Абе чак връзки, ние бяхме първи прием от една измислена специалност, Роботика и ГАПС, замислена точно в края на соц.строя, с ясна насоченост по онова време но без никаква перспектива 5 години по-късно, по това време всичко що е ГАПС беше ако не унищожено то хибернирано, та явно някой е решил че английският ще е полезен та го учихме по програма за езикова гимназия.

за по-младото поление да поясня: ГАПС = гъвкава автоматизирана производствена система.
ключовата дума е 'производствена'. на нас ни го закриха производството. кой, как, защо е въпрос на пристрастрия, но е факт, че нямаме почти НИКАКВО производство вече. и от там - края на ГАПС.

единствения ГАПС, който съм виждал на живо работещ, беше в ЗММ София. ЗММ отдавна няма, конструкторите от ИММ първите години на декорацията продаваха обувки и стъклария по пазарите, отдавна и тях не съм ги виждал. 2-3 по-читави сгради ги направиха на офиси и складове, другото прилича на разсадник за диворастящи тополки.

някой ще каже, че по времето на ГАПС-овете сме се редили на опашки за банани. да, така е.
сега банани колкото щеш. редим се на опашки за работа, детска градина, училище за първолака.

гледам днес снимките на осемте стрелци от снощната "масленска свада" (по боцко). тия юнаци надали знаят какво се прави в библиотека, камоли да са чували съкращението ГАПС.

Махленска свада с бронежелетки 30 калпака и 30 гилзи. Оръжие, претрепани, утрепани .... Махленска свада
За какво им е на Българите да минават матура?

Имаше работещ ГАПС в КТА-то, производството на мостове. Тъкмо беше внедрен по онова време, имаше незапуснати части но все пак работеше, първо него бастисаха, 95-та вече беше почнал да ръждясва и го глозгаха, няма да се учудя ако е отивало всичко за скрап.

Баща ми беше един от ГАПС-аджиите.
Правиха 5-6 степенната фреза. Беше уникална тогава- незнам за сега дали има още такива да се правят по света?
Също и струг с наклонени паралели- подобряваше оттичането и извозването на стружките.
Колегата му Атанас Димитров още е в бранша.
Бях на стаж там.

боби,
жив ли е още баща ти? ще е интересно да се видим, да си спомним блясъка и славата.

мисля, че съм я виждал машината, наклонения струг - определено. даже изучавахме кинематичните предимства в ВМЕИ-то. ЦПУ-тата обаче още не бяха напълно адаптирани за този подход, още по-малко за инструментални глави със синхронно въртящи се детайл и инструмент. но беше набъбнало, имаше куп млади ентусиасти, които вечеряха салам на вестник, но душите им огряваше център с 6 степени. много искаха да направя аспиратнура за машина с ЦПУ. моите батковци им бяха направили някакво примитивно устройство - 3U касета с единични евро-платки (100х160мм) да си играят и мерят нов високомоментен двигател за главно задвижване с маслени лагери. пращаха ме мен, защото съм бил "двуезичен" - говоря и инженерния и машинния жаргон. изпитанията бяха доста впечатляващи, но после влязох в казармата, след това избухна демокрацията и докато се огледам от къде тече водата... вече нямаше вода и тръбите бяха върнати за скрап. на няколко пъти сериозно се оглеждах за аспирантура (к.т.н.), но като видях какви хора са станали "доктори", реших че нямам място там. баща ми беше много сърдит (самия той "голям" доктор), но прие аргументите ми.

при един мой рейд из Тайланд, научих интересен факт - 1985-1990 сме били най-големия вносител на електродвигатели. някъде към 70%, поне така ми каза почетния консул, докато с гордост ми показваше в една витринка пишеща машина Марица на тайландски. всъщност са купували, колкото сме можели да им дадем, може ли и още повече да внасят, но ние по онова време си имахме и достатъчно вътрешно потреблени, заявки за СИВ, и за близки страни, включая северна Африка. електродвигателите си бяха изцяло български - от жицата до лагерите. сега ВМЗ лагерите вече са SKF, машините са същите, метала е същия, най-много греста да е малко по-различна.

а двигатели купуваме от алибаба.

