Всяко съпротивление има топлинен коефициент и със сигурност в твоя случай коефициента не е отрицателен, нито нулев... Така че ако е 2 ома при 25С то при -15Ц ще е по-ниско съпротивление, а при 400-500Ц колкото трябва да загрее ще е мноого повече.



Веднъж говориш че ще тестваш ефективност. т.е. колко задействания ще издържиш с батерията, после говориш за токоограничаване. Айде сметни какво ти е кпд-то като ограничиш тока на 1.5А от 20V изходно?
Последно интересува ли те ефективността или не те интересува? Ако не те интересува защо ще си правиш труда да я проверяваш...

Ами нещо такова ще върши работа, защо мисфета е отгоре, за да се чудиш как да го драйваш? И други идеи ми хрумват но и това според мен ще е ок.
П.с. С малка модификация можеш да го докараш да прилича съвсем на твоят резистор като се заиграеш с управлението на мосфета.

По-горе ти обясняваха за интегратор + компаратор. Ти си начертал инвертиращ усилвател с компаратор... не се разбира много идеята ти

Даже и не съм загледал какво точно е нарисувал като кацна може да надраскам нещо, но не обещавам, зависи колко са работни събконтракторите ни във Вегас, ако не е отпрашил инджинера едва ли ще ми остане време да драскам.

Що бе, не му е зле схемата, стига да се изчисли правилно и да се нулира някак си.
Ама шунтът ако беше отдолу щеше да е по-лесно.

хайде да ми обясниш как работи?

Щото аз виждам на положителния вход някакъв процент от дропа върху двата ома. За да имаш същия потенциал на минуса, изходът трябва да e под това ниво.
Демек на изхода на оп-а имаш част от пада върху двата ома, минус дропа върху шунта по коефициента на усилване... Ако коефициента на усилване е по-голям от съотношението на шунтовете, то изходът отива в минуса и нямам идея кво ще търси там. В обратния случай пък имаш някакъв необяснимо сложен усилвател.
На схемата има и кондензатор, който ако не е филтриращ може да е интегриращ ама с наклон към минуса и пак не схващам кво ще сравнява компаратора след това...

Токоограничение имат всички комерсиални squib драйвери и предполагам, че причината да го има е заради факта, че нагряващото се съпротивление трябва да предаде топлина на околния материал и той да се запали. Ясно е, че част от енергията ще се разсее в единия транзистор, но с повишаването на температурата ще се повишава и съпротивлението и така все по-голяма част от енергията ще отива в него, а все по-малка в транзистора и така докато изгори. Тепърва ми предстои да гледам как се случват тези процеси на осцилоскопа... ще е интересно! Ако ви е интересно и на вас - ще пусна картинки.

За колко запалвания ще стигне батерията ме интересува само информативно. Най-важните два параметъра на цялото нещо са надежността и колко време ще изкарва на standby!




Аналоговите схеми не са ми силна област - ако трябва да е по друг начин - кажи как?




Значи FET-а най-долу, шунта по средата, а товарното съпротивление най-горе. Добре ли ще е така?

Мисля да сложа и таймер за саморесетване - като се задейства от протичането на ток, след известно време (примерно 2 секунди) да се връща в изходно положение...

И на мен не ми е силна област, затова се обяснява повече какво се опитваме да правим...

Единия вариант пада на входа директно го сравняваш с компаратор дали е над минималния. Ако е компаратора сработва и след него дали с проста RC верига или с интегратор или с таймер засичаш определено време преди да кажеш щрак...
Другия вариант ако искаш да си по-прецизен може да интегрираш входа, докато получиш определена енергия. Трябва ти разбира се компаратор за ресет на интегратора и за да не сработва от продължителни малки тоци.
И трети вариант, ако разполагаш с някакво тъпо процесорче мериш пада и решаваш кога да щракнеш, даже може и индикацийка по-човеша да сложиш... Има сума си евлчета по 10...20$

Не мога да вдяна - какви са тез емулатори и упражнения. Вече 4-та страница.
Какво тестваш - източник на енергия. За какво ти е емулатор на товар - слагаш най- тежкия вариянт за товар и минаваш без емулатор. Ако емулаторът ще ти помогне да поевтиниш схемата си - ок, ама твоят емулатор не прави това.
Дефинирай заданието.

Мии прочети за диференциален усилвател с ОУ. Схемата може да мине за интегратор с диференциален вход при подходящи RCвериги. Ама що ти е беля на главата с диференциялния вход, като може единият край на шунта да е на маса и сигналът става прооост.
Признавам си, че не изчетох внимателно всички страници до тук, даже и схемата, но ми светна зелената лампичка "Одобрено!".

Значи, най-елементарното в случая ще е ако шмитерът се замести с RS тригер, единият му вход да се управлява както досега, а другият от компаратор Vref/10 например - остава саморазреждането на RC групата в обратната връзка да е по-бавно от заряда на възпламеняващия кондензатор.
И тем подобни аналоговщини...

Edit2: А бе вие да не се бъзикате? Въпросът ми не е риторичен само защото форумът е за микроконтролери. Обаче напоследък обходих форуми, някои от които наследници на Ехехей и Охохо, и резултатът бе: Не пей ми се, не смей ми се, от днес ще да блея!
И руснаците, брат, и руснаците

Идеята на интегратора е именно да вдигне напрежение при натрупване на достатъчна енергия. Т.е. Нужният ток протича достатъчно дълго време. Схемата може да работи като интегратор но по добре виж мануала на краварите за приложението на ОУ много полезно четиво.
Ще опитам довечера да нахвърлям нещо.

Аз като един по-прост човек искам да попитам: Защо трябва товара да прекъсва? Както точно ще се разбере от прекъсването на товара? Това електронно устройство колко резистора трябва да запали с една батерия? Какво се прави с енергията останала след взрива? Ако в кондензатора има 300 микроджаула и ти изхабиш 100. Какво правиш с останалите 200 ?
Сложи схемата на крайното си стъпало и чарджъра и ще го мислим. До тука си пишем и правим глупости.
За тези които предлагат да ползваме контролер - малко трудно да мерим с мегахерци и да решаваме какво да правим. Трябва си доста бърз процесор с още по-бързо АЦП.

Но както казах и преди с тскъв емулатор няча да определиш надеждността, тя е математическа величина определеба по някоя от приетите метофики. Mil217 примерно. Това че ще го цъкнеш 200000 пъти без проблемно не гарантира че на полето няма да фейлне от първия път, и теб те интересува точно тази вероятност. Може да се удтанови опитно но ще трябва да цъкаш мнооого у-ва достатъчно дълго време в различни условия.

P.s.2
Още две неща, за надеждност и всякакви вероятностни изчисления има софтуери, някои доста добри... И скъпи

Хрумвало ли ти е че този резистор трябва да иьгори възможно най-бързо и с висока температура, т.е. максимално близо до взрив, не забеавяй че много от иницисторите също са бризантни, т.е. ако ги запалиш могат да горят но не и да се взривят, а няма ли ударна вълна бяма как да инициира експлозия в основния заряд. Тук колегата с топовете е по запознат.

Тя че може да мине - може, ама все така няма да работи. Виж внимателно че е инвертиращ усилвател, чийто изход се сравнява с положителен рефернс...