Благодаря за насоката. 14,4 V не е ли малко? Имам някакви спомени, че напрежението на напълно зареден оловно кисел акумулатор е малко над 15 V.

Колко трябва да е напрежението Vsd при Vgs = 0? На графиката колко е ? Въобще не е ясно колко дълги са фронтовете на импулсите на гейтовете.
И не пипай захранването на акумулатора - добре си е. Добави обратна връзка по ток и напрежение и ще можеш да правиш бърз заряд на батерии, които го позволяват.

За двете осцилограми пропуснах да поясня, че сондите са с делител 1:10. Т.е. за тази с активния товар, при Vgs=0V, Vsd=23,3V (ΔY=2,33 на графиката).

При тази с акумулатора, като товар, при Vgs=0V, Vsd=12,5V

Осцилограмата от която става ясна продължителността на импулсите, ще постна утре, но това е при приблизителен КЗ=20%

Обратната връзка по ток съм я реализирал (с пропорционална зависимост) и така МС държи зададения ток приемливо постоянен. Когато оправя това с греенето, ще реализирам и зависимостта на зададения ток, като функция от напрежението на акумулатора.

Акумулатора има ЕДН 2.2 - 2.4 волта на заредена клетка и вътрешно съпротивление от няколко милиома. Сам си сметни колко ти е ЕДН-то на захранването и колко му е вътрешното съпротивление. Това май се учеше в 9 клас по основи на електротехниката. Май беше 1ви закон на Кирхов.
Транзистора също има вътрешно съпротивление от няколко милиома.

За да не ти грее системата помисли как да превърнеш напрежението в ток.

Миро е дал линк вече, ама и аз да се включа : за да има някакъв смисъл ти трябва и индуктивност. За да ги няма тия осцилации ще ти трябва поне няколко ома резисторче на гейтовете на транзисторите. Освен това не ти трябват два транзистора. Освен това по-лесно става само с един п-канален откъм плюса. Освен това ще ти трябва и някакъв метод са следене на тока. Най-лесно става с резистор от към 0-та. Неприятното в цялата работа е high-side драйвера. До 16-17 волта тоя дето си го сложил става, ама от там на сетне - тц. Даже ми е чудно как не е изгорял както си го сложил - обикновено без резистори към гейтовете изгаря почти веднага.

Ако приемем, че загубите в транзисторите са от превключване, то следва при по-ниска честота да греят по-малко. lcr, може да пробваш на 3-4 kHz и кажи какъв е ефекта.

Загубите му са от "звъненето" дето така ясно се вижда на осцилограмите. Почти половината му време в което транзистора трябва да е запушен, той "звъни". Ако сложи няколко ома (30 - 40) на гейтовете и ще изчезне, като съответно малко ще се удължи отпушването и запушването.

Сложих 47 омови резистори на гейтовете и звъненето действително намаля (горната осцилограма е без резистори, долната - със)


Тук е видно и колко е КЗ (около 13% - зарядният ток е 0,8 A)

Транзисторите нагряват ли се още?

Греенето, обаче няма да намалее. Няколко чевека вече ти намекнаха, но явно с намеци няма да стане затова с прости думи ще ти кажа, че имаш източник на едно напрежение и товар, който поддържа друго напрежение. Разликата в напреженията води до доста голям ток, който се ограничава единствено от вътрешното съпротивление на източника, съпротивлението на кабелите на ключовете. В крайна сметка тая разлика води до греене, което е разпределено по всички тия съпротивления.
Решението е DC/DC конвертор. В твоя случай това означава да сложиш една индуктивност. Ако имаш такава, върху нея ще се "изсипва" разликата в напреженията когато затвориш ключа. В резултат тя ще почне да се "зарежда" и да пропуска ток, който ще расте и расте. Желателно е преди да се насити да отвориш ключа. Но тъй като индуктивността ти ще е зареден с някакъв ток, той няма да иска да спре преди бобината ти да се е разредила и ще почне да си търси място от къде да мине. Демек върху индуктивността ще се получи едно голямо напрежение, освен ако не осигуриш с едно диодче резервен маршрут на тока. Всичко това е добре описано във викито и другите странички за buck конвертори

Да. Дори имам усещането, че греят малко повече, но може и да се лъжа.

Благодаря ти, както и на всички, които се включиха по темата. На първо време ще сменя източника с такъв на 15 - 16V и ако тогава греенето пак дава ядове, ще добавя и подходяща индуктивност.

По-натам ще пиша, какви съм ги надиплил.

Звъненето е (д)ефект, който в случая няма връзка с греенето. Просто кабелите ти имат някаква паразитна индуктивност и когато запушиш бързо ключа ти не даваш време на паразитите да се разредят. Те обаче си се разреждат, само че през ефира, демек затварят си отвън верижката и излъчват яко. (едит - това го виждаш на картинките и ще го виждаш дори и да откачиш сондата, само я доближи и пак ще виждаш звънене).

Когато сложиш съпротивление на гейта, ключът ти се затаря по-плавно и паразитите имат време да се разредят и не излъчват толкова. Но от друга страна съпротивлението на ключа от малко (грее малко) минава през по-голямо и по-голямо и през това време като е по-голямо грее повече...

Демек - по-добре да са минимални гейтовите съпротивления, стига да не опука драйверът.