ъъ... нещо не си убедителен или аз заради зъбобол не мога да ти схвана мислята, ама тва с действието на силите е прозряно още от Нютон

Както казах - гениална е интерпретацията на формулата на Нютон и то в контекста на "силата" наречена "гравитация"

Дали се намираш в състояние на свободно падане или си в МКС, все си в безтегловност. Т.е - или не ти действат никакви сили, или ако ти действат, те ти действат в противоположни посоки и са равни по величина. Т.е - двете състояния (от твоята гледна точка) са напълно еквивалентни и поради това, спокойно можеш да приемеш първото и да забравиш за второто.

Обратното:

Стоиш си на повърхността на земята и ти действа гравитацията. След това отиваш някъде, далеч от всякакви гравитационни полета (да приемем, че си в безтегловност) но нещо те задвижва ускорително (с ускорение 1g) "нагоре". Усещаш същата сила, нищо, че вече не си на земята. Отново двете постановки са напълно еквивалентни.

И сега идва интересното: За разлика от първия случай, във втория, ти се движиш с някаква скорост и то нарастваща.

Ако в този момент тяло движещо се с крайна скорост и по права линия, пресече твоята траектория перпендикулярно, ти ще го видиш че се движи по някаква крива.

Сега да се върнем на земята, защото двете състояния са еквивалентни.

Отново идва онова тяло, което се движи по права линия, но ти го виждаш, че се движи по крива.

По-нагоре казахме, че тялото се движи с крайна скорост. Е - нека не е тяло а светлина. Щом тя има крайна скорост, значи и тя ще се движи по крива линия. Защо? Заради гравитацията.

Ба си, елементарни неща, а пък как умеете да ги представяте объркано ...

След като някой друг вече се е сетил, за нас, нещото остава да е само елементарно.

@bateAz, Сигурно може да се намери и не толкова объркано, колкото моето обяснение, но си направи труда да попиташ някой, защо светлината се отклонява от масивните тела. А още по-добре им задай въпроса: "Как Айнщайн е разбрал, че светлината се отклонява от масивните тела"

Ще се учудиш, колко малко хора ще дадат "елементарното" обяснение, което направих по-горe.

Твърде объркано обяснение... В първия случай може да виждаш изкривяване от ускорението, както и скоростта (релативиски ефект). Предполагам имаш предвид заради ускорението. Във втория случай имаш гравитация и съвсем естествено тялото ще се отклони от нея и цялия експеримент става безсмислен.
Може би става дума не за тяло, а за светлина.... това прилича на часовника на Феймън, само че там се обяснява релативиския ефект и няма гравитация. Пък и да видиш изкривяване на светлината при ускорение 1G в космоса или седейки на Земята трябва да си мнооого напред със зрението

Lcr, явно тотащно са ти объркани понятията за ускорение,маса, тегло и прочие физ понятия, и как си взаимодействат върху телата

Би ли пояснил, защо така смяташ?

(Обикновено не си правя труда да отговарям на подобни постове)

Понеже виждам, че щом правиш подобни кардинални изводи за хората, явно си голям спец в материята, ето ти прост въпрос, който не би трябвало да те затрудни:

Ако приемем, че светлинен лъч се движи със скорост от 300 000 км/s а ти се движиш в същата посока със скорост 100 000 км/s, с каква скорост се движи светлината спрямо теб?

Изкривяване ще виждаш само заради движението с някаква скорост, но тук говорим за 2 напълно еквивалентни ситуации:

1 - Действие на гравитационна сила върху неподвижно тяло.
2 - Пораждане на същата сила заради ускорително движение на тялото.
При движение с постоянна скорост, ускорението е 0 но пак бихме виждали изкривента траектория на тялото, поради единствената причина, че то се движи с крайна скорост.

Бидейки напълно еквивалентни двете състояния, това ти позволява да пренесеш изводите от наблюденията от едното в другото.

В частност - огъването на светлината заради движението - към това заради гравитацията.

Трябва ли да уточнявам, какво искам да кажа с израза "виждаш че светлината следва крива линия"?

Ако да, то да спрем с дискусията дотук.

