Бате, имаш предвид резолюция

При всички случаи в тия обхвати кебелите и постановката имат ебаси значението... Което ме навежда на мисълта отде да си заръчам малко читави кабели от сорта на triax, плюс преходници към бананчета?

Имам предвид 0.1% точност. А резолюцията беше 12-битова. Е, реално и 0.1% също не ти трябва, дори и 5% върши работа, важното е да можеш да хващаш тенденциите.

1nA full scale и 0.1% точност мааааааалко ме съмнява, ама съвсем малко

Но каквото и да е, то в тия диапазони без съответната постановка шумът е от сорта на микро, а ти мериш нано и пико сигнал... Няма начин да нямаш висока точност
Аз нали си купих мерачки и сорсчета от тия търгове и се пробвах да ги женя. Ми не става, с фърчащи кабели просто не става. Иначе сорчето ми най-ниския диапзон е 2pA, резолюция 50аА и точност 0.375% +/-10fA. Не само тоя диапазон, ами и още 5-6 диапазона нагоре не само не мога да ги видя, па камо ли да ги меря

Съмнявай се щом искаш, то не пречи

Относно постановката - вярно е, че много се смущава. Основните источници на смущения, които ще може да те изненадат са:
- капацитивно прехвърляне на заряд от тялото ти ( обикновено наелектризирано до киловолт(и) ) до сигналните проводници. При паразитен капацитет 2-3 пикофарада и електростатично напрежение 1-2 киловолта една промяна в капацитета 2-3 пъти ( отдалечил си си ръката, приближил си си ръката ), инжектира МНОГО голям заряд и направо зашкалва. Само актичното екраниране донякъде оправя нещата.
- утечките по платката и компонентите са големи, трябват специални мерки ( дизайн ).
- някои типове кондензатори ( напр. стирофлексните ) проявяват фотоефект. Защитните диоди имат десетки наноампери и утечки, и само си ги правят. Не трябва да се ползват.
- някои компоненти ( напр. гигаомовите резистори ) имат висок температурен коефициент и се налага термостабилизиране или поне термокомпенсация. Освен това им се носи лошата слава, че стареят.

Ако все пак решиш да си правиш нещо такова, обади се. Няма смисъл всички да настъпваме едни и същи мотики.

Ако не ме лъже памета чичо Джими имаше много хубав апп ноте да го наречем, точно за тези нА и пА измервания.

Tektronix имат много сбито (само 200стр) книжле - "Low Level Measurements Handbook"
Но тя теорията е ясна, няма чак такива магии като при антените да кажем. Практиката обаче не е толкова интуитивна. Примерно странно ми е че уредите за сорсоване, че и за мерене се намират за по-малко пари, отколкото канапите към тях... и не става с какъв да е канап да ги вързваш

Това ми го демонстрираха и е впечатляващо за тази дейност. Е- като пуснеш ГСМ модула, може да мине секунда преди да почне да лапа яко



https://www.iar.com/iar-embedded-workbench/power-debugging/

А бе в този проект бяха подхвърлени няколко тарикатски идеи и много жалко, че стигна до крушата. Според мен е добре да се посмали манго и да се реализира поне ампермер със широк диапазон.
Мен в къщи най ме е яд когато жената непрекъснато цъка крушката в коридора, а бойлерът е денонощно включен...

