По времето по което си играл на фунийки по строежите едва ли е имало какво да обезкосмяваш
А за татуирането - по мое време имаше ваденки които можеше да залепиш върху себе си.

Кръговрат... Откакто свят светува, според възрастните, от младите нищо не става. А когато те са били млади, ехееееее... Та чак не е за разправяне. Или поне не и без сериозна "цензура"...
И само шестици в бележнка.

Точно така! Още се чудя, как е могъл покойният ми баща да нарича музиката на deep purple "баластра"
Същевременно си задавам въпроса - същото ли ще се питат моите деца що се касае до "Мишо шамара". И ако - да, то изпитвам ужас от подобна аналогия

гумена топка за футбол беше 3.50лв. рядко издържаше месец. на площадката зад блока се събирахме толкова много деца да ритаме топка, че едвам се побирахме. баща ми дори беше сложил прожектор на балкона, да си играем до 22:00 през лятото. кожен 'футбол' беше лукс, но пък беше много по-безболезнено като те изплющят по голото дупе. факта дори беше увековечен в любим черно-бял детски филм от онова време.

с колела обикаляхме половин София, все на тумби. без каски, скорости, ръкавици. имаше и деца без колела (тате каза, че ще ми купи колело, ама друг път), та 2 деца на балканче си беше норма. е, имаше по някое ожулено коляно, но не помня някой да си е чупил крак или ръка.

играта на фунийки беше сезонна. почти всички антени в квартала оставаха без 1-2 пръчки. и се стимулираше интереса към вестници на подрастващите. от Правда ставаха по-хубави фунийки, отколкото от Работническо дело. на есен се плювахме с едни бели топчета, в квартала растяха с тонове.

настъпването на пирон беше дори полезно - всяка година ни слагаха тетанус инжекции, при това сами си ходихме до поликлиниката, да не ни напляска мама. запишат ти името и адреса в един тефтер, боцнат те и айде пак в прахоляка. дори трипера се лекуваше без пари (това като пораснахме)

в училище, като ти каже класния "не те ли е срам!" и ти се засрамиш. най-голямата заплаха беше "баща ти да дойде утре". сега, ако бащата въобще отиде, най-много да набие учителката.

Боре, (не използвам "дедо", щото май сме от едно поколение).... Не знам дали си спомняш старите трамваи - "Цепелините" с дървените врати, които се отваряха ръчно. Та техните дръжки бяха едни дебелостенни месингови тръби - перфектни за фунийки. Казвам перфектни, защото освен, че "калибърът" им беше идеален ами бяха и бая тежки и поради това не се кривяха и можеха да се ползват и като джедайски меч, когато ти свършат фунийките. Освен това, беше и особено "престижен" самият начин по който си се сдобил с това "оръжие"

4.10 беше, няма да я забравя тая цена щото такъв бой съм ял за тия пари (взех ги без да питам от вкъщи)...

Мдаааа. Толкова (3.5) бяха и маломощните транзистори в млад техник и сходните им магазини...
Че дали и съветската гордост КТ315 да не беше толкова. Още са ми любими...

Маломощните май бяха малко по-евтини (за МП40 имам някакви спомени, като 2 лв но може и да бъркам) Виж по-мощните, като П213 наистина бяха 3,50 (цяло състояние за онези времена). И си спомням следната глупава история с тях.
Купувам от "Млад техник" бленувания П213, слагам го в джоба и се прибирам вкъщи. Вадя го от джоба, меря го (с Ц20).....и той пробит!?!
Тичам в магазина и ми го сменят. Прибирам се - и той пробит! Бах маа му, викам си - ще ходя с уреда в магазина, да си избера здрав. Меря там, всички здрави.
Така разбрах на кое викат обратим топлинен пробив на германиев транзистор

Фсичко де беше силициев транзистор струваше 3.50 лева, понякога и повече. После (около 1977 - 1978 ) по "Млад техник" пуснаха български силициеви със "занижени" параметри, по 20, 30, 40 стотинки. Още имам мили спомени за 2Т360, 2Т385, 2Т655, 2Т682 и КТ601. Имаше и диоди 2Д560 по 10 стотинки единият.

Един тиристор струваше космическите 10 лв!

моя спомен е за 3.50, верно може да е поизветрял. трамвайте ги помня, но никога не ми е минавала мисълта за такава употреба на дръжката. в една много далечна от нас железария някой каза, че имало алуминиеви тръби за фунийки. и цялата тумба се вдигна пред девет планини в десетата с по някакви монетки в джобчето. влизаме десетина момчетии, чичкото ни гледа - какво искате: тръби за фунийки или алуминиев прах? беше нарязал тръби на по 50см, добър чичко като пораснахме, разбрахме за какво служи и алуминиевия прах.

в млад техник попаднах, когато нивото на щанда ми беше над темето. та гледам аз нагоре и питам: леличко, имате ли транзистор Т1? нямаме!
един чичко ме дръпна настрана и ми обясни, че Т1, Т2, Т3 са номера на схемата и някъде около тях има други буквички, които са вида на транзистора. мдааа... МП41 май наистина беше 3.50, после ги намалиха. КТ805 беше 5лв, К155 бяха по 2лв. много изгодно беше да си вземеш 'конструктор' - радио, усилвател и нещо в насипно състояние. бяха по 7-10лв, а имаше по десетина транзистора.

при първото ми ходене в СССР, като видях че КТ315 е 4 копейки (по-евтино от метрото) си купих 2 шепи. тъй де - носиш едни маратонки "ромика" за 20лв и пълниш куфара с невиждан по нашите ширини чарколяк

За пръв път видях светодиод (руски) в края на 70 - те. На черно вървяха по 5 лв.

Колеги това е притеснително. Чудя се дали има някой във форума реколта след 89г...

Цяла седмица ходех като дизел без ДПФ след като опуках първия си светодиод... Викам си абе нищо няма да му стане ако съвсем за кратко го закача за изводите на 4.5В баКтерия от тия плоските.... И като ме уцели горната му половина по челото разбрах, че така НЕ СЕ прави... А толкова молби бяха едно приятелче да ми го даде...

Еххх спомени, аз бях по адванс във фунийките, бащата работеше във вимпрома, и там от лабораторията едни хубави стъклени тръби, прави гладки, калени, супер. От там и ролки тиксо, омотаваш тръбата хунаво в тиксо и става вечна почти, няма чупене, е освен ако не искаш насила да я счупиш. Дедо помни по други цени,а з не знам но мисля че тази топка беше 6.10, може да е било инфлация.