ГАПСове има във всички градове. В София има хиляди поточни линии на които едни биоботи редят стоки и в края на линията други биоботи сканират стоките с лазери и водят отчет. Въртят оборот за милярди левове, чак пара се вдига.

ГАПСовете които в момента се експлоатират в БГ са основно в леката индустрия, детски играчки дето се казва. А и да не забравяме една от буквите Г, има много автоматизирани системи които работят но трудно биха могли да се нарекът гъвкави. От курса ни в ТМТ-то май само един в момента се занимава с нещо близо до това което завършихме, аз навремето се озъртах за нещо, по скоро като бизнес ала точно 90-те и началото на тоя век нещата бяха трагични, много бързо се преориентирах. В момента индустрията се звръща, колкото и да сме черногледи не може да отречем факта че се движим в тази посока, може да е с чужди инвеститори, може печалбата да излиза навън но все пак го има, а дали са тук защото сме евтини, защото са ни ниски данъците или поради нещо друго няма значение, важно е че го има.

Свеж полъх от крилата на китайски дракон...

Абе не, първо китай вече не е толкова евтин, по скоро правилното определение е много скъп. Някога ниската цена за производство е компенсирала всички останали недостатъци, качество и най-вече огромните разходи свързани с менажиране и поддържане на качествено производство там. Като добавиш към всичко това латентността на целият процес свързан с производство там, времената за доставка, мита и т.н. от много време е ценово неефективно да се произвежда там. Да обаче има съществени проблеми, за 30 години аутсорсинг в много държава се затри възможността за производство, не говоря за самите машини, а кадрите и не на последно място регулаторната рамка. В моемнта в Германия да речем няма избор, няма работна ръка която да работи в подобно производство, затова и немците търсят алтернативи в бившите соц страни, започнаха с близките, Чехия, Полша, Унгария които логистично са най-удобни, но там се достигат лимити, те не са много населени, Чехите са само 10 млн, Унгарците и те толкова, единствено Поляците са малко повече но са и най-зле от всички тия, освен това не се обичат много с немците. Алтернативите са на Юг, Румъния е почти 20 млн, в същото време себестойността на производство е много по-ниска от тази в Чехия, Унгария или Полша. Там обаче има сериозни проблеми, който е работил с Румънци само той може да разбере, колкото и да ги хвалят са в диапазона между полу идиот и пълен идиот. Та щът не щът са принудени да идват и още по-надолу към нас, не че тук сме по-малко идиоти, но просто все още могат да оберът незаетите читави кадри. Това е, трябва да сме щастливи и на огризките и да се надяваме да ни подхвърлят още, само така можем да развием индустрия, по добре бавно от колкото никога.

А братушките и до ден днешен си пазят ГАП- совете...

Гибкое автоматизированное производство — автома­тизированная производственная система, в которой на основе соответствующих технических средств и определенных реше­ний обеспечивается возможность оперативной переналадки на выпуск новой продукции в достаточно широких пределах ее номенклатуры и параметров. Начало ГАП было положено в 50-х годах в связи с созданием станков с ЧПУ. Крупные достижения в робототехнике, разработка различных АСУ, САПР, появление микропроцессоров резко расширили воз­можности создания и внедрения ГАП. Современные ГАП включают в себя:
• системы автоматизированного проектирования;
• автоматизированное управление технологической подготовкой производства, числовыми программными устройствами;
• роботы (манипуляторы);
• автоматизированные транспортные средства;
• автоматизированные склады;
• автоматизированные системы контроля технологических процессов, качества продукции;
• автоматизированные системы контроля и управления предприятием.
ГАП позволяют существенно сократить время на проек­тирование и переналадку производства для выпуска новой продукции.

В ТУ - София дисциплината по която се изучава е АЕП (Автоматизация на електронното производство). Водена е от проф. Ст. Овчаров. Чете се на бакалаври електроника.

Само дето техните ГАП-ве беха базирани на Руски и Български разработки, пък нашите затриха един куп ГАП-ве които са плащани с $$. Не казвам че нашите не са били на ниво, но в много сфери догонвахме, пропсто ни трябваше време и за определени заовди се е плащало в зелено за да се внедри нещо чуждо и то никак не лошо. Малко хора го осъзнават но в не малко предприятия се работеше с машини и оборудване на много високо ниво пазарувани с гущери, и то не само във ВПК, помня при бащата във винпрома повечето неща бяха на alfa laval, които и тогава и сега са едни от водещите в доста от областите в които предлагат продукти и услуги.

