Private ти си още малък и за това не ги разбираш тези работи. Става въпрос за патентните тролове, а не за търговските марки.
Например патента на правъгълник с заоблени ръбове, патента за мултицет в жълт цвят или патента на формулата за изчисляване на периметъра на кръг, ако имаш радиуса му.
Относно слагането на apple лого на телефон и продаването му за Iphone си прав, че не е правилно. Но да очакваш телефон дето 10-20 пъти по-евтин да е оригинален, е все едно да си платиш 20 лева на проститутка от околовръстното и да очакваш да те обича и да ти роди деца.

В държавите, където патентоват правоъгълници, колко са годишните заплати на инженерите и индустриалните дизайнери и колко са на онези китайчета по сергийките в Шендзен? И в коя държава би предпочел да произвеждаш интелектуални/материални продукти или да работиш като наемник?

Такайското градоустройство и достигнатата степен на компресия са си баш за тази тема:

и това е вариант.... вместо да слизаш надолу можеш да се придвижваш хоризонтално от прозорец на прозорец, та чак до другия край на квартала, разделя се трафика на различни нива....

светлина така или иначе няма за прозорците, следващата стъпка е да започнат да строят и под земята....

темата не може да се разглежда толкова опростенчески

да, по времето на студената война ние не зачитахме особено интелектуалната собственост
но не трябва да се забравя, че имаше и КОКОМ (и сега го има). ние НЕ МОЖЕХМЕ да си купим вакс легално - беше забранен за експорт. и по един или друг начин се стигаше до копиране.

какво в същност се копираше?
харесваш си един инструкшън сет. трябва да се отбележи, че оп онова време дори в щатите инструкшън сета не подлежеше на патентоване, дори схемните решения не можеха да се защитят по закона за интелектуалната собственост. защитаваха се само топологични решения (маски) за происводство на самите чипове. та, харесваш си някаква таргет машина, защото се търси някаква съвместимост на софтуерно ниво. да правиш абсолютно нова екосистема - архитектура, схематика, ОС, приложен софтуер - дори днес звучи безумно. после НТР отнякъде ди доставя 1-2 бройки, ти ги разглобяваш и почваш да се чудиш как да ги произведеш с наличните технологии. не всичко е било 100% копирано, разликите не бяха творчески, по-скоро бяха технологични. допълвам, че ЗАБРАНЕНИ за износ също бяха и технологии. всякакви - от формула за веро, до силициеви пластини. трябваше да се решават огромен брой технологични задачи, за да сме в крак с останалия свят. което пък създаваше доста работа на много хора. колко е била ефективна е друга бира, имам си мое мнение по въпроса. но някак си се справяхме.

по отношение на музика и филми - официалните канали си купуваха правата за разпространение. неофициалните беха да си презаписваме касети в къщи. което и по днешните правила е в сивата зона (ако си копираш нещо само за твое ползване и не го правиш за пари, може и никой да не те закачи). държавата никога не се е занимавала дори и неофициално с пиратстване на музика и филми.

относно книгите е малко по-различни. тогава имах контакти с хора, които се бореха да купят права за издаване на бълграски език. поради нашия мижав пазар, тиражите бяха или 1000 или 3000, цените трябваше да са до 3лв. естетствено, че ако някой автор поиска $5000, обърнати по трънския курс, книгата трябваше да струва 30лв, а шефа на издателството щяха да го пратят да брой шайгите с домати в некое ТКЗС. от друга страна западните автори надали би ги заинтересувал изобщо хонорар от $500, дори и от щестлавие да биде издаден на 27 екзотични езика. и така се стига до дилемата - или да не издаваш, или да не продаваш, или да сгазиш лука.

руснаците имаха друга политика относно книгите - "ние превеждаме ваши книги, вие пък превеждайте наши". разбира се нямаше особен наплив за второто. пък и типичен руски/съветски тираж беше 100,000, което водеше до мижава цена на книгата. и, смея да твърдя, качеството на превода, на типографията и на самото отпечатване, беше недостижимо за нас. на всичкото отгоре книгите се продаваха у нас като коричната цена се умножаваше по 0.8 (толкова беше официалния преводен курс рубла-лев). затова можеше да си тръгнеш от руската книжарница с един метър смислени книги за 10лв.