Аз не съм много убеден
Ускорението и гравитацията са еквивалентни в смисъл, че няма начин да ги различиш посредством експеримент, който не включва външен референс. Ти обаче добавяш наблюдение на външни референси, което най-малкото нарушава условието на задачата. Ако можеш да виждаш звездите естествено че ще може да се ориентираш дали ускоряваш или си под действието на гравитация и двете ситуации вече са различими и не толкова еквиваленти...
Но да оставим това. Значи това, което виждаш винаги следствие само и единствено на относителното движение между теб и наблюдавания обект. Като ако тоя обект е единственото нещо, което виждаш няма начин да различиш дали ти се движиш спрямо него или той спрямо теб. Може да видиш само, че между вас има някаква скорост. Ако гледаш светлина, то винаги скоростта дето ще виждаш е равна на скоростта на светлината, без значение дали ти се движиш, дали ускоряваш нанякъде или не, дали си в гравитация или безтегловност. Гравитационната лупа не е пряко а косвено следствие на гравитацията. Светлината не се влияе от гравитацията, тъй като фотоните са с нулева маса. Влияе се от изкривяването на пространството.
Тъй де, твоя мисловен експеримент не го разбирам. Аз изкривявания тук на Земята съм виждал само като хвърлиш нещо и то пада, ама то си пада не щото аз съм под въздействието на гравитация, а защото то е под гравитация. В космоса още не съм ходил и ми е още по-трудно да си представя изкривявания...

Стига бре! Ако това ми беше любопитно щях да вися из мазето.нет.
Или в бг-мама раздел блондинки...

Миро, този мисловен експеримент не е мой (де да беше ) а на Айнщайн.

Аз само го преразказвам и явно не се изразявам ясно.

Редът в който е мислил Айнщайн е накратко, следният:

1 - При свободно падане, гравитацията е 0, заради ускорението

2 - Щом ускорението може да нулира една сила (в случая - гравитацията) значи може и да я породи и двете състояния са неразличими от гледната точка на наблюдателя.

3 - Във втория случай (ускорително движещ се наблюдател) траекторията на светлината, движеща се в посока перпендикулярна на неговата бива изкривена заради двете скорости.

4 - Щом двете състояния са еквивалентни, светлината ще се изкривява и от гледната точка на неподвижен набюдател на когото действа гравитация.

.............

И не, не добавям външни реферанси. Винаги говоря само за един наблюдател - този който се движи или този, който е неподвижен в гравитационното поле.

За страничен наблюдател в случая с движението, светлината ще се движи по права линия.

Което е и идеята, че светлината не се изкривява а се движи в права линия в изкривено от масивни тела пространство. И не само светлината.
Всички материални обекти.

PS:

По въпроса за масата на фотона, нещата май не са толкова прости. Всички са съгласни, че масата му е нулева в покой.
Каква точно е тя при скоростта на светлината, има различни схващания.
Някои твърдят, че той придобива маса по механизма на Хигс.

Тя и самата природа на светлината не е съвсем ясна

m=hv/c^2
m е масата в килограми, h e константата на планк, v е честотата в херци, а c е скоростта на светлината в метър в секунда.

Пълно мазало с експериментите и изводите ти...
Че светлината се изкривява - изкривява се, това е едно от предсказанията на ТО, но е наблюдавано след смъртта на Айнщайн. Така че това не е аргумент в теорията му и няма как да го е използвал в мисловен експеримент.
Че гравитацията и ускорението са еквивалентни се е знаело много преди Айнщайн, това ти го споменах няколко пъти.
Приноса на Айнщайн е относителността и най-вече относителното време. Един от мисловните експерименти е часовника на Фейман. Мисля, че носи неговото име понеже той го построява на практика по-късно, Айнщайн само използва принципа. А принципът е движението на светлинен импулс между две огледала, насочени едно срещу друго. Имаме два наблюдателя, един който се движи заедно с часовника спрямо другия наблюдател. За тоя дето се движи с часовника, светлината изминава само разстоянието между огледалата. Другия наблюдател, обаче вижда че огледалата се движат, т.е. вижда как импулса се отклонява, но докато стигне другото огледало изминава повече път, щото то се е преместило. И за двамата наблюдатели светлинния импулс се движи с една и съща скорост. Тоя факт също е известен преди Айнщайн. Но единия вижда че изминава едно разстояние, другия друго. Извод - ако използват рикошетите като тиктакане на часовник, то тиктакането ще изглежда с различна честота. Демек ако и двамата наблюдатели имаха такива часовници, всеки ще вижда че часовника на другия тиктака различно. Е, Айнщайн казва че това не е оптична илюзия, а реален факт - времето тече различно ако се движите с различна скорост.

Т.е - различна от 0.

По тази формула за зелен цвят (v = 560 E12 Hz) се получава маса от 4,12 E-36 kg.

Тук там пише - < 10Е−54 kg. (експериментално измерена)

Не разбирам, на какво се дължи толкова голямата разлика между изчислено и измерено. Вероятно на грешните ми сметки

Това не е вярно !

Хипотезата на Айнщайн затова, че светлината се изкривява от масивните тела е потвърдена на 29 - ти май 1919 г от Артър Едингтън по време на пълно слънчево затъмнение. Айнщайн е живял още 36 г. след това.

Очевидно е добре да се запознаеш с повече детайли от живота на този гений.