Практически не съм си играл от доста време, наскоро взе пак да ме чопли. Ти ако имаш работещ детектор ще ти отнеме 1 минута с осцилоскопа да видиш какво става, и ще се радвам да споделиш, защото незнам аз кога ще отделя време, а и тепърва трябва да налепя някаква опитна постановка.

Твоите бобини навиваш ли ги по специален начин да минимизираш паразитния капацитет? Пишат че това е ключово за дискриминацията!

Значи и ти си от мойта партия и аз от години не съм си играл, и мен ме зачопли тея дни ... ще трябва да разрова из архива за някое опитно постановче .... по спомени в началото на кривата почти няма влияние .. затова и никои не се цели там .. аз затова и те подпитвам де
ако си намерил нещо невидяно до сега да споделиш

Значи заинтригува ме тази реализация:
http://fandy.hut2.ru/Chance.htm

Направих си схемата и липсващите фуутпринти в Алтиум и аха да почна да рутирам платката попаднах на това:
https://www.lammertbies.nl/electronics/ ... ector.html

Та сега си мисля за къстъм решение.

Относно бобините .. еми зависи къде се целиш .. от опит специално цветните малки метали реагират най добре на ШВПС проводник 1.5кв
само трябва добре да укрепиш намотките за да не мърдат .Броят намотки зависи от големината на бобината и гасящия резистор който играе не малка роля в цялата ситуация.
Предполагам си гледал схемите на fandy_f във md4u форума и по специално Chance-а .. та там според мен е най добре направен както приемника така и крайното стъпало.
Но да не се откланяме от темата ... кои АЦП та си заплюл за семплиране ?

Най евтиното 12-бит 3 мспс - http://bg.farnell.com/analog-devices/ad ... dp/2460966

Шегуваш се.... 3msps за 3.73еуро и нито може да го синхронизираш нито нищо...

за 1.35 (не че цената има значение) може да вземеш 5msps с куртекс, с ОУ дето може да ползваш за усилване, с DAC, с компаратори...

Батето го е писал още в началото, логаритмичен усилвател, като ти гледам кривата в долния край, подозирам че в горния няма да имаш почти никаква разлика. Тук вече трябва дапрецениш кое ти е по важното, изпозлвайки логаритмичен усилвател, ще имаш нелинейно разпределени на резолюцията, което може да е както ефект така и дефект. Според мен няма особен смисъл да гледаш какво сатва съвсем нагоре, но може и да греша. Другият вариант наистина е да семплираш линейно, евентуално с някакъв компресор на динамика /то не че логаритмичният усилвател не го играе и това/ да записваш кривата и след това да правиш корелация и да извеждаш на дисплея резултатие от корелацията, примерно извеждаш всичко което е над 50% подредено в низходящ ред ... или пък само това кеото има най-високо съвпадение, въпреки че лично аз бих искал да видя до кои се приближава, както и да го видя графично.

п.с. това което искам да кажа е че ако разликата в горната част на кривата е малка, то там ти трябва високата резолюция, което пък автоматично води до ниска резолюция в малките сигнали, и обратното. В този случай нещта са малко куци, но с 3 ADC могат да станат, но трябва да знаеш какво точно те интересува, ако пък не знаеш точно си трябва подходящото оборудване за да разбереш. Може да няма никакъв смисъл да мериш това над 1 В, може да се окаже че там има най-много информация, но докато не видиш няма как да разбереш.

Pulse Induction....

Там на входа има един/два диода дето ти мащабира сигнала за четене... тебе 400 волтовия пулс не ти трябва като напрежение а като форма.
После начините за обработка са два основни:

Лесния е семпъл-холд с по-голям кондензатор за интеграция. Мериш в началото и в края два семпъла.
този бях започнал да го правя{2007} с 4 изхода и 16 входа за много зонов Детектор тип "Врата" с диесПик
Трудния е с бързо ацп - няколко семпъла и анализ...на експонента

ей от тази база можеш да почнеш
http://home.global.co.za/~trh/gp301n.gif
или потърси в нета схемата на minelab sd2000

