Здравейте! От къде се взима стойността на паразитното напрежение, което IGBT транзистор хвърля към радиатора(земя), при превключване? Или как се изчислява? Тука гледам един пример, където е дадено, че напрежението на полумост(2 транзистора) е 160V. При това положение напреженовият скок е 80V(предполагам приемат 1/2 от голямото). След това се обяснява, че преходът м/у транзистор и радиатор играе роля на делител и паразитното напрежение се приема за 20V. Всичко след 160V е дадено като допускане. Аз искам да приложа това за 3 полумоста (6 транзистора). Та каква стойност да използвам за това паразитно напрежение???
Не е дадено за кой точно транзистор се изчислява в примера, който гледам. Предполагам това е някаква стандартна стойност. Други параметри, които са дадени, са:
носеща честота 20kHz
коеф. на запълване 0,5
Напрежение на насищане на транзистора 0,76V
Вътрешно съпротивление 38mOhms
Може ли малко светлина по въпроса?
Изобщо наблюдават ли се такива неща по нашите ширини или бат Бойко ги е отменил?
Благодаря!

Смяташ какъв е капацитета на подложката на колектора към радиатора (с отчитане на епсилона на изол. подложка). После смяташ какво е напрежението на подложката спрямо радиатора и смяташ тока през капацитета за работната честота.

Няма подложка, само паста. Не знам как да изчисля този капацитет!
А в моя случай транзисторите са разположени в модул къде на едно с изправител, къде не! Реално колекторите не контактуват с пастата. Тука нз какво да правя!

Стоянов,
петък вечер е. ....
IGBT не съм виждал, ама все пак:


Кое контактува с пастата и за какво ги смяташ тези напрежения?
Я иди пий едно, петък вечер е.

Опитвам се да направя някаква сметка за EMI входен филтър. Това, което знам е следното - смущенията излъчвани от 1 у-во към мрежата са 2 вида - диференциални(м/у фаза и 0 или м/у две фази) и смущения от фаза към земя. С диференциалните се справих бързо(с изчисленията!), но при common mode ударих на камък. Не знам как да подходя! Както споменах по-горе, в примера който гледам, по някакви неведоми пътища са определили, че паразитното напрежение м/у транзистор и радиатор е 20V.
Някой може ли да ме посъветва как да подходя?
Още нещо в примерчето, което гледам сметките се правят за EMI Limit 61000-6-3 (65dBuV при 180kHz). Аз разпитах тук там и колеги ми обясниха, че когато реално се прави замерване на мрежата, се гледат честоти до 2,5kHz след филтъра. С прости думи ако аз покрия този стандарт(EMI Limit 61000-6-3), а моето устройство връща смущения под 2,5kHz над нормата, аз пак ще съм нарушител! Опитвам се да кажа, че изчисленията се правят за честоти около 10-20kHz, а хората мерят под 2,5...
Къде е истината?

stoyanoff, събота е - върви му цапни още няколко!
Като отрезнееш: ръгни стотина (или малко повече) пФ към земя и десетки, до 100 нФ между фаза и нула - всички така правят. Виж, индуктивността е колкото повече - повече и да носи на ампеража. Е, не вярвам да можеш да си позволиш един Хенри...

Не е въпроса какво мога и какво не мога да си позволя! Предполагам се досещаш, че отворих един два такива филтъра. Явно БГ производителите разсъждават като bongo! Ако обаче това нещо блокира излъчване към мрежата, аз съм Али Реза и се снимам в турски сериали! Изобщо не ми харесва идеята да излъжа някого и да спечеля колосалната сума от 20-30лв, след което по някаква причина да се направи замерване ... Все пак говорим за индустриална техника, а не за домашна ширпотреба.
Ще си го сметна, както трябва, а пък, на който му е важно ще си плати и ще получи истински филтър!
ПП: Още не съм отварял вносен филтър. Примерно шнайдерски! Тях пък изобщо не ги слагат, че са въх скъпички! Ще се радвам ако някой сподели мнение!

Да, ама Бонго хабер си няма какво ръгат в БГ... Имаш право да държиш на изчисленията, обаче на практика излизат фактори като надеждност, размер и цена. А за килохерци си е жива мъъъка!

