Какъв е проблема да разкриеш скобите и да получиш обикновена комплексна функция?
Въпроса за Лопитал в случая не те бърка, понеже получената ти комплексна функция е функция върху реален аргумент - ключовата дума е реален. Ако аргумента ти беше комплексен, тогава не е ясно какво е безкрайнот примерно. В случая става дума за реален аргумент и можеш да си диференцираш смело без проблем.
Проблемът ти най-вероятно се дължи на това, че си позабравил параметричното изобразяване на линии - но това не е болка за умиране. Най-важното е, в случая съпротивлението ти, спрямо което търсиш промяната да го напишеш с X в реелната и имагинерната част поотделно, всички други произведения и суми заместваш с коефициенти - a, b, c и т.н. Дори и тези в който имаш честота, (понеже тя е известна) са реални числа.
След което, ще получиш уравнение по X, в реалната и имагинерната част и трябва да видиш линейно ли е, квадратично ли е и прочее.

HCL,
Когато се приложи преобразуванието на Ларлас, величините приемат така наречения операторен вид. Отношението на изходната величина към входната за дадено звено, представени в операторен вид, се нарича предавателна функция. Когато звената са свързани последователно, общата предавателна функция на групата звена е произведение от отделните предавателни функции, а когато са в паралел, е сбор.
Когато в израза на предавателната функция се замени операторът (р) с операторът (jomega), се извършва преобразувание по Фурие. Получава се така нареченият комплексен коефициент на усилване. От него можеш да извадиш всички честотни и фазови характеристики. Обикновено той се обработва, като числителят и знаменателят на получената дроб се умножава с комплексно спрегнатото число на знаменателя. Така се освобождаваме от имагинерната единица в знаменателя. Събират се всички реални части и всички имагинерни, при което се формира обща реална и обща имагинерна чат. По нататък мисля, че нещата са ясни. Задаваш параметърът, който те интересува, през определени интервали и получаваш дискретни точки. Нанасяш ги върху фазовата равнина и получаваш въпросната х-ка.

Точно по този метод работя. Интересуваше ме дали няма някоя друга методика, понеже си прегледах упражненията и малкото задачите които сме разглеждали се сьстояха долу-горе от условието скицата И си мислех, че нещо се шашкам тук с километрични сметки и пропускам нещо, а то какво излиза, тези които ни водят упражненията са си СПЕСТИЛИ сметките на дьската с уговорката, това е механична работа за вкьщи. Прави са хората, обаче ма това просто примерче:



като го разложа се получава еи този весел израз:


Което ясно, че в реалната си част, спрямо R2 не представлява проблем да диференцирам по Лапитал, и за R2=0 получавам R1 за реална част (което всьщност и от картинката можеше да го преценя, R1 е последователно свьрзано с група от успоредни свързани сьпротивления, логично като окься едно от успоредните и ще тече тока само през R1 -> BINGO ), а при R2->infinite получавам в реалната част R1 + R4*R3, а в имагинерната -jR3/omega*C
Изглежда нещата са наред, обаче бингото бачка само при окьсяване, заради имагинерната част. Т.е. без големите сметки няма да мина, жалко както и да е, поне си изясних методиката.
Благодаря отново

Най-добре е да си намериш някоя програма от рода на Maple, MATLАB и да потренираш - принципно така се смятат повечето филтри - няма как да минеш без това - без подобни сметки. Хубавото е, че на днешно време има доста специализирани Spice програми за тази работа, но без някоя и друга сметка "инженерин" не се става:).

Успех на изпита.