Той иска да мери на по високо за да си осигури по-голяма динамика на измерването, иначе е ясно и че с прост делител става, но ако го докараш до 10 V като за някое вънпно АЦП, сигнала който те интересува и може би е диапазона на 100-на uV за долните нива говоря, става 2.4 uV, и динамиката от 100 dB отива на 130 dB и отиваш на 24 битово АЦП от което реално да изкараш едни 21-22 бита, което не е непостижимо, но идва другият момент, скоростта. Тук вече варианти разни, можеш да го правиш с едно бавно АЦП и мериш няколко импулса отместено във времето. Вариант 2 е да мериш с няколко АДЦ-та паралелно като ги запускаш с малки отмествания, в случая бързодействието им следва да е обратно пропорционално на броят им. Така или иначе ако не знаеш какво те интересува реално няма как да избереш е най-подходящото схемно решение. Затова е важно да занеш реално какво търсиш в този сигнал.
p.s. Сега като ти гледам пак графиката на долната част, ос Y ти е всъщност във V, и ако спадането изглежда точно така 100 uV няма да са ти нужни, да не кажа че и 1 mV ще ти е много, дори и с 5 mV МЗР да мериш, което да ти даде и грешка, отново свалянето на кривата ще е достатъчно точно и ще е константно сгрешено, още повече ако приложиш някакъв алгоритъм в последствие.
От тук ако си с 5 mV МЗР и мериш в обхвата 10V-0, то динамичния обхват е под 70 dB, отиваш на малък брой разряди при което 12 битово ADC те устройва идеално. От тук няма и нужда от химиите по-горе тъй като има достатъчно бързи такива. При 12 бита ще получиш МЗР около 2.5 mV което е повече от добре, като приложиш някаква обработка съвсем ще изчистиш грешката от сравнително големия дискрет. Възможно е дори да приложиш алгоритъм който да ти изчисти кривата, и като темплейти да пазиш други таква криви, спрямо които да правиш корелация. Обаче пък като стигнахме до тук, ако имаш изчистена крива няма нужда да правиш остинска корелация между двата масива, а можеш да правиш корелация по точки което ще е достатъчно точно, от където пък стигаме то там от където тръгнахме, това че повечето работят по 3 точки. Може да не са 3 а 10 или 20, но няма да са хиляди семпли, от мериш на зададените интервали, от къде и изискването към АЦП-то става съвсем друго .... та помисли добре, обмисли има ли нужда да сваляш цялата крива, за мен има ако я дисплейваш, има ли нужда да гледаш изобщо участъка над 1 В, и ако има нужда какво от самият сигнал е интересното, в смисъл какво се променя което ти можеш да измериш и да ти помогне да дискриминираш по-точно.

Не изчетох всичко, но още от сутринта искам да задам въпрос: другите толкова ли са тъпи и некадърни, че разглеждат само края на импулса?
Той върхът ще зависи от влагата и цикълът на Мая Манолова.
Ми наистина ръгни един скоп преди да кажеш "Чуш!" на магарето.

Ти си гений!
Моля те - дай да направим нещо за мерене влажността на почвата. Ако трябва, ще въвеждаме 100 параметъра за почвата и ще й мерим температурата и радиацията .

(А цикъла на Мая Манолова - мисля, че вече е нулев - тя мина критическата още на първия мандат на БББ.)

е па да пробва с някой дсПик: имат 4 паралелни канала за семпъли и с ДеМеАто ще си ги вземе на ауто до към 128 семпъла 10/12 бита
Проблемите са после: премахване на земя и шумове, анализ на експонентата, бибипкане за познат резултат...

Като ги гледам тези графики това което е интересно се случва за около 30 us, като обаче ако в първите 5 иска да хване надеждно формата ще му трябват поне едно 10 семпъла като минимум, или ще трябва да семплира на 500 ns което е около 2 Mhz, не е чудо невиждано. Ако както предлага колегата с еизпозлва dsPIC-а и 4-те канала могат да семплират разместено, никога не съм си играл, отиваш на 500 Кхз което мисля е по силите им. За 12-те бита не бих им се доверил , но и с 10.5 -11 пак ще стане номера. Да но всичко това е много теоретично, защото какво става в горната част не е много ясно. Ако говорим за чиста индуктивност е едно, ако добавим и някакъв метал е друго, като обаче добавим почва, влага, буболечки и червеи, конски фъшкии става друго, иначе формата без нищо няма нужда да я мериш, може да се изведе математически. По същата логика с две точки от горната част можеш да определиш доста точно формата, но при известни условия, а твоите никак не са.
Но въпроса който задава Бонго е актуален, след като никой не мери там, има ли смисъл да се мери изобщо там ?

То въпросът е на какъв принцип работи това чудо?

Дали има излъчване и евентуално приемане на вълни или се разчита само на магнитния поток... При един правоъгълен импулс според мен няма начин да няма излъчване и то ще е най-силно точно в началото на импулса. Съответно излъчената енергия влияе силно в началото, само че количеството й зависи от "антената", а не от обектите след нея. Освен не се разглежда всичко като една голяма виртуална антена, ама надали...
По-съм склонен да мисля, че не се ползва предаване и в случая то само набъзиква началото на импулса и затова може би не го гледат. Предполагам само
От друга страна пък ако се работи с "виртуален" магнипровод не трябва ли да се гледа тока, а не напрежението. Щото доколкото си спомням токът беше пропорционален на магнитния поток... Всъщност то меренето е пак същото, стига да няма гаф с шунта, но пък на картинките чертаят напрежение... нещо не го разбирам

Принципа е на виртуалния магнитопровод.И точно както си казал е мерене на формата на тока на разряд на бобината през шунт .. респективно става напрежение след шунта , Шунта се подбира така че да се получи тази крива .. ако е по-голям или го няма става затихваща синусоида , ако е прекалено малък бобината се разрежда по бързо и кривата е по-стръмна .. подбира се така че да е точно преди да "премине" нулата .
Затова и типа дискриминация при този тип детектори е между магнитен и немагнитен метал (магнитопровод) .. затова и графиката е по стръмна при немагнитните.
И понеже се работи с ниска честота и мощен импулс тук дълбпчината на проникване е по-голяма отколкото да речем т.нар.IB детектори при които се мери дефазиране(отместване) на синусоидален сигнал.