гичо,
имаш ли някакъв практически опит в реализирането на 1588? аз съм запретнал крачолите и мисля да нагазя в блатото, обаче между блатото и мен има една поляна с висока трева.

освен, че МАС трябва да поддържа 1588, трябва и PHY да го поддържа. освен това, фирмите продаващи 1588 PHY ти продават и някакъв софтуер (драйвер, библиотека или каквото сглобят). IDT примерно за един и същ чарк PHY имат 2 цени - без роялти за софтуера и със. други фирми продават направо драйвер за конкретна ОС. очевидно има някаква мотика, скрита в тревата, щом на пазара има каски за такива мотики. аз още не мога да усетя от кой вид е мотиката - маркетингова или реална.

отделно ми се губи цялата глава за тригеросване по LXI/1588 от SCPI. хубаво, ще имаш тригери (out), ще имаш и тригери (in), ама как се обяснява на уреда? до сега съм попадал само на LXI class C (без 1588).

Все не ми остава време тия дни да седна и да видя внимателно какво точно прави този калкулатор.



Всичко това, разбира се, е вярно. Обаче реално има ли смисъл да се говори за NF в този контекст - доста под истинските RF честоти? Напрежението си е напрежение и токът - ток, могат да се мерят отделно и съответно шумовете им да се разделят. Затова в чаршафите на ОУ винаги дават отделно напреженов и токов шум и никога NF (поне аз не се сещам да съм виждал). Какво ще надроби юзера си е негов проблем - дали накрая на изхода на схемата му шумът е предимно от източника (сензор или предно стъпало) или от усилвателя. Ако е от усилвателя - дали ще е предимно напреженов шум или токов (който пак става напреженов, като пад върху съпротивление)...

NF всъщност е безразмерен, но рефериран към топлинния шум на резистивен източник при стайна температура. При това този източник е съгласуван по импеданс с входа на системата, т.е. предава се максимална мощност и на сигнал, и на шум. При RF обикновено всички тези импеданси са 50 ома - източник, вход, изход и съответно характеристичния импеданс на линиите между тях. Под RF човек спокойно може да работи и с ниски, и с високи импедансни нива и много далеч от съгласуване по мощност. Например този шунт - на практика няма нормален усилвател на напрежение, който да се съгласува по импеданс с него, а и това изобщо не е целта. Шумово също няма как да се съгласува, т.е. да се намери усивател за който шунтът е оптимален източник от гледна точка на шума. Дори най-тихите биполярни транзистори, работещи с голям колекторен ток, достигат този оптимум за източник от порядъка на 100 ома.

До мегахерци (дори десетки) контролирането на импедансната среда не е безкрайно трудно, особено за въздушни индуктивности. След това различните зверове започват да хапят - паразитните капацитети хапят високите импеданси, паразитните индуктивности - ниските. Скин ефекта хапе резистивната част на импеданса, разните загуби хапят Q-факторите, стърчащите жици стават излъчващи антени и т.н.

Интересно ми е, до мегахерц какви дертове може да има човек с индуктивности, ако не тръгне целенасочено да намотава бобини или да слага ферити или други феромагнитни материали? Ако шунтът така или иначе е част от мерачка, която се връзва външно с жици към тестваното устройство, индуктивността би трябвало да е предимно в жиците. Или пропускам нещо фундаментално в картинката?

Дедо, моят опит е на малко по-високо ниво, чиповете с които работим ги клатят тия неща някъде надълбоко и на нас ни дават едно АПИ дето няма много общо. Даже не ползваме разните екстри за boundary и подобни, имаме един мастър дето циклично хвърля неговия си таймстамп (64 бит) и робите се стараят да го докарат техните си таймери да са същите (през PI регулатор). Доколкото знам в конкретната имплементация мастъра в началото пуска няколко десетки хиляди фрейма и мери закъсненията на отделните нодове (те са ринг закачени). На места ни се налага да правим някакво подобие на boundary - имаме няколко нива от контролери в отделни мрежи, като връзката става през нашите устройства. Та там вътрешно в устройствата си предаваме "тайминга" като фронтове на GPIO
Колкото до PHY - мисля си че 1588 може да стане и във фи-то, и във мак-а, т.е. когато го има в мак-а фи-то си е обикновено (без 1588). Навремето National имаха (и още ги има) фи-та с 1588, и те май бяха правени да вървят без поддръжка в мак-а. Ние май ползваме баш нормални фи-та - вкарването на таймстампите във фреймовете става в мак-а (той целият мак при нас е някакво просто бързо ядро дето върти микрокод в който са имплементирали цялата работа нашите доставчици).
Абе с две думи - имам някаква представа но само доколкото да си изясня високото ниво, надолу го правят производителите на SoC-а.
Принципно го има и за FPGA това всичкото, така че постижимо.
Тексасците в sitara има доста неща за RT Ethernet и сигурно ще има документация. Върти ми се в главата термина "PTP stack" - сигурно е това платено парче код за което ти говориш.