Срещу колосалната сума от 20-30лв това какво ще излъчва не ти влиза в работата

С изчисления не съм сигурен до къде може да се стигне. По скоро до никъде.
Всички наръчници (включително и този на вюрт) са емпирични подсказки и някакви сметки.
Общо взето борбата с ЕМИ е следване на вече емпирично изведени принципи при изграждането на изделието от началото до края. Това включва много опит и често ходене на измервания.
И тъй като пишеш само за излъчвания към мрежата, общо взето ако изделието не е направено както трябва, но с филтри в захранването спреш те да излизат към мрежата, то същите смущения ще излязат в ефир. Там ти едва ли ще ги забележиш и ще плеснеш с ръце, но ако изделието мине измерване става страшно.....

Sorry za latinicata:

Ama 4e gluposti ste izpisali.

V desjtvitelnost tuk vaji principa "kolkoto pove4e, tolkova pove4e", no ima nqkolko principni vyprosa, deeto mladeja trqbva da si izqsni:
1. Ima absoljutni i otnositelni niva na smu6teniqta
2. Ima smu6teniq kratni na mrejovata 4estota, i takiva, koito ne sa,
Ti kakvi smu6teniq iska6 da bori6.
3. Ima edno ne6to, LISN se nari4a, koeto pomaga da se izmervat konduktivnite smu6teniq.
4. Hvani o6te vednyj i pro4eti kakvo predstavlqvat sinfaznite smu6teniq. Harakternoto pri tqh e, 4e pytqt im na proti4ane minava prez zemqta, (PE provodnika ili kapacitivno kym planetata zemq )

Аз разгледах нещата отново и наистина имам пропуски. Смесил съм нещата. При радиосмущенията се гледат високите честоти(там този стандарт, който съм цитирал горе), а при смущаване на мрежата(изменение параметрите на захранващото напрежение) ниските честоти!
Имам нужда да ми се обясни следното: Как така борим радиосмущения с поставяне на входен филтър?! Как така като подтиснем Common-mode noice и diferential-mode noice се намаляват излъчваните емисии? Може би се бъркам от факта, че очаквам, когато едно устройство генерира изходни сигнали с честоти около 10kHz и примерно ток 10-20А, точно те да са причинителите на радиосмущения - 10м кабел, 15kHz и 20А примерно са си супер як излъчвател...
Има ли някакви конструктивни методи за намаляване на излъчваните от едно устройство смущения към ел. мрежата?
Благодаря!

1. Не разделяй смущенията на високи и ниски честоти - т.е. ефир <-> мрежа. Самото смущение няма как да изчезне, то трябва да се разпредели правилно, за да влезе в нормите към а) ефир, б) PE (земя) в) мрежа.
2. За да подтиснеш към мрежата L и N се слага на входа диференциален дросел - две намотки на общо тяло.
3. За да отведеш към PE се слагат кондензатори от L и N към PE. Тук обаче (въпреки че в общия случай тези кондензатори помагат значително) трябва много да се внимава, защото водят до увеличаване на т.нар. утечни токове към земя, за които има строги стандарти според типа на изделието и неговото приложение. Общо взето не е добре да си над 3 нанаофарада.
4. Кондензатор между N и L - пак се внимава за утечки
5. Излъчващи ВЧ елементи от самото изделие с индуктивност, кондензатор или директно към маса.

Най шумящи елементи са шнуберовите вериги в имп. захранвания (този резистор и кондензатор в дрейна на мощния транзистор, паралелно на първичната на трафа). Мощни контактори и релета.
Самите генератори на микроконтролери и динамични индикации водят мноооого рядко до някакви проблеми дори и за медицинска техника, въпреки постоянното наблягане за тях.

Например един електрожен трябва да е добре защитен само по вход, ефира е свободен да се набутат всички смущения

Значи първоначално съм бил на прав път. Методиката е това. Просто трябва опитно да се провери и донастрой. Сега колко сложен филтър ще използвам си е само моя работа.
Напълно ясно ми е, че само със сметки не става, но все пак са добра отправна точка! А и всички елементи -X2, Y1 кондензатори, индуктивности имат някакво отклонение. След като не може да се даде точна стойност на common-mode noice то за всяко отделно у-во ще са различни ...
Като се насложат всички фактори ...

Като се насложат всички тези фактори ще трябва да направиш така, че никога да не прекрачваш стандарта