gicho, заданието изрично е за изолирано, така че неизолираното остава за друга тема.

Но за 1mW да се прави инвертор наистина е нерентабилно. Самата схема с диака е за синусов траф, защото на изхода си е с грец. Ако беше за импулси щеше да е с един диод. Просто в случая трябва да се намалят загубите в първичната страна, а това става чрез по-малки резистивности и качествени полупроводници. Явно разните малки диачета нямат добри параметри, може би умишлено ,за да не товарят гейтовете на симисторите без нужда.
Трябва да се сложи съставен диак от 2 транзистора вложени в грец (например BC807/817+2бр. BAT54S), общо 6 корпуса SOT23. Трафче ,поне за проба, може лесно да се навие върху дросел като този: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/3434/
Или още по-добре върху П-ядра: http://store.comet.bg/Catalogue/Product/5060046/

Да, ама през 1МОм си е на практика изолирано В тъпите фазомери има 500кОма и никой не го е страх.
Това е само за протокола де...

Като за безопасно да, но има рискове от блуждаещи токове към земя ,които като нищо могат да ошашавят електрониката (ако се получат де). При една пластмасова кутийка, този вариант е малко вероятен, но все пак...

Значи целта е образователна, т.е. проучвам всякакви варианти... Вариантът с ценер и кондензатор не го изключвам, просто него си го знам и затова няма смисъл да го дъвчем. Иначе всичко по-хитро ми е интересно
Ех, разбира се на практика бих предпочел изолацията, то е ясно що...

В крайна сметка порових.... най-доброто решение дето намерих е от каубойците. Дават му под 5mW на празен ход и над 84% кпд почти в целия му диапазон до 10-на W. Единственото му неудобство че е решение с 3 чепа и не е нито просто, нито миниатюрно, нито най-евтиното...
Има и по-прости импулсни с изолация и без изолация, дето са някъде 10-30mW, което е ОК. Може би трябва да седна да ги систематизирам, т.е. да отделя няколко за които могат да се намерят елементи и да се лепят и да се тестват...

Иначе вариантите с траф без импулсно.... ми не мисля че стават. Прегледах няколко производителя, общо взето траф, който изкарва 200-300mW си харчи към 2W без голямо значение дали е натоварен или не..

Относно вариантите с диаци... все повече си мисля, че е кьор фишек работа. Те и параметрите на елементите са едни такива "неудобни"... Диакът прави твърде голям пад. Айде има разни SIDAC при които падът е до 1V. Но пък те първо има твърде високо пробивно напрежение. Ако беше по-ниско в комбинация с един mosfet щяха да вършат чудесна работа. Както и да е пробивното не е проблем за схема с траф. Но пък искат твърде голям ток гадовете, щото като падне тока под holding current и се запушва. Просто не пасват за mW мощност, но за порядук около ват и нагоре има някакъв шанс. Всъщност може и за малка мощност да се получи, но сякаш не ми се занимава...

Е точно сега накрая не трябва да се отказваш от диака! Ако наистина кпд-то е 30% , тези другите решения не могат да го бият при 1mW , за цена да не говорим.

Миро, с уговорката, че нямам достатъчно данни за устройството ти и неговото местонахождение, какво ще кажеш за един от следните варианти:
1. Захранване от първичен галваничен елемент. Литий-тионил хлоридна батерия размер D я дават с капацитет 17Ah.
2. Li-Pol акумулатор, който се зарежда периодично от мрежата, като зарядното се свързва към мрежата само при зареждане.
3. Пак Li-Pol акумулатор, който се зарежда от слънчев панел.

Мда... ако наистина

Между другото ето една схемичка дето има по-голям шанс за кпд.


Идеята е следната:
L1 и C2 са филтърче, мисля че ще има нужда за тая схема...
Диакът всъщност по-добре да е SIDAC, но в това тулче нямаше такъв елемент... Значи в началото C2 и C3 са разредени и си стоят така докато входното не стане по-високо от пробивното на сидака. Той се отпушва и ги зарежда бързичко, даже ще е прекалено бързичко, та затова си трябва филтърчето...
След това C2 се изпразва в трафа. C3 си остава зареден до момента в който входното минус C3 не станат по-високи от пробивното. Следва ново изпразване и т.н. като докато входното расте при всяко щракане C3 си се дозарежда с около половината на пробивното. Като тръгне да спада входното, щраканията ще спрат докато входното не обърне полюсите. В другата полувълна щраканията ще почнат по-рано, тъй като C3 ни е зареден наобратно. Няколко щракания ще се разрежда, после ще почне да зарежда отрицателно...

За разлика от схемата на немеца тук няма реактивен ток (изключая филтъра). Всичкото ток по сичкото жица отива в бакъра на трафа. Загубите върху сидака трябва да са много по-малки, тъй като той си щрака доста по-яко.
Мощността при всички случаи ще е много малка, защото имаме много малко щракания. При 60V пробивно ще имаме по едно щракане на около 30V промяна на входното, демек няма да има повече от 20 щракания за един период на синусоидата. Единственият проблем е, че щраканията ще генерират високи честоти към мрежата...

