Правя устройство което за изпълнителен механизъм има капсул-детонатор като тези във въздушните възглавници на колите. Умишлено не ползвам squib driver защото той е още една интегрална схема, която харчи ток и заема място на платката. На всичкото отгоре тези схеми искат 5V захранване, което значи още един DC-DC конвертор и още компоненти на платката. Погрижил съм се да не може да се задейства инцидентно - меренето го правя с ток на порядъци по-малък от необходимия за задействане. Меренето ми хваща всички възможни състояния които съм се сетил: късо съеднинение в кабела; прекъснат кабел; окъсяване между някой от кабелите към запалката и оплетка.

Това което трябва да се установи от тестовете е:
1. дали схемата работи в пълния диапазон от условия (температури, напрежение и степен на разреденост на батерията)
2. дали схемата работи след определен брой термо-цикли с определен брой задействания през това време
3. колко часа работа на standby издържа една батерия
4. колко зареждания на схемите за задействане издържа една батерия
5. колко действителни задействания издържа една батерия (би трябвало да е същото като т.4)

Естествено докато се правят тези тестове ще избият все някакви проблеми в дизайна, в подбора на компонентите или пък софтуерни проблеми. Всички установени проблеми ще се оправят и пак тестове от начало докато сме сигурни, че устройството работи безупречно...

Значи нещата отиват към активен емулатор на съпротивлението, който дори трябва да е с микроконтролер... Някой не се ли сеща за по-прост начин да се направи схема със съпротивление и ключов транзистор, която при протичане на някаъв ток да зарежда кондензатор, да запушва транзистора и после, като кондензатора се разреди пак да отпушва транзистора?!

Не виждам логическата връзка между цялото изложение и извода ,че трябва да се прави емулатор на съпротивление.
Защо вместо "микроконтролерен резистор, емулиращ 0.125 Вт" да не бъде обикновен резистор 100 вата?

защото обикновения резистор винаги си е с една и съща стойност

Има някакъв полу-обикновен резистор - на вход на детонатора , или на изхода на схемата.
Ти искаш да докажеш с тестове:
- схемата винаги дава енергия, достатъчна през резистора да запали детонатора?
- детонаторът винаги гърми,ако на термичния му "вход" му се подаде топлинна енаргия или на ресисторния му "вход " се подаде електрическа енергия ,съгласно спецификациите му?

Ще тествам само за първото.

Това дали детонатора винаги гърми няма да го доказвам аз по простата причина, че не ги произвеждам аз.

С контролер няма да стане. Особенно ако става въпрос наистина за микроджаули. Аз го виждам с операционни и компаратори. Но за целта трябва спецификация на детонатора и твоята изходна схема която го драйва. В областта под 1 микросекунда паразитните индуктивности влияят доста на измерването и може да се окаже, че ти тази енергия си я отделил но не в товарния резистор ами в паразитните индуктивности. 650 нанохенри са ти 1 микроджаул при максимания ток. Така, че в калкулацията влиза и остротата на фронта на изходната ти верига и още малко неизвестни.
Давай схема и спецификация на запалката.

Ако не можете да сътворите това по горе, по начин който прилично да емулира поведението на изпълнителното устройство спрямо температура, влага, налягане, производствени толеранси и т.н., тогава каква увереност изобщо някой може да има в качеството на електрониката която сте сътворили?
Каква измервателна хапартура използвате за целите на разработката? С подходящото оборудване и тестване на 10-20 детонатора, всеки който е виждал ОУ ще скове работещ емулатор за 1-2 дена.
Между другото има много по просто и елегантно решение на задачата с емулатора- нелинеен мемристор, но той е за по напредналите

Не е проблема да се направи емулатор на детонатора, интеренсо е какво общо има самият детонатор и какво толкова критично може да с епромени в спецификацията му, отговор нищо. Дали съпротивлението му ще е 2 Ом или 2.5 Ом, дали ще изгори за 10 или за 110 uS едва ли има някакво значение върху простият факт че ти трябва да осигуриш протичането на ток Х. Обикновенно тия детонатори се палят от зареден кондензатор, в който пък има натрупана енергия с доста голям запас. Това в което трябва да си сигурен е дали ключовите ти елементи в различнитъе температурни режими осигуряват протичането на токът Х. Също така този ток Х би трябвало да е доста по голям от нужният за запалване на детонатора просто за да си гарантираш че ще имаш запалване, най-малкото след 5 години ако си случил на бъгави кондензатори капацитета им може да е паднал с 70%, това може и да не го установи при тестовете ако ще да направиш и 10000 хил цикъла в термокамерата. Тази задача се решава с правилен разчет и премерено презапасяване, от там насетне не ти трябва да мериш нищо повече, и 1000 и 100000 опита трябва да имат един и същ резултат. Виж друго яче стои въпросът с надежндността, сметнал ли си колко ти е MTBF, на колко часа задължително трябва да се смяна този контролер, т.е. колко му е ресурса и др. подобни които са много по-важни в случая.