---

американската патентна система се различава коренно от останалата по света. там, опростенчески казано, патентното ведомство е просто регистратор. при възникване на спор те пращат в съда. това може и да е било добре преди 2 века, когато всички са били почти равни. сега нямаш никакъв шанс да се изправиш в съда срещу М$ (примерно), защото те държали някакъв патент за анимирани иконки за статуса на батерията. и ако ги попиташ все пак 'може ли?', отговор 'добре - дай $1,000,000,000 и си мигай с иконката' надали е задоволителен.

патентните тролове ги наричат така, защото те се занимават само с изкупуване на патенти и водене на дела за нарушени вече патенти. те не са имали никакво участие в процеса на пръкването на патента, просто в един момент са купили пакет от някоя потъваща компания. и по принцип не се заниват с продажба на права (т.е. норамлни лицензионни такси), а те чакат да настъпиш мотиката и тогава те почват. и понеже океана от патенти е необятен, има десетки начини да удължиш ползването на патента (типичен пример е аспирина), ако въобще правиш нещо, шанса да потънеш е като при китайската рулетка. и затова вече никой нищо не прави. само много големите, с по няколко етажа юристи, могат да дръзнат да излязат на пазара и да водят многомилиардни дела по 10 години. дребни, средни и големи нямат шансове.

Garden war...
https://www.youtube.com/watch?v=YoL2j4JLGGY

А за Китай нещата изобщо не са токова прости. Лично мое впечатление от последните две седмици, и организационно, и като инвестиции никога няма да ги стигнем, и нямам в предвид ние Българите, а ние западните народи. Може да е всякакво но като че ли са намерили един много добър баланс между социализъм и капитализъм, и докато ние балъците им наливаме пари те си строят икономика и инфраструктура за каквато можем да мечтаем, транспортната система на цяла германия е една смешка сравнено например с тази в Шанхай, ама пълна смешка, толкова сме назад че няма на къде. Може би ги бият Японците и то по точност и надеждност. Съвсем скоро ще са си достатъчно сами на себе си, и няма да ни търсят а ние ще ги търсим, вътрешният пазар е огромен. За повечето западняци сигурно много неща са странни, и да имат си своите странности както навсякъде, но централизираното управление си казва думата, но далеч не е дори както беше тук по времето на Социализма, ако не занеш и не питаш трудно можеш да разбереш че това е страна управлявана от комунистичекса партия. От досегашните ми посещение нямах кой зане какво впечатление освен че много се строи, но все са били за по 2-3 дни, след 2 седмици е друго, а сигурно за 2-3 години чъвсем ще се схване как работят нещата. Планирано развитие, това се случва там, и докато наливаме пари, особенно докато САЩ налива пари, това няма да спре.

Тони, не умря ли от глад за 2 седмици там? Или само в бразилския ресторант хапваше?

Хм ... от глад не съм умрял, аз обичам китайско и то оригинално китайско, добре си хапнах поне тогава когато имах възможност. Със сигурност не е от кухните които бих ял ежедневно, но за 2 седмици не ми омръзна, виж за по-дълго няма гаранция, основният проблем е малкото количество месо и повечето зеленчуци. Досега ен се сещам да съм бил някъде и да съм стоял гладен. Не мога да се похваля на някакви изключитлени ресторанти, въпреки че 2 или 3 пъти уцелих доста добри, останалите ставаха за ядене но при предходни ходения съм посещавал и доста по-добри. Сега като се змаисля, еиднственият път когато местната кухня ми е омръзнала преди да си тръгна е във Финландия, изядох повече сърни отколкото кумчо вълчо яде през целият си живот, рогца ми поникнаха ... до 3-тия ден беше добре, след това определено ми втръсна.

Аз на втория ден вече гладувах, хем обичам постно, оригиналното шанхайско меню не ми понесе. Иначе - китайците си имат техен си път, безспорно. Мене обаче не ме влече.