За конкретния повод е желателно да няма обслужване, знам че някои акумулаторчета държат с години, ама хич не ща на втората година да се окаже, че съм изтеглил късата клечка

А и няколко пъти казах, че искам и малко да се образовам... След като си подкарах ос-чето за куртекс М0, понакупих си разни радио модулчета та като ми остане време мисля да си играя с разни такива неща на тема автоматизация. За целта няма да е зле да имам някакво решение за захранване от мрежата.

Ами ти до доказване на противното, стискаш късата клечка с изскванията към това захранване.
Това с ос-чето не го разбрах - проца се буди и пуска ос-чето да изчете едни сензори и да предаде даннита?
Ако не ти трябва галванична изолация виж LR8.

Не, няма да спрат. С3 е зареден до максималното, така че в момента, в който напрежението спадне с 60V, диакът ще види 60V върху себе си и ще включи. Заради С3 схемата не се интересува от абсолютната стойност на мрежовото напрежение, а от промяната. Винаги когато има промяна с 60V (условно) без значение на посоката, диакът ще прави импулс.
Когато зареждаш кондензатор от кондензатор (С3 от С1)без индуктивност помежду им, губиш енергия. Ако двата кондензатора са еднакви, половината енергия става на топлина, ако ще и с идеален ключ да ги комутираш

Това не е аргумент. Няма как да е с един диод, защото на всеки половин период на мрежата полярността на импулсите в изхода се променя. Затова трябва да е с грец.

741, може и да си прав, НО ако е с импулси ,тогава ще е по-добре греца да отиде в първичната част , а във вторичната да е с един диод - така ще се намалят загубите от диодите,а импулсите стават еднополярни и може да се ползва съставен динистор.

Нашумелите "безжични зарядни" не са ли с резонансни трансформатори? Какво ли е КПД-то им?

miro_atc, C2||T1 образуват трептящ кръг и при всеки импулс ще следва едно затихващо звънене, което ще губи енергия.

Ето и една моя модификация на схемата с диака, но тъй като няма диак, патента отпада

Когато правиш нещо за сефте винаги е голям зор... Ей примерно с тия захранвания гледам какви ли не варианти, чеша се тук и там дето не ме сърби...
Ако е нещо дето съм го правил става много по-лесно. В идеалния случай минавам само с copy&paste

При софтуера е донякъде подобно. Само че там понякога дребни промени могат да ти отворят много работа. Особено ако не си го направил гъвкав от самото начало. Е те точно тук е ролята на един ос, щото един ос е преди всичко концепция как да се случват нещата. Ти може би също си имаш някаква твоя концепция за преизползване на код, но не я наричаш ос. В моя освен гола концепция имам и кърнел и драйвери и стекове и други глупости, така че нормално е да му викам осче...
А освен всичко останало сензорите вече не са това, което бяха едно време. Не случайно някаква си фирма за термостатчета се продаде за милиарди... Пък и аз карам само с леко осче, не като да кажеш ембедед лайнукс, щото и тва правят някои

Леко се разминаваме, да речем че първо щракане е при 60V. Ако щраканията са бързи можем да игнорираме трафа, той няма да зацепи толкоз бързо и ако кондензаторите са еднакви ще си делнат по едни 30V. Върху сидака имаме 0 (по-точно 1V). През него няма вече ток, а напрежението почва пак да расте от една страна заради входното, от друга страна щото долния кондензатор ще се разреди през трафа. Действително ще има някакви осцилации, но те не са съвсем загуба. Ако трафът е идеален нямаше да има осцилации, щото идеалните трафове нямат излишна индуктивност, всичкото поле щеше да се прехвърли на вторичната и уравновеси с тока в нея. Но да кажем в нашия случай ще изтече някаква индуктивност, която ще се разреди в кондензатора, той пък обратно в трафа.
Общо взето бързо ще затихне, не е баш като трептящ кръг.
И така единият ни кап остана с 30 V, така че следващото ни щракане е при входно 90, после 120 и да кажем последно при 210 при което кондензатора ни ще е зареден до 180V.
Сега като стигнем 220 върху щракалката имаме само 220-180 или 40V. То обаче почва да намаля... При 180V ще стане нула. И чак при 120V ще стане минус 60 и ще щракне.
Значи в едната посока имаме щракания през 30V, а в обратната от 220 чак на 120 щракаме, затова казвам че има пауза.
И за загубите в кондензаторите не си съвсем прав. Когат един кондензатор се презарежда в друг, загубите са само от жиците и ключа. Няма други загуби. Няма откъде да дойде топлината... На тоя принцип бачкат всички чардж помпи, като някои стигат и до 99% кпд.

Тая схема само за патентоване ли е, или има и други идеи?

Нещо не мога да вдяна.. капацетивен делител... ограничител по ток... каква е идеята?