Трябва да видиш демо на greenhills, сигурно има и други вече но проблемът е че май всички искат hills of green
Скъпи инструменти има много отдавна, въпросът е че напоследък се появиха няколко безплатни програмчета дето решават важна част от проблемите и трябва само още малко софтуер и хардуер.
Аз много пъти съм обяснявал, но общо взето при малко по-сложно устройство без подобни инструменти е адски трудно да се ориентираш какво и къде се дъни. Примерно софта може някъде да зацикля по 50-100mS, щото чака нещо си и не пуска проца да спи. Освен ако тая ситуация не се повтаря постоянно е почти невъзможно да я хванеш с дебъгване. Устройството видимо си бачка и изобщо не виждаш дали има проблем. Сега то ако е на захранване проблем няма, ама ако е на батерии и проблемът се случва да кажем в 5-10% от случаите почваш да се чудиш защо определени устройства умират. Дали батериите са фалшиви, дали ракетата е крива и т.н.
Ясно е че трябва да се мери консумацията, хубаво слагаш бърза мерачка с логер и хващаш че има проблем със спинкането. Хубаво, ама файдата е само че вече знаеш, че има проблем със софта, а не с батериите. Не е малко, но не и достатъчно за да откриеш къде става тъпото зацикляне, особено ако ползваш и няколко чужди библиотеки, върви го търси...
Затова хората са измислили варианти да се прави подробен (или почти подробен) лог на изпълнения код. Като имаш и тая информация и като синхронизираш лога на мерачката вече може да видиш какво е правил софта по време или преди или след високата консумация. Освен това логовете са полезни и за други неща като статистики и профилиране. Има вече доста шарени плъгини за еклипс и за други среди, дето графично ти покзват всякакви статистики. Кои финкции колко често се викат, всяка функция колко време средно изяжда и т.н. Все неща дето ако ги знаеш ти казват къде би имало смисъл да оптимизираш или търсиш проблеми.
Единствения проблем на тия (поне безплатните) тулчета е, че логът се прави intrusive, демек компилаторът вмъква логване при викане на функции, данните се пишат в паметта, трябва тоя лог да се чудиш как да го сваляш и очевидно не може да е много подробен. Отразява се и на консумация и на времена и на всичко. Затова при куртексите има възможност за трейс на изпълняваните инструкции, което може да е с мнооого по-висока скорост и не бърка изобщо изпълнявания код. Трябва само тоя трейс да се дръпне и да се запише в един файл, не е голяма философия, ама на... няма я. Не и евтина

Това бълва ли си го по SWD-то? че май е доста bърза инфо, ако е в реално време и няма да може да се претака. Иначе, ще трябва с дебъгване/стоп на всяка инструкция?

Бълва се каквото му кажеш без това по някакъв начин да се отразява на кура.... Естествено не можеш да му кажеш всичко. Вътре между това дето бълва и това дето праща има фифо и като се препълни почва да изпуска. Но то не е необходимо всяка инструкция и всички данни постоянно. Има достатъчно филтри дето може да сложиш. Нормално инструкциите няма нужда да ги пращаш, само където има преходи.
При М4 и нагоре SWO-то може вместо на един пин да го изкараш на 4 или даже 8 и имаш клок, тъй че спокойно може да го търкаляш на пълния клок. Демек ако имаш кур на 200МHz може да изкараш 800/1600 Mbps и да хващаш целия бълвоч.

Не съм ползвал ARM, по тоя повод и SWO, но за малки микроконторлери ползвам подобно нещо, през два пина. Подобно е на SPI - данни и клок. От другата страна го посреща някакъв къстъм чип, и го мета по USB. Имаше ограничение на максималната скорост, но не помня каква беше.
Цялата история иска някой и друг ред допълнителен код, и внася някакво минимално забавяне, но е по-добре от нищо...

добре де, тука си говорим за наноампери, пък ти се впечатляваш от разделителна способност около (да не би даже да е +/-)160uА

проблема е в динамиката - хем нано ампери, хем ампери.
при това и бързо. те такова животно нема...

мерилката трябва да пуска показания с тайм-стампи, които после да мерджнеш с тайм-стампите на трейса.
и да гледаш, където има голям ток за повечко време, къде се е мотала логиката на програмата.

до голяма степен обаче зависиш и от конкретната реализация на трейс клетката на процесора. АРМ уж са я стандартизирали, ама различните чиподелци си имат свои виждания и съответно риболова си има национални особености за всеки чип. затова ония от зелените планини искат планини в зелено.

Не е толкова черен дявола, наноамперите се фащат с фийдбак усилвател, амперите със шунт. Двете могат да си съжителстват без да си пречат ако фийдбака се клампира като хората. Едно двуканално 16-бит ADC @ 1Мsps и си в джаза

Ех няма да е истинско като ШМУ за 7000$ но за 70$ може да е мнооого истинско