Постановката е следната: датчик на ниво с две рид ампули и поплавък с магнит. Проблемът е , че при отместване на магнита единият рид контакт остава залепнал понякога и поради тази причина днес един хотел остана без вода. Тръбата на датчика е неръждаема, напрежението - 24V променливо. Токът е 20-50 мА - вклюва се едно реленце.
Някой срещал ли е подобен проблем и какво е било решението?

Сменяй ампулата и мисли решение с хол сензори.

Рид ампули масово се ползваха преди време за клавиатури на компютри и калкулатори. Надеждни, но това беше по времето, когато хладилници и перални се произвеждаха с експлоатационен срок от 25 години. Сега - картинката е малко по-различна. Бера ядове с една най-обикновена… рейка. Пиновете и не щат да се калайдисат.

Та щом имаш магнит на въпросното място - тогава можеш да замениш рид-ампулите с датчици на хол. Нещо ей такова:
https://store.comet.bg/Catalogue/Product/5007850/

Е, няма да може самия датчик да ти включва реленце, ще трябва да добавиш и транзисторче поне, но ако направиш механичната част малко по-интересна, така че магнитчето да не "бяга" много далече от датчика, а да се завърта около него - ще можеш с процесорче да прочетеш аналогова величина от датчика, и така да имаш представяне на количеството вода, което има налично в съда, а не само крайните позиции "има-няма".

Aмпулите и магнита са сменяни вече веднъж без да се подобри много ситуацията. Другата алтернатива е кондуктометрични датчици. Проблемът обаче е, че връзките са прекарани, разстоянието - голямо и трябва да се сменя таблото - тоест всичко трябва да се прави на ново.

Датчици на хол - на теория хубаво, но искат захранване. Това значи да се разкопава пак траншея десетина метра , за да се полага друг кабел. Плюс другите несгоди.

С малко мерак може датчикът на Хол да се захрани и да дава сигнал по 2 жици. С една идея повече мерак може 2 датчика да се захранят и да дават 2 сигнала по 3 жици. С половин кило повече мерак ще могат и по 2 жици.

В таблото има ли какво да "посрещне" евентуален цифров сигнал? И колко метра е линията?

Ако жицата е двужилна, за да спестя такова разкопаване - бих направил захранването по тази жица, минавайки през нискоомен резистор, а в края на линията - устройство, което се захванва от това напрежение, и с едно транзисторче "удря" захранващата жица към маса, създавайки токови импулси за комуникация, например RS232. Получава се нещо като One Wire, но с еднопосочно предаване на данните. Прилагам груба картинка на нещо като схема. Кондензатора при датчика е достатъчен, за да го държи захранен през времената на изпращане на "ниско ниво" на комуникиращия сигнал. Този метод го ползвах преди време за RFID четци, изнесени на голяма дистанция от централата. Работи достатъчно сносно, като от време на време се получават някакви случайни смущения по жицата, които приемника по програмен път ги отхвърля като невалидни данни. В изпращането на пакета данни включвам водещ байт и контролна сума накрая. Т.е. досега не ми е правил забивки или случайни обърквания на това, което трябва да прави. Предаващия процесор може да се направи да изпраща данни на всеки 10-тина секунди например, като също така можеш да свържеш много повече неща към него.

Комбинацията в текущата постановка нещо е кофти - хилав контакт да щрака реле, пък било то и "малко" не е здравословна.
Стечението на обстоятелствата може би подсказват че режима за ампулата не е ок. Релето си е шибан товар и предпоставка за дефект на контактите.
Ако искаш бързо и лесно решение преди да скочиш на тотален редизайн, пробвай да "буферираш" контакта - сложи транзисторче между ампулата и релето (горе при релето де, за да запазиш опроводяването). Остави някакъв смислен ток да върви през нея - няколко мА, но с резистивен "характер" - Pull-up за буфера или каквото там прецениш, за да има някаква шумоустойчивост. Нещо биполярно ще е съвсем добре за там, даже нещо с усилване 20-30 (2T6551? ) най- ще пасне на дизайна. Не, шегувам се, имаше някакви по-средномощни с диоди обратни в тях, май имаше и вариация тип "цифров" транзистор с резисторен делител в базата.

Гичо ти го е казал. Рид ампулите не са ти проблема. 24 волта е много както и тези милиампери. Рид ампулата има свойството да се самозатваря от статично напрежение и да се държи самозатворена от ток. И ампери държат но не можеш да разчиташ на тях.
Сложи по 2 транзистора на реле. Тока през ампулата 1 милиампер а напрежението - колкото по-ниско по-добре. Ще смениш няколко помпи за вода преди да имаш пак проблеми с нивомера.

предполагам ампулите са с неизвестен произход?
купи някакви вече корпусирани (Coto примерно) от сигурен доставчик

и наистина не е добра идея да клатиш дирекно реле с ампулата. и аз съм имал проблеми, но тогава още бях малък (а не млад)

И мен ми се струва, че ампулата е нагоряла. (бтв. 2T6551 има и с усилване 200, виолетова точка ).
Има и друго обаче, контактите пък не бива да работят и с много много малък ток, микроампери, защото се окисляват. Самото искрене донякъде ги почиства леко. Така, че не се престаравай с усилването, ако решиш да правиш нещата така. Пък и като е "горе" усилвателя, ще събереш и много брум.

Какви 2Т6551 бре? Да не смятате да ограбвате ретро-музея?

С 2Т6551 нямам проблем. Може да имам още към стотина броя.

Така. Датчикът не съм го правил аз. Правен е от колеги , на които това им е работата и им е в производствената им номенклатура . Рид ампулите са с максимален допустим ток 0.5А и са предназначени са за това. Вероятно и допустимото им напрежение е 220V, но със сигурност трябва да държи 24V. Никак не ме влече идеята да хващам поялника и да се чудя после, къде да слагам универсалната платка в таблото. Едно, защото не ми се занимава с това, второ - таблото е правено с идеята да работи 40 години и да може да се поддържа лесно и след това (както съм виждал същото изпълнение по машини с дата на производство 1970 година). В таблото за сега няма постоянно напрежение.
Направих експеримент - извадих от релето от цокъла - контактът остана включен. При удар по тръбата на датчика контакта се разделя, но сега не направих този експеримент - пак трябва да ходя, за да се уверя, че не кантактът не е залепнал завинаги.

Ако е така, то кога е правено, и откога са започнали проблемите?

В смисъл - дали тези 40 години са били само в идеите на разработчика, или действително е съобразено кое как ще работи в него. Рид-ампулите по принцип би трябвало да си държат на 50 mA без проблеми, и ако това табло си е работило години наред, и изведнъж почва да има проблеми - може някъде около релето сега да има утечки, които да претоварват рид-ампулата или някакви други ядове, за които няма как да се сетим сега. За целта може да се измери с последователно включен нискоомен резистор и осцилоскоп, за да се види какъв ток действително протича през рид-ампулата. Също така може паралелно на ампулата да се свърже малък кондензатор.

Варианта с транзистор между ампулата и релето, който предлагат колегите е много добър, стига проблема да е от такова естество, а не от фЪШливи ампули, които се намагнитват, и после сами си се държат затворени.

При брой комутации по-малък от 1 на ден, защо две релета и два контактора да не работят 40 години? Тази постановка вече сме я играли и предишното табло работи вече не знам колко си години, без да се обади.
Иначе проблемът го забелязахме още при пускането преди месец, и както вече писах, ридампулите вече са сменяни веднъж. Проблемът все пак клони към тях и почти съм решил да сменям вида на датчика при липса на друга алтернатива.