За камера голям формат (не съм наясно с термините) - 6х9 cm или 6x6 cm.
Неизползван, в неизвестно състояние. Съхраняван е в шкаф, в нормална стая, демек без особени мерки към съхранението.
Единствено условие - да се използва по предназначение, ако може.

NP27
400 ASA / 27 DIN

Някой класически художник-фотограф не знаеш ли?
Не друго, ама този формат и на времето беше рядкост, с тази чувствителност зърното му ще е като глава на топлийка, а след толкова години човек ще трябва да похаби поне 2-3 филма докато разбере дали и за какво стават.
За технически цели вече определено не става.

Едва ли ще върши работа на някой понеже тия неща стареят. (притъпява се чувствителността)
Имах стара фотохартия и проявител на хапчета, реших да си спомня младините и се получи но всичко се нацепи.

Мдам, пуснах обява във фото форума, все някой ще го вземе.

Принципно може и да става за нещо, ама... аз за нищо не мога да го използвам. Знам че за да се запазят трябва да се съхраняват при специфични условия, после преди да се използват има някакъв процес на въвеждане при нормални условия и така... Абе който я вземе да му бере грижата, така или иначе се беше запътила към кофата.
Що се отнася до зърността, на тоя формат не е чак такъв проблем. Увеличенията са значително по-малки от колкото например се правят от 35мм филм. Могат да се правят дори контактни копия. Само веднъж съм виждал да се копират снимки от такава лента, ама то беше преди ... повече от 20 години.
Ех... сетих се едно време как се пъхах в банята и навивах лентата от фотоапарата на някаква руска спирала, и после въртях 20-30 минути докато се прояви и фиксира...

някаква руска спирала
Корек доза се казва, имах 2 такива и ги подарих на следващото поколение фотографи и така събират прах

Доза, точно така, сега си спомних
Ами... отдавна беше...
После провисвах лентата на корниза до пердето, някакси там бях намерил най-удобно място да съхне без да се допира до нищо...
Не че снимките ставаха за нещо но процеса беше интересен.

Аз бях оборудван напълно но всичко подарих а за себе си оставих само пинсетите с тях бъркам в железният трихлорид че много цапа.

Още имам цялата лаборатория насипана някъде в мазето, барабар с цветна глава за крокуса ... Само колор метъра отдавна отиде в кофата, останалото даже би трябвало да работи

Споко - тоя филм става само направа на димки или да си измислиш някаква друга игра. Тия филми имат доста кратък срок на годност дори и съхранявани правилно. А както викаш, че не си го съхранявал - просто забрави да става за каквито и да било снимки.

И за това не става, освен ако не е произведен преди 70-те.

Здравейте, първи пост във форума. Регистрирах се само защото един приятел ми прати тази тема!
Ако филмът все още не е подарен бих го взел. Имам 6x7 апарат (Rapid Omega 100), дози за проявяване и дори R-09 стар проявител на OrWo и фиксаж ми седят. Обещавам да изснимам филма и да го проявя. Фото увеличител за среден формат нямам, но ще намеря къде да го сканирам и ще постна резултатите (ако има ).

най-вероятно ще става за художествена фотография. ще е с няколко "аналогови" филтъра без фотошоп

вече е трудно да се намира дори технически филм за експонатори. печатарите минаха масово на CTP технология - плаките са по-евтини от филма. да си купиш относително пресен филм, особено с по-малка ширина на ролката, се оказва доста голямо забавление.

за съжаление в платкаджийския бизнес все още почти всички работят с филми, поне за основния процес. те не че и сега вземат малко за тулинг, но май цените ще растат именно заради филмите.

Във фото форума веднага се намериха кандидати. Само 2 часа след като публикувах обявата.
Сега си мисля че можеше да сложа някаква цена - 1 - 2 лв., колкото да се отсеят по-несериозните фотографи, но така или иначе вече е обещан...
На колегата ruevs писах на лични.

Не правят ли плаките с Linotronic или подобни машини? Или и там е филм?

Linotronic е марка (антични) експонатори на Linotype. Не се произвеждат от 20 години.
Малкия експонатор е с 30.5см филм (12"), а големия е с 45см. ролка.
лазера е газов, тръба с размери 3х25см. стандартно върви с Adobe RIP, базиран на VME процесорна платка с 68020 на 33MHz. средно-сложна платка я рипва за 15мин на слой

едната развивка е спинер, другата е стъпков мотор с ремъчна предавка. стабилизацията на оборотите е с аналогова схема, което довежда до малки вариации по X-оста (не можеш да експонираш двете страни на платката една до друга, трябва да са една под друга). по принцип има дори 3386dpi резолюция, която като размер на петното е вярна (след калибрация), в рамките на ~10см може да се постигне относително точно изображение с толеранси под 10 микрона, но се изисква специално направен постскрипт файл, работещ в дивайс координати, а не в условни.

проблема е, че няма филми за тези машинки. тук-таме се намира по някоя ролка на фантастична цена, но всички са произведени поне преди 10 години и резултата е малък ореол. химията за тези филми също е скъпа вече.