Айде сега, искаш да кажеш че това е причината? Стана ми по-добре, аз винаги съм мислел че е заради рогцата и опашлето... а то какво било. Най-ветоятно носталгията е по младоста, не че сме много дърти но.... За Дедо не говорим, той е Дедо все пак Да ти кажа изкарах няколко седмици по долната земя, от време навреме спомените сякаш се материализираха. По тия ширини като че ли човек открива какво му е отнел западният свят, едно такова спокойствие и привидно безгрижие....

е, що бе?... аз имам много приятни два спомена от онова време. две каки инженерки.

едната беше софтуеристка (!). много богата личност, духовно имам предвид. взе ме на отглеждане и ме научи на толкова много неща - от С до ... сещате се. явно не съм бил чак толкова отчайващо безнадежден идиот, или поне така се надявам. показа ми, че алкохола и плюскането не трябва непременно да водят до алкохолно опиянение, а може да им се насладиш и естетически. до тогава за мен имаше само два вида вино - бяло и червено, а ракията трябва да е от вида "много". веднъж закачливо ми каза, че секса се прави от двама души, и в главата ти не трябва да са само бройки и чертички на таблата на леглото. освен всичко, редовно ме влачеше по театри, даже на балет веднъж ме води. явно не я беше срам да я видят на публично място с мен. имам само 2 снимки от този период и като ги гледам сега, й се чудя на акъла. купи ми костюм... абитюрентския някак си интуитивно го бях уцелил в стил "банкерско райе", но тя ми обясни разликата между делово и вечерно облекло. на роптаенето ми да си го платя, се подсмихна "понякога, да обличаш някого, е също толкова приятно, колкото и да го събличаш". доста години по-късно го разбрах, но никога не съм го казвал на глас. не бях достъчно циничен още. смокинг си купих десетина години по-късно, но така и не ми стана удобен. най-вече поради факта, че често се налага да пребродиш цяла зала с парвенюта, за да намериш, евентуално, един-двама души, с които можеш да водиш по-смислен разговор.

да не говорим, че научих за какво служат някои прибори на масата, които не бях виждал преди това. или как да си прекараш приятно в непозната компания на 2 чаши вино. изгледаше добре по дънки и маратонки, във вечерна рокля, че и без нея. това в ония времена на конфекция от Рила, Дружба и Витоша хич не беше лесно.

казваше ми "зарежи ги тия 8-битови играчки. скачай направо на 32 бита и UNIX". години по-късно скочих и от тогава съм по-скоро потребител на дограма и прозорци. още пазя едни 5 тома на хартия за System V с посвещение. успя да ми набута и малко математика в главата - вече имаше аспиратура по приложна математика и пишеше втора за NP-задачи в слабо свързани системи. темата дипломната ми работа донякъде беше повлияна от това. казваше ми "каквото и да правиш, прави го така, че да не се срамуваш сам от себе си". бях твърде млад, за да рабера на какво съм попаднал. замина за Канада още в началото на 90-та, аз си бих камшика към азия и загубихме връзка.

като се ориентирах към дипломиране, мигрирах от МЕИ-то към БАН. кинтите бяха повече, а и мащаба беше по-крупен някак си. пльокнаха ме директно във VME света. до тогава бях правил разни платки за епъл ][ (един дейта буфер, примитивна дешифрация и си в играта), но това се оказа друга вселена, вече за големи момчета. първата ми задача беше да направя 64МБ памет на една платка. батко от екипа беше правил 2МБ на 20MHz с DIP чипове 64Кх1. разведката беше осигурила чипове 256Кх4 в ZIP корпус и всичко изглеждаше тривиално. цялата група беше потънала в правенето на високоволтов източник (10kV с 100mV резолюция) за ЦЕРН и единодушно ме хвърлиха на дълбокото да се давя, като обещаваха съвети от брега. и тогава попаднах на втората кака (или тя попадна на мен). тя рутеше платките. на ръка, с молив, върху паус... по същото време РС-тата имаха стандартно 256К на 5MHz. баткото ми обясни за 2 часа как е направил 2МБ - от тук тече тока, от тук минават данните, адресите са тук, аре действай... плезих се на оркада седмица-две, като че ли на хартия го докарах. и отидох да рутим платка. каката ме оплю одмах - това не се прави така, тука повече кондензатори, ти тва от окъде го измисли... все едно бях на изпит. накрая се нави да я рути платката и почнахме да работим по цял ден заедно. отне й по-малко от минута да ме срути не че аз се дърпах много. първата платка беше 8 слоя и не работеше. дойдоха батковците и се смяха почти 30 минути. накараха ме да дръпна дебели жици (1.5 квадрата) директно върху захранвашите крака на чиповете и да сложа още една шепа кондензатори. отделно арбитрацията не я бях уцелил, тя беше на PAL-ове, пишех на ABEL. явно съм влязъл в класацията по преразход на палове, щото шефа по едно време ми донесе едно метално кошче с надпис "само за продупчени палове". накрая - о, чудо, платката проработи стабилно. пуснахме още 4 слоя захранвания в следващата версия и дори направиха 20 платки. наказанието ми беше да разпоя 500 чипа памети от първия вариант и да ги запоя на втория. в цялата одисея имахме малко по-дивашки отношения с каката и по-скоро обменяхме течности, отколкото да сме водили интелектуални разговори. не ме е водила на театър, пък и аз не отворих дума. и костюм не ми купи... но пък ме научи на много фатки, и не само в правенето на платки.