Това с гладуването май е въпрос на психика, в еидн от ресторантите намеирхме малка хлебарчица в една от супите, голямата щерка спря да яде на момента, малкото си изпапа всичко, хич и не му дремеше че имало хлебарчица в супата ... на мен също, та и с вкусовете е така, някои хора подхождат твърде консервативно и дори и да е вкусно не го ядът, аз съм си правил експерименти и когато човек не е предубеден му харесва всичко, рядко отказва нещо При някои хора обаче е свързано с аромата, тогава трябва да си прасе като мен, няма нещо което да не ям, дори и да не ми изглежда още по малко мирише добре, дъвча, гълтам, ако е много гадно само гълтам, но в Китай случая не беше такъв, вкусно ми беше. Верно местната шанхайска кухня малко блудкава и сладникава, но се яде, предпочитам по различен стил, но то и между сармите на еднат ми и другата ми баба имаше същата разлика, едните ги ядях с удоволствие за другите се насилвах защото сладняха.

Твоя малкият много хитър,бе! Сигурно е бил много гладен и е бутнал тайно хлебарчицата в супника - да елиминира конкуренцията.

Ами то е момиче, аз малко с еизненадах, тя самата не и пука много, но обикновенно като види че кака яде или не яде нещо и тя повтаря, в случая явно гладът си е казал думата ... да ти кажа много е странна, много е чуствителна и добродушна, реве че като режа клоните на дървото го боляло, и в същото време е способна да изтръгне краката на кучето без да и мигне окото ... защото си играела ... и сега иска куче за нова година, ама по-голямо да можела да си играе с него, каквото и да разбира под игра, то сегашното е мини йоркшир и не и е в категорията, чак се чудя как оцелява, те е почти 40 кг, тъкмо като седне отгоре му да придобие вид на изтривалка.

Кучетата ги деля само на размер, но помня един познат много хвалеше канадски вълк точно за детско другарче ...и бодигард. Веднъж отивам с малкия да полеем цветята на майка ми - и гледам - сложила капан и в него се хванало мишле. Таман се зачудих какво да го правя - да го хвърлям ли, да го давя ли - и малкия се обажда със сладко гласче - "тате , виж - Мики Маус".... Оставих го там, майка ми да се оправя.

китайската манджа в китай няма нищо общо със същата по света.
става да напълниш торбичката, но не е за лакомници. аз оцелях там почти година, без да си мръдна килограмите.

виж, в япония, ако не можеш да ядеш с клечки, може да умреш от глад, защото не е прилично да лочиш от паницата. а ако сте 3-ма души, ще ходят да събират и от съседните ресторанти, за да намерят 3 вилици. другата причина да умреш от глад в япония е цената. в нормлано суши 2 хапки почват от 200 йени, могат да стигнат и до 900, в зависимост от вида на 20-те грама мръвка над ориза. уасабито обаче е от класа! в корея пък клечките са метални, от плоска неръждавейка. дори опит с дървени клечки не помага да не изпръскаш съседите. след "стажа" ми в корея мога да ям, и с моливи и куки за плетене, и с руска десантна лопатка.

истински опасно е тайланд, малайзия и околностите. водата от чешмата дори в шератон не става за пиене, а за къпане в по-малките хотели трябва да правиш компромис. в класическо улично капанче, докато ядеш, трябва да вмимаваш да не те изядат - да разритваш плъхове по 30см е норма. ако ти донесат храна, която не ври в момента, по-добре не яж. а, и в 8:00 сутринта пускат химна на обществени места. ако те свари, трябва да станеш прав и да изтърпиш скрибуцането на говорителя с каменно изражение.

хммм ай сега ... мислим за нова година да ходим до тайланд ...
иначе с клечките нямам проблем, ние дори и в хотела си ядяхме с клечки, ям с дървени, с порцеланови, с порирани и не-полирани .. снеръждавейка не съм пробвал но сигурно бързо ще им хвана цаката . Аз не знам по твое време как е било в Шанхай, но доста голяма скъпотия беше, не толквоа по рестурантите колкото по супермаркетите, особенно тия в моловете, и най-вече плодовете, въпреки че и кисело мляко за 160 или беше 180 ли беше пари си купихме ... бързо забравям но на два три пъти оставях банани и други плодове като им сметна доларовия еквивалент, все пак не съм отишъл да субсидирам китайският таргашин.