ТоНи - Ето малко документи, скоро попаднах на тях и ми станаха интересни. Те са точно по темата Изток - Запад - Север - Юг... И електроника в НР България

http://desebg.com/2011-01-06-11-54-16/1 ... 2-15-16-10

http://desebg.com/2011-01-06-11-20-59/295--5-

Показателно е

Колега Врачков, подобни сайтове са ми много подозрителни, особенно частичното споделяне на документи, най-вече началните им страници или избрани части от тях. От опит мога да ти кажа че това е целенасочено, и обикновено означава че документа има тончо обратният смисъл на този който му се придава. Казвам ти го и като един вид потърпевш от това което разни такива сайтове пишат на базата на слухове и многго често измислици без да имат никакви релани документи и факти. Последната една година можехме да осъдим всички големи вестници начело с Капитал за измислици и неверни данни и начина по който ни свързваха с тях но не си струва усилията да го прави човек.
Че е имало източване на тези фирми след 10-ти спор няма, няма защо да с екоментира, но относно дейноста им преди 10-ти и ефекта от тях може много да се спори, имал съм щаститето да си говоря с хора директно въвлечени в управлението на някои от тях, навремто дори не подозирахме с какво са се занимавали тези хора, разбрахме доста след промените, но хората си бяха същите и не са лоши хора в смисъл нито като хора нито като занимание и преди и сега, споделяли са доста интересни неща. Много други бяха използвани като плашила и се опитаха да си измият ръцете с тях, типичен пример Григор Стоичков.

баща ми беше 'малък доктор' по история. още като студент ми вкара интересното твърдение, че историята не е точна наука. много зависи от гледната точка на историка да види и особено да интерпретира даден факт. казваше ми - при вас (инженерите) всичко е явно - колко е 1м, колко е 1кг.

трябва да си работил по ония времена, за да схванеш духа им. да се налага да мислиш с мащабите на К155ЛА3, а не на 7490. или да правиш кола, ама да можеш да ползваш само еди-какви-си стомани, алуминий, лагери, гуми. и всичко това не е по наше желание:


де-факто имаше война, целяща определена част от света да е тъпа, да няма достъп до технологии и да се гътне сама. за другата част от света (примерно Африка, Южна Америка) не мога да кажа нищо, не съм ходил там по онова време. А на война - като на война: разузнаване, агенти, маневри, отвличания на езици, пачки долари и красиви жени... не само, че не сме искали да си купим 1000 VAX-а (защото се харчи твърда валута), не ни даваха да си купим дори един! По онова време участвах в една разработка за предване на данни по опто-влакно на 100 мегабита. със съветските ECL- все нещо не ставаше, докато не ни дадоха F100K и един от малкото тектроникси, с които да виждаме какво става. руските осцилоскопи ги получавахме срещу буркани с кисели краствавички, ама те и вършеха работа колкото краставичките, колкото да замезиш. или пък каква мъка беше да ни дадат 'западен' 24-битов волтметър да правим паспорти на произведени от нас прибори за ЦЕРН.

нямахме дори нормални коструктивни елементи да си сглобим евро-касета - профилите ги пилеше фрезиста с огромен разход на алуминии и спирт. било уж за охлаждането, ама все пияни ходеха. имам приятел, който му помагах да си напише дисертацията в "металоможенето" (шегувахме се, че в техния институт се делят на металознаещи и металоможещи). беше някаква алуминиева сплав, която се оказа (и финансира) много подходяща за паразитни колела на веригите на леки бронирани машини (нашенските се казвха МТЛБ). естествено, сплавта беше засекретена, не са се произвеждали нито кафемелачки, нито блокове за двигатели, нито корпуси за хард-дискове от нея. човека в първите години на декорацията го засмукаха от НАСА, там си се пенсионира и сега размахва клъба по голф игрищата на калифорния. в личен план е преуспял, ама в държавнически? наскоро минавах покрай института и си рекох да обиколя познати места. на портиера казах името на човек, починал преди 4 години, явно не знаеше че вече го няма. погледнах бюрото на моя приятел, имах чувството, че не е бърсан праха, откак той си е тръгнал. черчеветата на прозорците приличаха на селски курник, някакви кактусоподобни китки все още линееха по прозорците, явно са от пустинния вид, който оцелява с едно поливане на 2-3 години. за парлама разпитах няколкото срещнати мишки дали знаят някакви координати на моя човек, един вид - загубили сме връзка и искам да го чуя. дори не знаеха името му.

