По горе нсписах малко безсмислица, инициатора не че е бризантен, ами исках да кажа че му трябва въздедтвие като на бризантните, верно по-слабо но обикновенно е или удар или искра и др.подобно, т.еиска си динамика а не бавно загряване

трудно-трудно, колко да е трудно? Трябва му да мери между 25 и 100uS с ква да е резолюция.

В случая не му трябват усилватели, нищо, само един резистор 2 ома, хайде и един делител и директно може да закачи евал платка от сорта на Discovery/Nucleo/Lunchpad дето варират между 10 и 15$. Не че е нужно, ама ако подбере евал платката с аналогови периферии (ОУ, компаратори и т.н.) може да постигне скорост и точност далеч, далеч над необходимото в случая, при това без да пипа поялник и без да дава пари

Най-добре би било ако успявам да логвам всичко през интерфейса на утройството. То си има сериен интерфейс по който приема команди, връща резултати от измервания и рапортува състоянието си. Ако емулатора на детонатор се държи като истински - ще мога да мина без да го свързам и него към системата за логване. Ако не се държи като истински - тогава трябва да имам втори канал по който да меря и логвам информация, а нямам подходящ уред с който да направя това. Затова емулатора трябва да го докарам до положение да измерва отделената в него енергия и да се запушва при успех за известно време, после да се възстановява.

Миро-атц,
за да измериш що-годе вярно ти трябва поне на 1 микросекунда мерене. Към момента се сещам за кортекси м3-м4. Те при високите скорости не дават нито битове нито точност на меренето. Над 200 килосемпъла мерят глупости въпреки, че могат мегахерци. Особенно 4-ката. А при мегахерци няма да минеш с високоомно мерене.

Аз продължавам да питам защо трябва да се прекъсва товара? И какво ще се прави с останалата в кондензатора енергия? Също така тази електроника колко детонатора ще взриви през живота си?

Едно устройство може само да си прави self-тестове, но трябва да го обмислиш добре така че дефектно устройство да не те излъже в резултата от теста си. По принцип е по-сигурно ако имаш провено устройство (тестер) или емулатор и да гледаш то какво казва за тестваното (неизвестно) устройство. Поне аз така си го представих това с емулатора - чака за някакъв ток и ако го получи прекъсва веригата и казва "става" или "не става" ако токът е много различен от очакваната амплитуда/продължителност.

Другото дето може да сгафиш е токоограничителя дето си го сложил... За аналогови схеми времена от порядъка на микросекунди може и да са проблем. Примерно операционните усилватели имат специфициран slew rate който се мери във волт/микросекунда. И само бързите могат да променят изхода си с повече от няколко волта за микросекунда и то ако не ги спънеш в схемата. Подобен проблем има и с ключовите транзистори, особено ако излязат от режим, т.е. ако ги пренаситиш с ток или запушиш съвсем.
С други думи има за какво да внимаваш при аналоговщината. От друга страна за цифровата част микросекундата е почти цяла вечност за един съвременен проц. За сравнение една долу-горе сходна задача е управление на термопринтер. Само че там нямаш едно съпротивлени да взривяваш, ами обикновено между 384 и 640 съпротивления. И не ги взривяваш еднократно ами хиляди пъти в секундата. Като за всяко взривяване се смята точната енергия в зависимост от текущата температура, напрежение на батерията и т.н. Всичкото това обикновено е в много стриктен тайминг, защото в същото време се движи и хартията, т.е. управляваш и един мотор само че заради инертната маса не можеш много да променяш скоростта. Понякога за ускорение от 0 до макс си трябват поне 100 стъпки. При спиране става и по-кратко но винаги имаш ограничение с колко може да смениш скоростта като на всяка стъпка имаш взривявания на N на брой пиксела. Демек във всяка една стъпка с дължина от порядъка на 100 - 500 микросекунди трябва да направиш N взривявания, като не може да почнеш да взривяваш нито по-рано, нито по-късно. Нещо повече тъй като всяко резисторче си иска ток, обикновено при по-плътен печат не можеш накуп да взривяваш едновременно, трябва да нацепиш взривовете на порции така че да се вместиш в допустимия ток.
Изчисленията всъщност са много, понякога и доста груби защото за да взривиш един студен резистор се иска някакво време, но ако си го взривявал няколко стъпки подред той е доста загрят и му трябва многократно по-малко енергия. Ако не вземеш това в предвид при бърз печат с инертен принтер се получава разтичане и размазване... Като проблемът изобщо не е в производителността на проца, а да не влезеш в капана на бавната аналоговщина. Защото много от нещата няма как да предвидиш предварително, примерно колко ще ти клекне точно батерията след като включиш X или Y реотанчета. А като клекне напрежението, то енергията на взрива пада квадратично. Да ама ти като си задвижил една тежка ролка няма как да я спреш изведнъж, съответно или изпускаш взрива или той се получава не там където трябва...

