Добре, аз мислех редом до надписа на горната да сложа още отвори, но се замислих за влизане на прах... После ми хрумна на страничните да сложа няколко разминати диагонални ребра - успоредни с наклона на лицевия панел. Дъното така или иначе ще е на гумени крачета, така че ще го пробия и него да си взима въздух и да има добра конвекция. Благодаря за съвета - ще гледам предната част да е с достъп до свеж въздух, дори и да трябва да сложа вътрешно ребро...

Не пробивай навсякъде поголовно. Идеята е да има поток, минаващ покрай термодатчика, тоест входа трябва да е някъде там, а изхода в най-високата точка на задния панел. С много отвори въздуха ще си минава от където си иска. Не че е проблем де - просто може да докара някой и друг градус грешка, ако предната платка се нагрява от нещо.

Малко не на място се вмъквам в темата - само заради заглавието - ако някой се обиди, моля за извинение.
Понеже не видях много ентусиазъм към METCAL/OKI - ако случайно някой се заинтересува за повече информация:

1. оригиналния патент на METCAL за управляващ модул
2. High efficiency autoregulating heater (човка)
3. Ferromagnetic element with temperature regulation (човка)
4. Self regulating heater (човка)
5. Cartridge soldering iron (ръкохватка)

А един немец (Кристиан Клипел) е разработил захранващ модул за индукционните нагреватели на METCAL (или клонингите им Thermaltronics и Easy Braid) - темата е http://www.eevblog.com/forum/projects/diy-metcal-13-56-mhz-rf-supply/
Ако не Ви се занимава с оживяване на модула самостоятелно - може просто да си вземете старо захранване STSS-PS2V-02 (например http://www.ebay.com/itm/Metcal-Soldering-Power-Supply-STSS-PS2V-02-/201578252397) и нова дръжка плюс човки.

1. Тия е невъзможно да се направят универсални. Доколкото помне имат и няколко фамилии човки на различни честоти. Идеята на проекта е именно да не се връзваш към конкретен производител. Уточнил съм в началото някъде (затова и има "почти" в заглавието) - универсален е за всякакви поялници с резистивно нагряване и термодвойка или резистивен датчик.

2. Принципа е хитър, вероятно изпълнението също е качествено, ама да сложа на бюрото си доволно бахатест (вероятно и греещ) кютук с двойни (ако не тройни) размери на моето и без регулация на температурата просто не ми допада.

Та тъй. Обидени не виждам от какво може да има.

Не съм се изразил правилно ....
Идеята ми беше - понеже много хора са чели темата и със сигурност се интересуват от собствена станция за запояване (не е задължително да е универсална), исках да покажа и алтернатива.
Аз лично все още не съм използвал продукт на METCAL и съвсем наскоро научих за техния принцип на работа.
От това, което до момента съм научил за тях - за мен това е най-съвършения към момента поялник.
Липсата на врътка за температурата за мен не е минус - системата има други плюсове. Човките са на почти същата цена като JBC (в ТМЕ), даже някои типове човки са и по-евтини (понякога изпадат в eBay за 10-на долара).
Дръжката струва към 130 лева - за жалост е трудно човек да си направи сам (поне при този принцип на нагревателя).
А гледайки снимките на готови устройства - чак кютуци не бих ги нарекъл, спокойно бих си ги сложил на бюрцето:










Всичко това е просто за информация, не с цел пропаганда или религиозна война.
Който иска - ще си ползва класически нагревател с термодвойка, а който иска - ще пробва индукционното нагряване.
Светът е достатъчно широк и за двете )

Индукционен поялник:

Винаги ми е било интересно какво индуцира.

Напрежение във вторичната намотка индуцира.

Поялника на Weller от снимката просто дава накъсо вторичната намотка на ниско-честотния трансформатор и човката се нагрява резистивно от тока на късо съединение.
Принципът на работа на поялниците с индукционно нагряване в общи линии е:
В основата на метода лежи свойството на проводник (в случая човката) бързо да се нагрява, когато се намира в променливо магнитно поле. Човката е направена от мед, а в задната й част има нанесено феромагнитно покритие. Това покритие играе ролята на магнитна сърцевина за нагревателната бобина, която пък се явява източник на достатъчно мощно променливо магнитно поле (захранващият модул генерира 13,5 мегахерца синусоида, която може да достига от 20 до 120 волта от връх до връх).

Заради вихровите токове на Фуко човката бързо се нагрява, но когато достигне температурата на Кюри феромагнитното покритие губи своите магнитни свойства, което води до скокообразно забавяне на нагряването и температурата на човката се стабилизира. Ако докоснем човката до нещо, то отнема топлината й. Съответно нейната температура спада под точката на Кюри и тя отново започва да се нагрява, стремейки се да задържи температурата си близо до точката на Кюри. При това, колкото повече топлина се отнема от човката, толкова по-бързо тя ще се стреми да достигне температурата на Кюри. Или казано с прости думи, осъществява се автоматичен подбор на мощността индивидуално за всяка спойка, в зависимост от топлоемкостта на участващите детайли и тяхната масивност.

Понеже регулацията се осъществява чрез точката на Кюри, всяка човка представлява саморегулиращ се нагревател който поддържа своя фиксирана температура в зависимост от свойствата на металите използвани при производството му. Това означава, че не са нужни никакви допълнителни настройки и калибровки - за целия срок на експлоатация. При това мощността, която се подава към човката автоматично се изменя в зависимост от реалната топлоемкост на спойката.

