Някой пробвал ли е да рециклира използвания разтвор?Ако не става , какво се прави за да е по-екологично да се изхвърли

Отиваш някъде в забутаното, изкопаваш дупка, викаш три пъти "Царят има магарешки уши!", изливаш разтвора и заравяш дупката.
След време там ще поникне желязно дърво с медени звънчета, които ще пеят: "Бойко е магаре!"

Те хората старите си хапчета няма къде да изхвърлят...

А бе да питам в духа на рециклирането: от какво са направени пъпките на старите мощни контактори? На мен на живо сребро ми прилича, пък и си спомням, че преди време имаше доста обяви "ИзкОпувам стари контактори".

Май е доста по добро - платина?

последно, като търсих платинени жички, цената беше над 60К афро за кило, така че бонго може да си купи нови галоши за гоуфо с 3-4 трифазни контактора

скоро попаднах на кабел САТ-5, чийто жила залепваха на магнит. бях виждал такъв от помеднени алуминиеви жила, обаче китайците да почнат да вкарват желязо ми се вижда прекалено.

---

за да рециклираш железен трихлорид, трябва да извадиш медта от него. по-добре не се занимавай, има смисъл само ако си платкаджийница с декари платки на ден.

това нещо е силно киселинно (как иначе ще ецва платки). при 160С почва да се разпада и се отделя хлор. при смесване с вода също се получават нестабилни хлорни съединения, така че първо трябва да го убиеш с някаква основа - сода каустик, негасена вар, варовик. чак след това се излива в канализацията. ако просто го заровиш в почвата, при реагиране с влагата ще се получи солна киселина. по принцип е токсичен за риби и водорасли (нещо от порядъка на 60ml/l).

ти колко тона ще изхвърляш? ако е повечко, мога да говоря с хора, които го правят.

Съвсем малко е 2 литра може би, ама викам по-културно да се отърва от него.Гледах някакъв с електрохимия извлича медта и после казва ,че пак се използва разтвора ,ама много под носа си говори и нищо не разбрах какво обяснява.

http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/ ... datsi.html
Обади се в общината и ако се направят на дръж ми шапката тогава им прати бутилката с куриер. Щом химикала може да се купи свободно без лиценз те са длъжни да предоставят площадка за рециклиране. За това хората уж плащат данъци

Аз пък гуглосах набърже:
1. В общи линии солите на медта са по-разтворими от на желязото, така че възобновяването ще е "Не опитвайте в къщи!". Рециклирането - в боклучкийския казан, там къде по-големи гадории се хвърлят от желязо, мед и хлор.
2. Контактите наистина били от сребърна сплав, за бижутерите по-скъпа и от среброто, и изкОпувачите дават около 75ст за грам. Като събера тон-два ще си помисля

За грам контактор, или за грам пъпки на контактор?

Изливай в канала - поне ще мине през пречиствателна станция - там отпадните води се третират с киселина и основа за да им се докара неутрално pH. После солите някак си ги отделят и т.н. Та по добре го изсипи в канализацията. Железния трихглорид е желязо разядено със солна киселина (повече от 30% няма как да бъде). Солната киселина сама по себе си няма как да навреди освен ако не е в някаква астрономическа концентрация - в стомаха си имаш доста по-висока концентрация от това което ще се получи като я излееш в няколко стотици кубика отходни води. Виж съединението с медта не знам какво представлява и дали чак толкова много токсично. Предполагам че не е - особено в такива ниски концентрации...

Между другото - по отношение на отровното за рибите - имам един познат рибен ветеринар, та той на маса бая дрънка и ме е хвърлял в потрес като е разправял как се сипва натриева основа или солна киселина направо в язовира дето промишлено се гледа риба. В крайна сметка номера е да докарат рН-то дето им трябва - ако ти е кисела водата и сипеш NaOH (естествено колкото трябва) тя се неутрализира с киселината и толкова. Същото и със солната киселина.

За контактор - тези стари боклуци са над кило парчето. Самите пъпки пък са запоени със сребърен припой за доста дебела бронзова пластина...

Медта била отровна, но навремето на село лозята бяха около язовира и на рибата не й пречеше.

Аз имам около 300 грама сребро от контактори проба 925. Пъпките се свалят с оксижен после се хвърлят в азотна киселина и след това редуцираш или с формалин( формалдехид) или мед. Получава се утайка сребърен нитрат (адски камък) после се топи и минаваш през електролиза като течноста пак е сребърен нитрат.

Ъ?! Контакторната сплав е по-скъпа от среброто! Или сваляш с малка газова горелка, или носиш на бижутера.

То се загрява и се изтръсква и пада всичко.

Може да се рециклира с електролиза.

Recovery of Copper from chemical wastage

Много ми хареса изречението "I have invented a method..." - сякаш е изобретил химята тоя дето го е писал.