При АРМ пък и не само при тях е де-факто стандарт като минимум капацетивен SAR на поне 1Msps и нейтив резолюция (обикновено 12-бита). Има изключения дето да са без АЦП или то да е по-бавно, но наистина това са изключения от правилото.
Повярвай ми няма никакъв проблем, по-горе обясних за задача с няколко порядъка по-голяма сложност и не я решавам само аз, има стотици изделия от различни производители на пазара дето се справят прилично. Изобщо не е rocket science

Много се радвам, че си успял да разбереш как работят термопринтерите и си успял да напишеш драйвер за такъв. Особено със сегашните модерни глави е почти детска игра. Сега се върни в реалността и се замисли какво ще стане ако не отпечаташ 2 реда от касовата бележка и какво ще стане ако не взривиш въздушната възглавница или взривния болт който държи перките на хеликоптера за който спомена Тони. И в общия случай нямаш SPI шина на 3 волта по която си наклокваш сигналите и имаш да направиш няколко строба ами имаш нещо което трябва гарантирано да сработи един единствен път през живота си след доста години и температурни условия. Може и да има термопринтери дето да трябва да отговарят на МИЛ сертификация но за взривни болтове филма е коренно различен.
Навремето термопринтерите бяха голи резисторни матрици и си ги дайвахме с мощни транзистори. Цялата логика беше отвън. Сега сте се разглезили тотално.

Товара искам да се прекъсва по две причини:
1. за да спира разряда на energy reserve кондензаторите и по този начин ще имам по-точна представа колко батерия харчи едно реално задействане

2. за да има обратна връзка електрониката ми, че опита е успешен и тази информация да се логне

През живота си устройството едва ли ще му се наложи да направи повече от 10 задействания, но не съм убеден, че само презапасяването е достатъчно за да получа надежност! Мисля си, че най-важното за да стане надеждно това нещо е подбора на кондензатори, ключови транзистори и платката да е направена изключително качествено (с качествени материали)!

За надеждност ти трябва редънданси. Спирането спокойно може да е по време. А остатъчния заряд в кондензатора можеш да ползваш само ако взривовете са ти непосредственно един след друг. Всеки кондензатор има саморазряд. Ти този остатъчен заряд не можеш да върнеш в батерията. А както някой по-горе каза - спокойно можеш да сметнеш колко точно ще ти издържи тази батерия.
Генератора на ток който си направил достатъчно бърз ли е? Какво ще стане ако си заредил кондензатора и транзистора който го включва към товара пробие? Как гарантираш несработване? А достатъчно бърза ли е драйверната схема на крайния транзистор?
Дизайна на високонадеждно и високоотговорно устройство не се свежда до тестове. Предимно трябват сметки.
След като имаш детекция за прекъснала запалка / сработил взрив - то тогава нещата могат да се ползват като тестова постановка.
Най простото което можеш да направиш е компаратор и времезадържаща верига. След като нивото премине определена стойност - след определено време товара прекъсва. Не е толкова важно какво се случва в товара колкото как се държът крайните ти транзистори. И какъв е шанса да пробият при прекъсване на жичката. Това много трудно ще го симулираш.

Почти... само дето има "модерни" и "модерни", като напоследък модата е да се ползват евтини боклуци дето мажат като бадинарка



Разликата не е толкова голяма колкото си мислиш. Ако и двете устойства са реализирани с 5-сигма то това може да устрои Тони защото с 99.999% надеждност трябва бая хеликоптери да заноса преди да открие един дефектен. Най-вероятно няма да си позволи подобен тест изобщо, а и на практика може да не се случи никога като се има предвид малкия брой изделия и малкия брой нужни сработвания.
Докато при касовите апарати обикновено имаш хиляди а понякога стотици хиляди изделия на полето, всяко от тях "взривява" милиони и милиони пъти. А както обяснявах че заради модата на евтинджоса се работи почти на границата на истинското взривяване, демек буквално си горят пикселчета и от там насетне следват бели черти и оплакване в сервиза... Сам може да прецениш колко малка вероятност за отказ колко лесно може накара сервизните телефони да почервенеят

Принципно си прав, но за някои неща не може да има redundancy - примерно ако платката е направена по кофти процес и след време виите започнат да се прекъсват или пък някой материал е кофти партида и започнат елементи да се отлепят от самосебе си - как правиш redundancy на това?!? Втора платка произведена в друг завод ли слагаш?! В моя случай трябва да има поне едно нещо на което да вярвам безрезервно (дори ще има няколко неща) и затова ще имам една платка, един комплект кондензатори (вързани паралелно), един комплект ключови транзистори, един кабел до детонатора и един детонатор. Алтернативата ми е да ползвам детонатор с две съпротивления и съответно да имам два кабела, два комплекта ключови транзистори и два комплекта кондензатори, но все още не съм стигнал до извода, че този вариант е необходим... При всички положения платката ще е една, така че ще наблегна на нейното качество.

Не съм чел много по-нагоре, моля за извинение ако спамя.

Но MTBF на цялата система ще правиш ли, ето един примерен анализ за летящи
http://diydrones.com/profiles/blogs/mtb ... he-apm-2-6

Да - ще сметна MTBF, но чак когато списъка с компонентите е окончателен.

DanielDimov, за какво (горе-долу) ще се използва този детонатор?

Абе и на мен въпроса с употребата е твърде неясен. Ако е сейфти обикновенно се сменя на куп заедно с това което е взривило, т.е.работи само веднъж в живота. Сега като написа 10 пъти и почвам да се чудя, няма да е сейфти.
Аз бих дублирал ключовите транзистори и бих се притеснявал повече за тип конектори, работа при вибрации и надеждност на батерията, всичко останало ми се струва загуба на време. Ако знаеш колко ти харчи конвертора няма какво да тестваш, то се смята. Ако разчиташ на енергия останала в кондензатора, забрави смятай че е разреден до нула, всичко останало ще е грешен разчет тъй като не можеш да знаеш колко ще е действителният разряд. Ако си опрял до тия няколко мкВт/ч нещата явно са зле.
Ако споделиш какв е идеята може би на всички ще ни е по лесноа и може да стане ясно каква точно ти е целта.