Разликата спрямо показаният на снимката Weller е, че при него токът който протича в свързаната накъсо вторична намотка е константен и не се опитва да компенсира отнемането на топлина от човката при масивни детайли (или дори по-мащабна писта на платката). А при другия начин се прехвърля точно толкова топлина, колкото й е необходимо на спойката, без никаква опасност от прегряване.

Не задълбавай. Тия неща се знаят отдавна от пишещите тук. Ама физиката има навика в реалния живот да не изглежда точно като на хартия, най-вече защото на хартията е невъзможно да опишеш целия физичен процес в цялост, а често и съвсем нарочно се пропуска едно-друго. Та по тоя повод ако сравниш Metcal човката с някое JBC например, никак не е сигурно че въпреки тоталната разлика в начина на действие и управление, Metcal-а би се справил по-добре. Нито човката на Metcal-а може да реагира безкрайно адекватно на възвърналия си магнитните свойства връх на човката, където се случва запояването, нито в човката на JBC могат да набутат сензора безкрайно близо до същия тоя връх. Като си направиш станцията може да сравняваме.

Колкото до калибрации и прочие - добре направена човка с термодвойка (каквато е например JBC) не променя значимо качествата си , просто защото и при нея както и при Metcal свойствата зависят от състава на металите, от които е направена, които не се променят току така. Относно калибрация на контролера, силно се съмнявам такава да се налага в обозримото бъдеще след първоначалната такава, когато използваш що годе качествен тример. По схемата практически няма какво друго да мръдне, освен да се скиха опорното напрежение на ADC-то, или токовите източници ама тогава вече говорим за повреда, а не за излизане от калибрация. Елементната база към момента позволява това да е проста задача, пък и не гоним 0.01% точност. И 5% е достатъчна, а това за елементите и режима, в който се ползват, в днешно време е детска игра. Дори сам се изненадах при първите тествания - мери тестовия резистор за калибрация с точност, съизмерима с точността на мултицета ми - сравнително пресен Agilent U1272A. Нещо мръдва значимо само ако започна да допирам човката на поялника по транзисторите и диодите на токовия източник, тоест от примерно 80-ина градуса нагоре, които при нормална експлоатация просто няма как да се случат.

Напълно се съгласявам с казаното. Все още се чудя дали да си правя станция, или да взема готов кютук 2-ра ръка Ще претеглям съображения ....

Всичко ново, било добре забравено старо...
Описаният метод за регулиране на температурата е познат от десетилетия, от велерските поялници с магнестат.

Запоявам всеки ден с Metcal на работата, имам и личен който съм оставил в старата ми работа (MX5000).
Удобно да включиш, запоиш и забравиш (има си таймер и се изключва сам, тотално)
Пинсетите също са удобни. Бързата смяна на човките също е предимство.
Но понякога не е адекватен, и превключването между поялник/пинсети яде време, ако използваш двете (новите станции имат два независими канала).
Благославям, като ми изключи таймера по-средата на някоя спойка - не е усетил че запоявам в момента.

Преди няколко години седнах на ISO състезание по запояване на Продуктроника в Мюнхен -
и като седнах на мястото с Metcal знаех че ще си имам проблеми, така и стана - въпреки че ме похвалиха,
че съм имал система не успях да довърша платката навреме.

Това, което можеш да направиш с ръчната настойка на температурата, понякога и със смяна на
човката не става при Metcal. Проблеми разбира се има и в този, който държи поялника

Лично предпочитам Велер, който не е магнастат - другата станция на работата.
JBC съм пипал, но май не ми е за кебапчета, особено микропинсетите.
Oki не съм пипал никога.
Pace не е лош (имам един от класическите, но си стои в кашона), но ми е солен.
На Спарки станцията също седи в кашона (срам за мене, че колегата го направи и ми го подари, а аз не го ползвам).
Духалки и демонтажни са една друга губерния за мен.
Газови и на батерии, са ми интересни - но досега не съм използвал.

Велерските поялници имат много малко общо с това. Там магнитче включва и изключва тока към обикновен нагревател. Тук механика няма - един мегахерци по жицата, и толкоз. И килохерцови имат.

Metcal мереха КСВ (SWR) и според това отдават повече или по-малко мощност, не ми се чете сега?
Затова и конекторите са като дълбоко BNC с резба, и пише да внимаваш да не ги нараниш.
Кабелите също са коаксиални, мисля.
Иначе малко приличат на зъболекарски инструменти, може някой мед. инжинер да ги е замислил.
Нещо като малък RF накрайник с резистор(човката) накрая.

Зависи от работата, магнестат-а е добър за масова работа, поне според мен, смяна на човки и тем подобни при велер си е ако не мъка то загуба на време. В еидния офис имам класически регулируем велер, доста стар, работи си все още без грижа. В другият имам ерса, от нея съм по-доволен, най-вече от човките които се сменят бързо, но пък сензора е далеч от човката. JBC съм ползвал малко, изобщо харесват ми новите които са доста по бързи и прецизни, но релано не съм забелязал голямо предимство от това, може би не запоявам достатъчно много. Такъв с индукциона човка не съм използвал, пинситет не са лоши, но аз и с два поялника постигам същият успех, а за по-големи чаркове на пинсетата и трябва малко време докато с двата поялника и големи индуктивности нямаш шанс