До сега си мислех, че тороидалните бобини с магнитопровод са най-добрия вариант.

Обаче прочетох на 131 страница на "Методи на намаляване на шумовете в електронните системи" (изданието от 1979 г.) и там пише:



(Книгата може да се намери по торентите, но заглавието на файла е леко различно от заглавието на книгата.)

Иначе за екранирането ми е ясно.

Наистина ли в един соленоид без сърцевина (с въздух по средата) ще се индуктират по-малко шумове в сравнение с един тороид с магнитопровод (при една и съща индуктивност)?

Има ли разлика между соленоид и тороид, ако и двата са навити върху въздух?

Говориш за бобини, не за соленоиди.
И да - това са си електромагнитни антени . Тази със сърцевина сигурно ще е по-чувствителна.

Соленоидът представлява намотка под формата на спирала, значително по-дълга спрямо диаметъра си.

Тоест соленоидът е вид бобина.

По-горе допуснах грешка - имах предвид тороид (с магнитопровод), не соленоид (с магнитопровод) (като пиша преди лягане обърквам думите):



За феритните антени (соленоид с магнитопровод) ми е ясно - те са по-ефективни като антени от соленоидите без магнитопровод (навити върху въздух).

Това, че феритните тороиди са по-ефективни като антени (обират повече шумове) от кухите соленоиди ме изненада.

Тороидът не става за антена, защото намотките се явяват в противофаза - напреженията се "унищожават". За траф е точно обратното - идеален е.

А бе и аз се помъчих да си разцъкам мозъка, ама точно преди лягане
В интерес на истината дори при братята руснаци не съм чувал, че феритът например занижавал шумоустойчивостта.
Виж друго е, че всеки магнитопровод е нелинеен елемент и евентуално може да вкара хармоници и най-вероятно това е "Що се касае до чувствителността към магнитни полета, магнитната сърцевина е по-чувствителна, отколкото бобините с въздушна сърцевина." После ала-бала...
Но: бобината без магнитопровод има доста по-голяма индуктивност на разсейване, т.е. възприемчива е на електромагнитни смущения.

Според мен ключът на палатката е к'во искаш да бориш: "магнитни полета" или "електромагнитни смущения". Не се шашкай - разликата е в честотата

Най-защитени са тка наречените чашки ... убий ме не мога да се сетя как се казва на английски.

Topfkern (на немски)
Иначе ги водят разни RM-производни.

А за шумоустойчивостта- въпросът е зададен некоректно. Поне трябва да се поясни дали е затворен магнитопровода ...
Edit: Pot core

За бифилярната намотка е ясно, че в нея няма как да се индуктира нещо, тъй като тя има практически нулева индуктивност (доколкото индуктивността на един къс прав проводник е практически нула - т.е. може да се пренебрегне).

Да не би да бъркаш бифилярната намотка с тороидалната?

Този текст ме учуди:



Тоест става въпрос за затворен магнитопровод (toroid coil).

Дали наистина в затворения магнитопровод (тороид) ще се индуктират повече смущения, отколкото в намотка с въздушна сърцевина?

Мислен експеримент: Взимаме три намотки с една и съща индуктивност. Едната е навита на феритно пръстенче (тороид). Другата е навита върху въздух (соленоид). Третата е навита върху въображаем тороид (пак върху въздух, но с формата на геврек).

При коя ще се индуктират най-малко шумове и при коя най-много? (Резонансната честота и в трите случая я избираме да бъде далеч от честотата на шумовете за да не влияе на резултата.)

Интересно е също дали формата на намотката, когато е с въздушна сърцевина, оказва влияние върху шумоустойчивостта (дали е навита върху въображаема пръчка или върху въображаем геврек).

vstoykov, малко си чел като дяволът - евангелие

Пак подчертавам: в писанката се говори за магнитни , а не електромагнитни

Приемаме и че източникът на смущение се намира достатъчно далеч от намотката, така че да няма индуктивна връзка и да има "магнитна вълна", както и че размерите на намотката са пренебрежимо малки спрямо дължината на вълната:

Най-малко смущения ще се индуцират в намотката със затворен магнитопровод. Формата има малко значение, , стига магн. проницаемост на материала да е >10.

След това е намотката на въздушен тороид.

Най-зле ще е отворената въздушна бобина.

Ясно?

...и не на последно място, затворен магнитопровод и тороид не е едно и също.

Не ,ти бъркаш бифилярна с противофазна. За външно поле симетричните намотки в "рамената" на тороида се явяват в противофаза. На теория тороида не излъчва и не приема.

Такова понятие "бифилярна намотка" няма. Има "бифилярно навиване".
Няма и противофазни намотки. Има противофазно включване.

Да, известно ми е, че тороидът е частен случай на намотка, навита на затворен магнитопровод и има други видове затворени магнитопроводи - pot core, Ш-образни.

Значи индуктираното напрежение на едната половина от тороида ще компенсира индуктираното напрежение на другата половоина на тороида и резултата ще е нула. Тоест, разглеждаме тородида като две отделни намотки, които са включени противофазно.

А онова изречение се отнася за магнитни полета. Обаче нали магнитното поле и електрическото поле са две проявления на едно и също нещо - електромагнитното поле. Тоест, там където има магнитно поле следва да има и електрическо и обратното.

А електромагнитното поле представлява излъчване и поглъщане на фотони, макар че не ми достига въображение да си представя тези фотони как точно хвърчат напред-назад, прехвърляйки информация за това съответното поле как трябва да го наблюдаваме (то всяко поле/енергия/материя на фундаментално ниво си е просто информация... Вселената е математическа конструкция на най-ниско метафизично ниво... Тук обаче отидох на твърде метафизично ниво, като изказах твърдения, които не знам как могат да бъдат фалсифицирани - т.е. не са фалсифицируеми).

(Така става като пиша преди лягане...)

Искаш да кажеш, че ако нямаш фенерче - можеш да си светиш с магнит?