до колко е било правилно оползотворено вложеното по онова време - не мога да преценя. по-скоро мисля, че някой и може да е отмъквал по някоя хилядарка, но е било на дребно. голямото източване дойде след рухването на контрола. лично познавам хора, които намазаха дебело филията 90-95, писаха се големи демократи, после станаха царисти, вече не искам и да ги знам какви са, но имената им по някога изплуват на необичайни места. преди години попаднах на една супер неангажираша среща, където чакахме да дойде някакъв с испанско име да ни светне в дълбнините на технологията, обект на срещатата. дойде едно познато лице (с българско име), погледна ме от вратата, помисли 15 секунди, обърна се и изчезна без да обели и дума. стана конфузна ситуация, домакините ме питат "какво става?", аз им казах - питайте него и си продължихме приказката. идеше реч за водомери... такива ми ти шпионски нещица.

в проекта Нева са вкарани около $2 милиарда - ДЗУ, ИМЕ, Ботевград, дори ЗММ и разни алуминиеви заводи. в ДЗУ се произвеждаха серийно 10/20МБ дискове. западните по онова време бяха 40-80МБ, имаше десетки фирми. като че ли не се сещам за европейска, всички бяха отатък гьола. в развойната група по дискове се разботеше върху 40МБ със серво на отделна плоча, имаше апаратура за настройка, за тестване. проблем беше контролера, масовата електроника не насмогваше. разработката я правеха с 8096, явно са имали благословия или за внос, или някой в 'лагера' е готвел маски за такъв чип. проблем беше и по-обикновена елементна база - нискодрейфови ОУ, дори нещо накто ULN2008 беше проблем да се сложи, а място за транзистори нямаше. но имаше работещи мостри, дори ни бяха дали една да я тормозим. в самото ДЗУ имаше обичайните проблеми на прохождането - как да накараш операторите да не влизат с колелото от бостана направо в чистото помещение; като си бъркат в носа, първо да си избършат пръста в панталона, и след това да натискат бутона на машината и пр. имаше цели партиди бракувани, явно заради замърсяване. нещата (може би) подлежаха на канализиране и достигане на по-приемлив брак. някакви японци чукаха по цял ден тенис на маса, докато чакаха някой да сложи жичка на изгорял бушон нейде по линията. същото беше и в Правец - събрали овчарите от околните села да правят компютри. брака беше колкото продукцията, и слава богу - можеше да си купиш бракувана платка за 15лв и да си я оживиш в къщи.

тъпото е, че този потенциал (по проекта Нева) просто го оставихме да се утече в канала. а дълга си остана, доколкото разбирам, все още го изплащаме. благодарение на цяла плеяда 'финансисти', не само че не намалява, ами се и увеличава. можещите поседяха година-две без заплати и после си биха камшика. по-посредствените се върнаха в лоното на саденето на домати и гледане на кокошки, и се заеха с оцеляването - поне да има буркани и шльокавица за зимата.

на скоро минах през едно от местата, където съм работил, да видя дали все още им работи йонния имплантатор (за една моя отвлечена идея). голяма камера с дълбок вакуум, 50kV източник, линеен ускорител, един магнит, на който веднъж си събувах гашите, че ми хвана нещо метално в джоба и нямаше кой да го изключи. всичко са го върнали на вторични. хората простовато ми обясниха - пич, тука получаваме по 300лв заплата, а от това желязо взехме по 3 накуп. това е в БАН, направо не ми се мисли колко вагона кисели краставички ни е струвало съоръжението на времето.

та в исторически план въпроса е по-скоро не "какво се имали и какво сме правили" преди революцията, а "защо разпиляхме всичко за жълти стотинки". много неудобен въпрос, защото голяма част от играчите във втората половина на историята в момента го играят 'големи клечки' и никак не искат някой да им рови в първия милион.