Ето какви са резисторите в детонаторите: http://www.vishay.com/docs/53041/epic.pdf
Схемата е стандартна - имам един DC-DC конвертор който прави напрежението за така наречения "energy reserve" кондензатор - 20V и след него има един мост с два транзистора, които свързват изводите на детонатора с маса и с 20V.


Тези мемристори реално съществуващи (и в серийно производство) елементи ли са или са нещо, което съществува само на теория и евентуално като лабораторни образци?


Аз искам да си тествам моята схема и моя подбор на компоненти и софтуер. Естествено, че най-критичния компонент е кондензатора, който съхранява енергията. За да съм сигурен, че няма да се прецакат с времето - няма да ползвам електролитни, а някакви керамични (не съм ги избрал окончателно). Когато списъка с компонентите е окончателен - тогава ще сметна и MTBF.

Вероятно ще работи и с кондензатор, но ми изглежда твърде неконтролируемо. Съпротивлението варира от 2 до 10 ома, предполагам от студено до топло при което се получава сравнително стръмна крива на товара. Колкото по-близко стигаш до желаната температура, толкова по-голям товар имаш. От друга страна кривата на кондензатора е точно обратната - най-много мощност имаш в началото и с времето клякаш...
Според мен в началото как ще се подгрее резистора няма голямо значение. Със загряването му обаче той почва да отделя топлина, което прави по-нататъшното вдигане на температурата по-трудно. Затова ако се гони ефективност е важно каква мощност ще се изсипе в последния момент. Разбира се, нищо не пречи и преди това да има висока мощност, но краят е критичен и за температурата (сигурното запалване) и за ефективността.
Не знам каква е захранващата батерия и колко ток дава, но ако дава може да се ползва DC/DC с токова обратна връзка. Иначе казано обикновен LED драйвер дето да се настрои на 1А. Така в началото ще почва с 1-2 вата и колкото повече загрява мощността ще се вдига, стига на входа да има достатъчно ток разбира се... И няма да зависи от стареене на кондензатори и загубите ще са много по-малко...

Абе стандартно се пекът от кондензатори, за тези не збам, аз се интересувах от мойте взривни болтове и др.подобни. Ако имаш достатъчно запас от енергия ще се опече. Директно dc/dc иска корава батерия каквато може да няма или е нежелана като в моя случай. При мен освен всичко друго, това живее върху ротора на хеликоптер.

Това което пише в документацията че е от 2 до 10 ома означава, че в този диапазон можеш да си ги поръчаш. Иначе стандартното за такива детонатори е 2 ома като толерансите нормално са ±30% или можеш да си поръчаш по-прецизно производство с толеранси ±15%

DC-DC конвертора ми е слаботоков - харчи не повече от 50 mA от батерията и зарежда кондензаторите за няколко секунди (което ме устройва идеално). След кондензаторите имам токоограничение (~ 1.5 A) и после са ключовите транзистори.

Може ли някой да нахвърля на лист идеята с ОУ !? Как може да се емулира с достатъчна скорост изгарящото съпротивление? Ще трябва ли емулатора да е с двуполярно захранване или не?

Товарен резистор, токов сензор, т.е.друг резистор, оу интегратор който да интегрира токът и компаратор, като цекне компаратора мосфет прекъсва веригата. Може да сложиш/направиш RS тригер така че да остава изключено. Може и с по-високоомен интегратор,или пък аналогова памет в изхода му която да ресетираш с един мосфет.. идеята е да спестиш тригера и да използваш свободен оу.... Много варианти.

Така ще стане ли?

В руските ракети, с които съм имал работа е кондензатор К53-1 (33uF) и П213. Сработват и след 20г...