за разрешаващ сигнал за щракалката. Резисторът в колектора му е 10к. Честота на превключване е ниска - няколко килохерца.

Е то тогава не мисля има голямо значение. При 24V можеш да поставиш и по-голям резистор там - 50k примерно(зависи пак колко ти е входното съпротивление на логиката!). Може няколко теста да трябват, но и да остане същото нито ти е висока честота(по учебник над 50к започват неприятностите), нито токът ти е голям, за да създаде значителна потенциална разлика в GND и да ти смути схемата! При 1,7Е-6 ома/см сметни колко трябва да са ти дълги пистите, че да имаш проблем...
Може просто да поставиш някакъв резистор на базата и друг м/у BE. Примерно 47k BE и 1к на базата.
Но входния филтър ти е задължителен...

Вариант 1 с оптрон:

Ай стига с този оптрон, бре! При добро желание R2 може да е 100кОма, и 1кОм е достатъчен - от това по-добра развръзка... Вариант 1
А че масата щяла да играе според земята е съвсем друга бира. На пръв поглед иска замасен екран, отпосле ще дойдат и други проблеми евентуално.
Ама кречетелото да си стои настрана!