Наскоро смених моторчето за клапата на вентилатора (външно/вътрешно) на колата (Опел Астра Г '99) и се зачудих защо толкова проблеми дават. Едно втора употреба също блокираше. Оказа се, че моторчето е постоянно под напрежение. Дори новото грее и не изключва като стигне някой от двете ограничения (отворено/затворено). По-рано бих си казал, че нещо в електрониката не е наред и затова не изключва, но като гледам как е направено всичко по тая кола не е изключено да си го държи постоянно под напрежение.

До моторчето стигат само два кабела. На буксата има място за 6 пина, но само два са там (както на мъжката и така и на женска). Т.е. няма изключващи микроключета в двата края. Като отворих старото не видях и място за такива.

Първия ми въпрос е: Някой знае ли дали има умна електроника, която спира тока като удари края за тази конкретна кола?

Втория ми въпрос е: Как най-лесно да направя платка, която да стои между кабела и моторчето и да изключва като се вдигне тока. Тока го мерих на старото моторче - 90-120 мА при 12.8V на празен ход и 380mA в блокирано положение. Разбира се трябва като се смени поляритета за да направи обратния ход трябва пак да пусне тока докато не стигне другия край.
Схемата мога да я захраня от напрежението което ходи до моторчето - през един грец. Само не знам как да измеря тока през моторчето като се сменят полярностите.

Електромоторчето се управялява с ключа на таблото. Ако ключа е "задържащ", значи през моторчето постоянно протича ток.

А за тази кола нужно ли да е умно?
Ако целта е да не грее само, реле по време няма ли да свърши работа и без да мериш тоци?
Сравнително прост вариант е с два комплекта от мосфет, резистор, кондензатор и ценер. Боди диода шунтира транзистора в обратна посока, затова ти трябват и двата комплекта че да ги вържеш огледално. При включване в права посока, кондензатора дърпа гейта и първоначално отпушва транзистора. Но с резистор между гейт-сорс, кондензаторът почва да се зарежда и напрежението гейт-сорс пада и транзисторът се запушва и прекъсва тока. Ценерът е паралелно на резистора и пази да не изплющиш гейта...
Като избираш транзистора гледай да може да разсейва поне 2-3 вата, че запушването е бавничко. А може с цената на още един малък транзистор да подобриш ключовия режим и няма да има греене.

Управлява се от чип, имам му някъде схемата. Но явно всичко си работи както си требе. При включване на контакт се чува клапата няколко пъти и спира по ток. По добре е да не се занимаваш с нея. Така работи!

П.П. Има много информация по форумите и всеки от това се притеснява, явно е недомислица или за по евтино. Гледах някъде с транзисторно управление, в нета имаше схема.

Чакай да видим дали съм разбрал - с по-прости думи предлагаш ми реле за време . Хмм. Имаш право. И без това тока не е много сигурен че ще е толкова.

Проблема е че не спира. Като блокира моторчето остава под напрежение.

ето как един пич е решил проблема:
http://media.snimka.bg/9491/025236547.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/9491/025236548.jpg?r=0

На мен не ми харесва да пипам моторчето, че купих чисто ново за 70 лв. Може би ще се направя релето за време.

На прав път ли съм (GS max = 20V) :

при 10V -> гейта пада на 4V за 3s
при 13.5V -> гейта пада на 4V за 4s
взех за пример IRF510 - напрежение на отпушване 2-4V. най-вероятно ще ползвам някакви китайски ментета дето взех от ebay.

Времето на затваряне/отваряне на клапата е около 1-2s

(опа. видях че няма кой да разреди кондензаторите. Може да вдигна малко резисторите и да потърся някакви не-електролитни и да махна диодите)

По-логично ще е ако транзисторите са еднакви (два P или два N), т.е. единия прекъсва едната жица, другия другата...

Може да вдигнеш зарядния резистор 10 пъти и да намалиш 10 пъти кондензатора (за да не е електролитен и да махнеш диода)

Ако кондензаторите не са полярни ще се разреждат+зареждат в обратна посока през ценера, свързан в права посока.

R1=R3=470k
C=4.7u
време за достигане на 4V при напрежение
10V - 2s
13.5V - 3s

(едит - забравих да сменя резисторите в схемата)

Хмм. Прав си - ще сложа два N или P (от които имам повече).

Колкото до резистора - не искам да качвам резистора много. В колата е пълно със смущения. Даже 470к ми се виждат много. Мисля че има и по-големи стойности за кондензаторите

Сега се загледах - сорсовете на транзисторите трябва да са от към входа
И тия диоди май не са боди диодите и са малко наобратно сякаш, по-добре ги махни

А за шумовете... ми малко трудно шум ще попречи на кондензатора да се зареди. Коднензатора и през 10 мегаома пак ще се зареди. От там насетне имаш от едната страна акумулатора на колата от другата страна микрофаради.... Тоя шум трябва да е с мнооого енергия за да направи разлика между два такива източника

Винаги ги бъркам сорса и дрейна . Скапан символ са им измислили. На би-полярния няма как да сбъркаш - стрелката показва накъде тече тока (не според физиците). В мосфета стрелката сочи наобратно - срещу плюс.

Колкото до кондензатора - ами той алтернатора не е малка работа - може да зареди кондензатора по-бързо ако има няколко пика с по-висок волтаж. А бе най-вероятно си прав, но обичам да се презапасявам. Не ща да се ровя пак - всичко е на неудобно място. Ще му сложа по-голям кондезатор не е чак толкова скъп в сравнение с ядовете да търся какво става.

Като обърнеш транизсторите диодите си идват намясто. Защо да ги махам? Не е ли добре да има и външен диод. Тока стига до 400 мА. Може да има пикове няколко пъти по-големи. Аз мислех даже шотки да сложа.

Успях ли да обърна транзисторите правилно. На горния съм отбелязал поляритета когато работи.