Edit: всъщност протокола за синхронизация е базиран на 1588, но май е променен доста за да постигнат тия 20нс джитър. Погледнах списъка с одобрените фи-та - има 30-тина чипа от всевъзможни фирми, вкл. давиком и реалтек, и 1588 не е вписан в точките с изисквания към фи чиповете.

Логично е, както описах в началото на темата ще има една платка с фпга за цифрови мерения и swd+trace с бърз процес и бързо usb (Ethernet не предвиждам). Към нея ще може да се закача "хитрата" аналогова мерачка. В тая комбинация от цифровата платка ще идва синхронизация по време, както и команди. В обратна посока данни и/или тригер.
Но и двете ще може да се ползват поотделно, т.е. може да си дебъгваш без да мериш, както и да си вземеш мерачка без дебъгер. Двуумя се само дали на мерачка да сложа дисплейче директно или да има трета платка с малко процесорче и дисплей и USB. Това зависи от захранванията, в началото мислех за изолирано DC/DC и освен това проца на аналоговщината можеше да е без USB та затова и тая третата платка. Но сега повече клоня към вариант аналоговата да е с батерия и да й сложа дисплейче някакво...
По-нататъшно разбиване на аналоговата или цифровата мерачка няма голям смисъл тъй като и при двете функциите ще се определят повече софтуерно...

ами не, не пропускаш нищо.
просто, понеже миро му се въртят идеи за над мегахерц, набелязвам проблемите. те ще ги има и под, но са по-малки и може би няма да има значение.
клас 0.1 електромерите за 50Hz са с датчик на хол във ферит. миро такава точност не му трябва, но мисълта ми е, че за под милиампер честотната лента трябва да е много тясна/ниска.

миро,
какво очакваш да мериш? примерно скок на тока с продължителност 2uS, повтарящ се на 1mS? това си е честотна лента 500kHz ...
надали ще имаш скок на тока под 1uS, дори и с много бърз процесор. пък и толкова ли ще е важен скок с 1mA за 100nS?

аз се колебая между тези шунтове: 1 2

гичо,
аз го разбирам така:
- в МАС-а поддръжката е необходима, ако искаш да имаш таийм-стам по вътрешен тригер. когато настъпи събитието, МАС-а лечва текущия тайм-стамп от брояча в регистър и по-късно можеш да го пратиш в съответния фрейм по нета. обратното също е възможно - слагаш стойност на време в регистър, и когато дойде момента ти вдига сигнал (към вътрешния MUX, пък ти си го рутрай където искаш).

- при PHY-тата май не съм я видял тази функция, но далеч не съм изчел всички ъзможни pdf-и. те само си PLL-осват клока, което може да става и в МАС-а.

т.е. синхронен клок можеш да направиш и на двете места, но за тригери ти трябва МАС функционалност. но е логично да може да се правят събития и в PHY, защото там латентността е по-малка или най-малкото фиксирана, докато в SoC-а бог знае какво и кога ще стигне до адресата. може и да бъркам, само съм запретнал крачолите

То до SoC-а не бива да се опира - нали затова е MAC, да слага таймстампа от таймера във фрейма при предаване (хардуерно), или да прави капчър на таймера си като влезе някой. Моето разбиране е че ти стига MAC-а да го има - в този случай фи-то може да е произволно.
Иначе латентността на фи-тата при индустриалния етернет е проблем, тексасците с TLK-тата говориха за нещо като 600нс от влизане през едното до излизане през другото (при ринг топология).
Има някаква "опционална" екстра на 1588 точно за слагането on-the-fly на таймстампите в пакетите - нещо, което се оказа липсващото на imx6 и затова отпадна от съревнованието. Явно е рядко използвано и затова липсва - май е някакво наше извъртане на постановката, която макар и допустима от стандарта се оказва рядко срещата по хардуерите, и затова сега сме ограничени до силно специализирани SoC-ове или матрици/ASIC.

явно сте си вкарали някакъв автогол с тоя ринг. по принцип 1588 е през суич (и самия суич чип трябва да поддържа 1588). оказа се, че марвел от примерно 80 чипа за суичове имат само 2 с 1588, като документацията даже е предварителна още.