после в МНО беше другата крайност. имаше една зала с каки с влажен поглед, които си правеха график за фазаните. никога другаде не са ме пляскали по задника с "хубаво дупе". уж се мислех за закоравял тип, а зачервявах ушите като чуех "ела довечера след 10, ще сложа децата по-рано да спят. и не се притеснявай - моя е дежурен по армия". избягвах дори коридора, водещ към залата но като се замисля, вероятно е нормално да превключат в такъв режим, когато по цял ден седиш пред УПДМЛ и набиваш реки от числа.

та едните спомени водят към другите. по-скоро са носталгия към младостта, жаждата към откривателство, здрави и хубави тела и относително безгрижен живот. сега никой не ми вика "хубаво шкембе"...

Ииии отнесох се в тия твойте спомени.

Ето нещо отрезвяващо, машина за мостове
https://www.youtube.com/watch?v=PbaD2-2Ktwc

Аааа това друга работа, по моята част но все още не съм почнал да строя мостове. Спомените на Дедо са си екстра, то и аз имам не лоши, не точно такива но ...

Почина Гарет Томас от Седморката на Блейк
http://www.bbc.co.uk/news/entertainment-arts-36041534
Преди половин година изгледах всички серии с голям интерес. ББС навремето със супер малък бюджет са направили нещо запомнящо се

Мушиметър.... новото име на мултимера, след 6 месеца сигурно ще струва 20пари, днес е 120
https://www.sparkfun.com/products/13843

Много готина джаджа...

Хмм точно такова не знам но тук /САЩ/ под път и над път има какви ли не тул сетове за телефони, IR камери, далекомери, нивелири, уреди за съосност, изобщо доста, сако в хом дипо като влезеш има поне 10-на ралзични уреда които работят с телефон.

Като заговорихме за рога и опашки се сетих за едина нова маркетингова стратегия "IoT за рогоносци"
статията е от руски дайджест : https://geektimes.ru/company/medgadgets/blog/274370/
и видеото https://youtu.be/CWP4n4BfAYo

" magamos 16 апреля 2016 в 10:23
> Спорные моменты, например, когда ребенок захотел попрыгать на родительской кровати, будут решены за счет системы анализа веса.»

А если девушка 45 кг?

mammuthus 16 апреля 2016 в 10:54
Пусть прыгает. "

Ако някой се разхожда сред природата в Германия , да внимава - валят джипове
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=ybGQFtnNEKk

вай вай вай...

3 жипки, един скъсан и 1 заплетен парашут...
като гледам, джипките се откъснаха от платформите, самите платформи си падаха нормално. дали не е някоя келява обществена поръчка за колани?

но пък е добре за икономиката. димитър ще продадат някой и друг алтернатор в повече

сгъвача на парашута е представен за правителствена награда на СССР:)

Това е демонстрация на нова офензивна тактика - "замерване с джипове по враженски цели" Да бяха наели Вин Дизел като консултант по проекта...

Един скъсан - инцидент. Два скъсани - каръщина или безмерна мърлявщина. При три, започва да прилича на някакъв странен експеримент, за тест за "дедазнамкакво".