И от пианото има не малко ползи, най-малкото някое гадже може да свалиш по лесно. Не са амбиции, но са реалности, повярвай аз бях най-големия противник на натоварването на детето с всякякви дейности. Да обаче светът е друг, нещата много се промениха и виждам че всички тия неща вече не са глупости.

Опитвам се да кажа, че не е добре да насочвате децата към нещо, което добре виждате, че им е противно.

от друга страна това развива добри умения за в бъдеще. човек много рядко работи това, което му е кеф

Преди всичко, един млад организъм, трябва да стане човек. Получи ли се това, всичко останало е лесно.

Много важна предпоставка за това е да си имал хубаво детство. Това, в крайна сметка e един много кратък период от живота. Останалото (дългата част) е само обучение и работа и пак работа.

Но стига съм се правил на педагог

И аз гледам да не го тормозя много, щото наистина е рано, но 7-8-и клас така ще му седна на врата...!

мдааа...
една година ги учиш да ходят и да говорят, след това - 20 години да си седят на задника и да си затварят устата.

това, да направиш човек от едно парче месо е истинско предизвикателство. и в къщи е поне 80% от работата. моите скромни наблюдения са, че децата копират всичко от родителите - жестове, мимики, начин на конструиране на изреченята. не мога да твърдя, че е генетично, нито обратното, но много приятели, вече на възраст, са копия на поне единия родител. за мен също старите хора от селото на баща ми, казват че съм приличал много на него - и като поведение, и като говор. аз самия не съм забелязвал такова нещо, ама им вярвам.

Не си прав. Детството е най-дългия период от живота. Ако не ми вярваш опитай се да си спомниш случки от детството ти и случки след като си 20 годишен.
Ще си припомниш с пъти повече неща за детството си от колкото като възрастен.

Бонго, ако го оставиш до 7-8 клас той на твоя врат ще стъпва,не ти на неговия. Малкото дори е изтървано при нас, сигурно защото ни няма през повечето време. Ако го оставиш цял ден ще гледа малоумни филмчета в тубата.
Аз не претендирам да съм педагог или добър родител, но виждам разликите, повярвай всяко нещо което научиш рано или късно ще ти е полезно, и пианото и солфежа. И реално много малко хора успяват да оцелеят въпрки обществото, почти всички оцеляват в обществото, тя няма нито характер нито няккави дадености да оцелява въпреки обществото, тук не се е метнала на мен, затова по добре да може да севписва и то в различни общества.

Нищо от това, което работя за да си вадя хляба или от удоволствие, не е резултат от родителски насоки, освен може би, най-важното - "нищо на този свят не се получава даром".

Не е въпрос за родителски насоки това което работиш, но това което работиш може да ти е мого по лесно ако си придобил определени качества и умения.

Интересна тема. Ученето на езици тренира паметта, доколко е полезно обаче е друг въпрос. Скоро ми демонстрираха едно приложение, което превеждаше в реално време китайски на английски. Забавянето беше 2 сек... новото поколение телефони им слагаме специални чипове оптимирани за невронни мрежи, като една от целите е ускоряването на подобни приложения. Отделно 5G цели забавяне под милисекунда... Аз лично освен в английски в друго не бих инвестирал.

Музикалните инструменти - да полезни са, развиват слуха. Сега дали трябва да е пияно е друг въпрос. Искам да кажа ако и е кеф цигулка или ударни инструменти да учи тях. Самият инструмент е без значение.

При спорта, пак същото - гимнастика, танци (каквито и да са, ако ще и пилон да върти), плуване, бойни изкуства, все неща които тренират баланса и развиват мускулатурата. А ако изисква и работа в екип, още по-добре.

Най-важното е мотивацията да идва от нея. Предостави и достъп до редица възможности и виж къде ще и светнат очите. Защото така ще се научи на най-важното. А именно да прави това, което и лежи на сърцето. От там идва всичко останало. Така нито началник, нито съпруг, нито родител ще могат да и се качват на главата след време. Кефа движи света Тони, може и иначе, но не е оптимално

Развиват не само слуаха но и моториката и координацията, все много важни неща за най-оббикновеният живот. Същото е и за спортовете, дали ще са спортни танци, дали ще е карате или нещо друго няма значение. Едно време израстнах по строежите и баирите, катерихме блокве, спускахме се в изкопи, какво ли не сме правили, това е почти немислимо за днешното поколение, най-малкото строежа не блок не отнема 5 години В същото време спортовете и не само те развиват горедолу същите умения и навици.
п.с. а за езиците, китайски, сипански и португалски, там е според мен истината, немския е безмислен освен ако не е изучила всичко останало, френски я още по-безмислен, но пък е френски, английския мисля че не се дискутира, според мен той е задължителен заедно с родният език, руският също не трябва да се пренебрегва.

Ми не може всички да са вундеркинди, пък и не трябва. То на сила хубост не става. Като дете можеш да го насилиш, но като порастне ще таи неприязън.
Моичкият с кеф ходеше на пиано, но като сменихме учителя се отказа, пък избор няма. Сега и да пее не ще, нито музика слуша. Ще му мине.
Ходи на плуване с кеф, на английски също, защото учителката е много добра. Но спортист или полиглот от него не става, поне засега.
Гледаме в училище да е от добрите, но никога не сме го ръчкали да е първенец.

Да учиш езици в учлище е все едно да се учиш да плуваш е басейн без вода.
За да научиш езика, трябва да говориш с хора дето го говорят и да си пишеш с тях, всичко друго е губене на време.

Ученето в училище включва и научаването на определен набор от думи, термини и фрази. Ако не ги знаеш, при комуникация с "хора дето го говорят", ще те заболят ръцете...