А, не е автогол, ние не сме го искали - почти всички индустриални етернети се правят на ринг (по мед или оптика), като края се връща за да има резервен път ако някъде се счупи нещо. Но както казах това не е точно чист 1588, по-скоро идеите му са ползвани за да се подкара нещо подобно. Реално тия бъс-ове не можеш да ги подкараш на нормален хардуер дори да имаш 1588 (ако ще и фи-то и мак-а да го могат) - ползват се модифицирани мак-ове, като единствено улеснение е че примерно мастъра в мрежата може да ползва нормален мак, но всички слеив-ове трябва да има специализиран такъв - дали FPGA, дали някакъв ASIC или специализирано CPU което да прави софтуерно МАК. Единствено POWERLINK май са го докарали да им стига само нормален МАК с 1588.

Честно казано в моите проекти почти не ми се налага да меря "дребни" тоци на голяма честота. Верно в момента ми трябва нещо дето да мери бързо, но и 8-бит ще е достатъчно. Сещам се и за други дето ми трябват повече битове, но бавни... Но в крайна сметка това не го правя само за мен, а пък и нищо чудно утре в някой проект да настъпя мотиката и да ми трябва хем бързо, хем с висока резолюция.
Точните параметри по-скоро ще зависят от схемата, която все още не мога да фиксирам. Както казах проца който съм си харесал има доста аналогови екстри като компаратори, операционни усилватели и т.н. Има фабрична калибрация (всеки чип е мерен при производство и резултатите са ми ги записали във флаша). Имам възможност и сам да калибрирам офсети на входа, офсети на драйверите на изхода (отделно за P и N-mos) и т.н. С две думи, въпреки че са "вградени" аналоговщини са с такива екстри че практически се обезсмиля използването на външни такива поне до към 12-бита.
Естествено един външен операционнен има порядък по-нисък шум и т.н. но за да е оправдано слагането му наистина трябва да вдигна или битовете (SNR-a) или честотата или двете... Затова и при горните схеми се боря за над 12 бита и поне 1MHz.

Та да се върна схемите...
Първо това с ЦАП-а. има още един вариант, вместо да изработват квантована версия на входния сигнал и след това разликов усилвател, бих могъл софтуерно да направя инвертирана версия и така вместо разлика ще работя със сума, т.е. второто съпало ще е сумиращ усилвател. Изглежда ми малко по-добре, ама не знам защо
Въпросът обаче е с ЦАП-а... както си мислех има проблем с референса - в малките корпуси няма изведен рефернс и се ползва аналоговото захранване, което значи че или трябва да мина на 100-пинов корпус или да се откажа от тая история с ЦАП-а...

или да сложиш външен ЦАП AD5683B за $3

Измислих име за хитрата мерачка - "Мултимер за микроконролери". Или "на".

Но относно шумът ,защо ми се струва ,че сте заорали в канавката? Ако върху шунта имаме максимум 50mV и мерим с АЦП 10bit, значи LSB-то ще има тежест 50uV и ако приемем, че това е границата за S/N 1:1 , то тогава всеки ОУ с 50nV/sqHz ще покрие този параметър при BW=1MHz. Дори LM324 е с по-нисък шум. С тези супернискошумящи ОУ излиза така ,сякаш контролерите се захранват едва ли не само с шумов ток. В крайна сметка и преди и след шунта ще има кондензатори и едва ли ще е и толкова широка лентата, съответно и шумът. Накратко казано на този етап шумът е последна грижа.

И другото което не разбрах е резултата къде ще се гледа - в някакви лог-файлове или с графики на монитор?

За гледането ще има малко екранче, което естествено няма да е удобно за всички видове мерения. Ще има и връзка с РС, там има разни софтуерчета дето могат да чертаят графики, като стигна до там ще видя кое точно. Ще търся и други защото много ми се иска да има и сравнения и разни други екстри, но не съм видял още такъв софт...

Относно шумовете... целта е да се постигнат малко повечко битове. Не е ясно дали ще се постигнат даже и с хубави усилватели. Затова и се опитвам с груби анализи да видя какво може и какво не може да се постигне. Очевидно ако няма шанс да се постигнат повече от 12 бита няма смисъл не само от скъпи усилватели ами някои направо ще отпаднат.

как ментор вижда решението
A New Approach to Accurate Dynamic Power Estimation of SoC Designs

това е по-скоро "сметачка" а не мерачка

А по темата, така и така я вдигна, аз още нищо конкретно не съм направил, но покрай търговете видях схемите на доста "антики". За съжаление изпуснах няколко доста ценни, така че ще си остана само със схемите... Ех все пак си купих някои неща, сорсчета малко, няколко 6 1/5 digits мерачки...
С две думи посъбрах идеи и инструменти, сега остана и да направя нещо, не съм се отказал

Това може да е интересно, като идея на автора на темата - https://www.nordicsemi.com/eng/Products ... ofiler-Kit
Не е най-хитрата мерачка, но пак е нещо. Има едно заръчано и го чакам да дойде.