Да не си решил да правиш Win98 компютър да цъкаш Quake 2?

Ако имаш чук, всеки проблем изглежда като пирон:

Търся PCMCIA SRAM карта
Ако на някой му се подмята такава, излишна, и е склонен да се раздели с нея, да метне оферта. Разумна.

Да подчертая - търся PCMCIA SRAM карта, със собствено бекъп захранване, а не FLASH.
Размери - от каквото има, до 1MB.

...а пък преди това просто нямаше флаш а чипове с джамове...

Модераторската дейност в този форум е прекалено толерантна, ако я има изобщо.

В други форуми, този потребител с присъщото му лигавене, отдавна да е отсвирен.

....Едно ми харесва много на този форум е че можеш да се върнеш 5 или 10 години назад и да се кефиш какви си ги писал навремето. Мненията ти стоят, като обица на ухото.

...Едно ми харесва много на този форум е че можеш да се върнеш 5 или 10 години назад и да се кефиш какви си ги писал навремето. Мненията ти стоят, като обица на ухото.

Едно ми харесва много на този форум е че можеш да се върнеш 5 или 10 години назад и да се кефиш какви си ги писал навремето. Мненията ти стоят, като обица на ухото.

> The Funniest Table Tennis Match in HISTORY

Коте, пак така се случи, че ми напомни ученическите години...

Нали помниш как ни приемаха в 'редовете на Комсомола' – първо 'по-будните' и 'идеологически израсналите' (де им викаха 'юбилеен набор'), па след някой месец и 'стандартните' пЮнерчета. Е, аз бЕх мно'о идейно просветлен, та ме наградиха и с екскурзия до Германия (ГДР, разбира се). Истината е, че ме уреди една братовчедка на тате, но това е друга тема. Всъщност, екскурзията трябваше да бъде бригада, но не ни накараха да работим - вероятно не искаха да им пречим.

Та отидохме 'избранниците' там, настаниха ни в някакъв пансион към едно училище. Въпреки летните дни, из двора шетаха доста немски деца. Училището имаше прекрасен парк, басейн – предполагам затова...

Та един следобед, около масата за тенис в парка, с един приятел се самоубеждавахме, че и ние я можем тая игра. Приближава се нЕкъв дребосък, да кажем 3-ти клас, не по-голям, плямпоти нещо на немски, асимилира, че сме галфони, които нищо не отбират от немски и къде на английски (от който почти не вдявахме), къде на руски (и там бяхме така), къде с жестове обясни, че иска и той да играе. И аз (нали съм 'голЕм' и великодушен) - ухилих му се снизходително и му посочих отсрещната страна на масата...

Коте, вЕрвай ми – топката не скопосвах да я докача! Мигновено се насъбра и публика. След не повече от 5-6 минути просто се дръпнах от масата, а тарикатчето продължи да си играе САМ, заобикаляйки масата. Оказа се, че било някакво вундеркиндче, а големите го били пратили, защото знаели какъв ще е резултатът. Мамка им нацистка - голям срам брах.

Онзи неловък момент, когато осъзнаваш, че си отишъл на престрелка само с джобно ножче...

В този ред на мисли...
В армията имаше един майор за батареен командир, ако войничетата искаха отпуск трябваше да го бият на тенис на маса.
Поради това тая батарея просто нямаше хора в отпуск...
Един ден, едно от войничетата имаше посещение - куп братовчеди, момичета и момчета от всякакъв калибър, роднини и т.н.
Батарейния дежурен по район, наблюдава новодошлите. Едно мъничко момиченце се приближава и го пита:
- Ти ли си чичкото, дето не дава ваканция на батко? - цялата зала млъква в очакване.
- Да.
- Ако накарам баба да те бие, ще му дадеш ли ваканцията?
Залата стана още по-тиха...

Мача е уговорен, масата пренесена. Малката вади от чантата на баба си хилка и топче...
Бабата се оказа някаква майсторка на спорта, а комбата - спаринг круша.

За довиждане дребосъчето отива при майора и вика:
- Другата седмица пак ще дойдем с баба...

В ранните фенски години, когато ровенето по компютрите ни беше основно занимание, част от групата фенове беше един младеж (К.), който адски се кефеше на идеята да бъде хакер, програмист, специалист и всички екстри. Лошо няма, амбицията е полезно качество. Но при него имаше примесена и порция суета. Един ден в офиса на един познат (itso.t) сме се събрали двама хардуеристи и един програмист (В.). Идва и нашия човек и стараейки се да покаже ниво, започва авторитетно да обяснява как бил написал програма за нещо там. Имаше два интересни момента: Познанията му бяха доста оскъдни и не познаваше третия човек - програмиста (В.). Та последния постоя, послуша обясненията и каза:
- Я сега да ми кажеш как написа това? А онова?
И т.н.
Не помня точното съдържание на разговора, но помня онзи, ах онзи неловък момент, когато осъзнаваш къде си отишъл и с какво въоръжение...

Поредната случка, която показва колко е важно доброто разузнаване.