Рашъните за средноквадратично в обхвата говорят, ама нейсе, аз си изпих ракийката

Те пък от кога почнаха да вдяват от електроника.

Въпрос като за раздел "Академия": А филтрите какви са LC или RC?

Моят фаворит е OPA277. По-як е.

темата е форкната, хем да не мърсим другата тема, хем да се намира по-лесно

Понеже стана дума за Алтиума а аз съм му от фенововете.

Интересно платката достатъчна ли е за да ги държиш при еднаква температура строените транзистори ? И друго, то верно че мощността е малка, а радиатора отзад доста голям, но няма ли все пак влияние от изходните транзистори в-у входните, пак строените визирам.

п.с. абе алтиума прави ли такива пътечки, или това някакъв плъгин, предполагам става ясно за кои говоря, тия без острите ъгли.

Има два даже 3 варианта за крайните транзистори според приложението.
Стандартния SOT223/SOT89, но ако трябва може и вече не SMD, ТО126 (ТО220) тогава вече се ползва показания радиатор.
Иначе входната двойка не е проблемна по отношение на офсета.
Има вариант за монтаж и на 2SK2145 вместо BF862 които са в един корпус.
А и цялата задна страна на платката е маса с дебелина на фолиото 70um
Зависи пак от приложението, в нормално аудио въобще не е критичен.
За по критични неща вече се насища и паралелния канал с интегрален операционен.
За по не претенциозни неща MCP606 (SOT23-5 офсет 0,25mV)
За по претенциозни ОРА333 (SOT23-5 офсет 10uV)

А иначе Алтиума много отдавна си прави и пътечки с дъги и радиуси.

Това последното не го знаех, нали ми е враг...

По принцип няма никакъв проблем да се мери спектрална плътност (nV/sqrtHz) с FFT до много ниски честоти. Всичко е въпрос на брой отчети, дължина на FFT-то и тип прозоречна функция. Наскоро мерих така до милихерц с FFT-то в Labview, един буфер беше към половин час, резолюция също около милихерц. При повече данни се задавяше. След усредняване на 30-40 такива FFT-та се получава не много рошава графика. С 89441A също съм мерил до подобни честоти, със самоделен предусилвател направен от няколко броя ADA4528 вързани паралелно. 89441A-то може да мери и крос-спекрална плътност между двата входни канала - така може да се слезе с още 10-тина dB надолу. На практика с два средно добри предусилвателя и повече търпение се слиза под 0.1 nV/sqrtHz. От там нататък има дума криогениката

В чаршафите ползват uV или nVp-p в диапазон 0.01-10 или 0.1-10 Hz, защото така им е по-лесно да го измерват и така се е наложило. Метролозите масово ползват Allan deviation, което е като стандартно отклонение (демек RMS), само че в параметричен вариант с определено "време за измерване". За разлика от FFT-то, ADEV е сходимо и при по-стръмен наклон на спекралната плътност от 1/f, например "random walk" процеси на стареене които са 1/sqrt(t), или линеен дрейф (1/t). Има интересни публикации по темата, ако има интерес мога да ги кача.

Ами качи да видим. Неща използват Allan deviation като мерим колкото дрифтят жироскопите за час.
Но май така и не го разбрах...

Ето ги.

Това също е интересно - от хората с големите детектори на гравитационни вълни, дето се радват на SNR>0 dB.
https://dcc-llo.ligo.org/public/0002/T0900200/001/current_noise.pdf

Allan Deviation/Allan Variance масово ползват и атомните часовникари. Ама там са по-особени нещата - от една страна извънземна точност (в момента гонят към 10^-17), от друга страна лазери с всички възможни видове фазов/честотен шум (бял, 1/f, random walk). Та проблемите са от рода на това: колко често може да се сверява гаден осцилатор с идеален, и какво става между сверяванията.