Здравейте! От известно време качвам левел относно EMI и ESD проблеми по PCB. Доста неща научих, но имам въпроси.
Първо! В директивите се казва, че трябва една схема(платка или устройство) да бъде защитена от ESD. За целта трябва да се подсигури за прескачане на заряд откъм корпус, кабели влизащи с него, контакт с човек и др. И съответно тук се занулява, слагат се TVS, варистори и т. н. ОБАЧЕ при теста за ESD се прави освен тест през въздух и контактен тест! Та ако съм подсигурил само подстъпите към платката, как ще мина контактния?! То си пише, че поне 10 точки се тестват...
Второ! Стандартно трябва да се защитят RESET пинове, входове за прекъсвания и т. н., за да не се смути работата на pcb-то. Има и вариант за двустъпална защита тип SEED. Това може да се приложи и на обикновени пинове. И тук идва проблема. Ако примерно си поставя малко съпротивление(или мънисто) на някой изход/вход на контролера(при обикновените входове/изходи пише, че може да се използва само secodary clamp без TVS), то е физически обект. И при контактния тест опра пистолета м/у входа на контролера и мънистото какво става?! Тогава съпротивлението/мънистото ще увеличи импеданса от към TVS-a(ако има такъв) и веригата ще се затвори през контролера...
Не съм правил такъв тест и не съм наясно какво е допустимо и какво не. Ако може малко разяснения по тези въпроси!
Благодаря!

Платката няма ли си кутия?

Има кутия(нали мога да ги правя вече )! В този случая, който правя в момента, има!
Та нека да направим нещата по-реални. Правя дизайн за честотен регулатор, който ще е разположен в кутия от полиуретанови панели(на части ще я отлея). Според документацията за ESD трябва да защитя терминалите, където потребителят има досег с у-вото. Управляващите клеми са опто или релейно изолирани. Ако сложа някакви ADC входове/изходи ще трябва да им сложа защита. Има дисплей и бутони, които също ще имат защита. USB-то и RS485 също ще са защитени. До тук всичко е 6. Идва частта, която ми е проблемна!
Според pdf-тата ESD може да прескочи от вентилационен отвор(а такива има доста) към платка. Тук какво правим? Чисто физически разполагане на платките по-далеч от дупките достатъчно ли е?
По-скоро ме интересува тези неща могат ли да бъдат предвидени или всичко опира до тестване с пищоФа и нагаждане?!
Благодаря!
ПП: Явно има доста куци моменти, които ще трябва практически да оправя. Защото в случая има земя и т. н., но какво става, когато у-вото се държи в ръка, няма земя и платката буквално се опира в полиуретана.... Тогава идват разсъжденията от предния пост...
Ако може някой, който е правил такова нещо да даде пример как разсъждава. То вярно, че нещата са свързани с EMI, но там като че ли ми се виждат много по-ясни - построяват се правилно веригите и проблеми са малко вероятни...

Когато направиш ESD теста, ти ще си най-наясно с нещата. Като начало, остави по периферията на платката борд към маса без солдер маска и предвиди метални решетки но вентилационните отвори свързани с маса/земя (ако е налична).

То ако е въпроса и анаоговите входове могат да се изолират.

Контактния разряд не се прави директно върху платката. Ако устройството има кутия (повечето имат), се обикаля с пистолета по разни "съмнителни" точки и се търси къде ще направи разряд. Ако не направи - всичко е ОК. Ако направи - тогава устройството 1) трябва да оцелее, 2) трябва да си възстанови нормалното състояние без намесата на оператор. Т.е. евентуално са допустими примигвания на дисплей и т.н., но това не трябва да води до трайни проблеми (ресети, изтривания, забивания, загуба на изображение, грешни стойности и т.н.).
Така че борбата с ESD не е само хардуерна, могат да се включат и доста софтуерни прийоми за да с мине теста.
Мисля че контактния разряд се прави с 8kV, като разряда е единичен (т.е. разрежда се кондензатор, зареден с определено количество заряд). След това устройството се "почиства" със заземена оплетка или нещо такова и наново. Това са моите познания от тестовете които ние правим. Не твърдя че са точни или изчерпателни.

за колко киловолта говорим?(демек за кой клас устройство)
има различни методики за различните киловолти

Това "коловолти" на гръчки ли беше? Щото "колос" е "г'з", а "коловолти" някак си пасва в случая

батебонго,
мисля, че правилно съм го написал @киловолти@
,
П.с. аха, не съм

Може ли малко повече разсяснения тук! Ако девайса се ресетне и продължи да си работи без да го пипа никой - това е допустимо?!
В случая това, което ме притеснява, е ако стане някой фал, ще получа звук и светлина - сирече ще се изпарят някой компоненти, в други ще се появят дупки и т. н. Тези неща гърмят здраво! А аз зорлен ще ходя да му пускам ток! И ако гръмне едва ли ще пробвам втори път! Би трябвало защитите да сработят, но софтуерно съм задал при част от грешките да не тръгва автоматично и да изчака операторът да види грешката и чак тогава! Смятам, че така е правилно! Което не знам, до колко се вписва в горното условие!

Муха, не знам кого питаш, ама ще ти отговоря за нашите.

Нас ни изпитват по EN55024:2010, EN55032:2012, EN61000-3-2:2014, EN61000-3-3:2013, 2009/125/EC:2009 EC Regulation 1275/2008 + 801/2013, EC Regulation 278/2009.

8kV контакт и 4kV въздушен разряд.

Ми... питах този юзер, дето пита
Пък и "вашите" не ги знам
И като човек не знае изходните параметри рядко може да уцели входните (или обратно)
Затова мисля е важно да се знае за какво се пита (кой клас изделие) пък ниво на сейфти, пък краен ползувател... И тогава според стандарта си има препоръки и т.н.
Защото има разлика от гпио на контролер, интерфейсна схема(рс485), интерфейсен модул, пц, пък дали е в кутия, пък каква кутия(метална какув метал), пък ще има ли хот-плъг или не.....

Ами да, Мухата е прав. Трябва да се знае какъв клас изделие е това. Дали за домашна употреба или промишлено и т.н. Имат различни стандарти по които се изпитват...

Ако искаш хвърли едно око и на това, макар че е най-вече как да пазиш оборъдването от светкавици.
https://www.edn.com/design/design-tools ... alculator-
http://ieeexplore.ieee.org/document/635 ... er=6351804

Ся, мноо съм недоволен, щото си има специален раздел по тематиката, нищо че се намира най-отдолу.
И точно там е мястото за разни ш*бани тестове със 100пФ заредени до 8кВ и тем подобни простотии, т.е. фарадите много а волтовете малко. Всички ли правите животоспасяващи / животозависещи управления?
Тя една мацка в найлонов чорапогащник може да е наистина убийствена, но най-малко за електрониката.
Правил сим к'во ли не навремето (без да се смятам за велик), но никога, ама никога нещо не се е скапвало заради смущения. Сигурно защото не са го плющяли с ESD пищов.