Бонго, двутактната схема би позволила работа в два квадранта - с което с цената на по-голяма разсейвана мощност в долното рамо ще можем да емулираме и акумулатора като "товар". Отделно така ще можем да подобрим времето за сетване на изхода при промяна на заданието (профилно задание) когато товара е силно капацитивен.
За сега не мисля за симулиране на батерия като "товар"м но искам да предвидя това на този етап, за да не се връщам кум него по-късно.

Миро, нямам все още решение за "елиминирането" на влиянието на паразитните капацитети и "шунтиращото" им действие по отношение на високоомния измервателен шунт за малките тоци.

Ако капацитета е 10нФ и шунта е 200 ома, времеконстантата ще е 2 микросекунди. Не е много, но ще скапе формата... Вероятно ще ми се наложи да го "преживея", освен ако не се намери начин за елиминиране на влиянието на капацитета.
При шунт 200 ома ще ми е доста трудно да премеря с точност 1 микроампер консумацията на устройството в спящите режими. Т.е. за да се хванат разни забравени и неизключени пулъпи в процесора, трябва да имаме точно мерене на малките тоци.

Ами Емо не знам поради каква причина се отказа от ценера и раздели шунтовете... Сигурно искаш да нямаш разлики по масите, не знам ама ако е така просто си ги сложи и двата шунта горе.
Другият вариант е двата шунта долу, но ще имаш повдигната маса...

Най-големият паразитен капацитет ти идва от боди диода и той е голям при липса на напрежение. Едни 100mV според мен са достатъчни за да се получи някаква по-дебела бариера около прехода и капацитетът да падне в пъти. При 200mV ще е още по-добре, ама се увеличава пада...
Другата полза на тоя пад е, че той е необходим за ценера. Все си мисля, че с ценер много по-лесно ще компенсираш високочестотните пулсации, отколкото ако за това ползваш напреженовия регулатор.

Има и още един начин да намалиш паразитите... ако вместо 1 сложиш два транзистора back to back. Аз ти предлагах такива два транзистора на входа и те да правят защитата и токоограничението. И за двете функции си трябва двупосочен ключ.
Това има известна връзка с квадрантите... Принципно е добре да могат да се мерят и ограничават тоците и в двете посоки. Това дава много възможности, примерно като тестваш захранване. С един канал го захранваш, с друг канал го товариш. Може да му проиграеш load или line response, кпд-а и всякакви други харектеристики. Същото и при тест на зарядно на батерии. Вместо да тестваш с истинска батерия и да рискуваш пушеци, закачаш един канал и емулираш батерия... Аз в тая насока дърпах чергата, ама ти осцилоскоп та осцилоскоп. Нищо, като направиш показващата може после да направим мереща версия

Да се върна на схемата ти...
вариант 1. Ако искаш да микоамперите да останат в долен шунт, но и да нямаш разлика в масите - сложи два транзистора, махни тоя диод и помисли за шунт от порядъка на 100 ома максимум.
вариант 2. Повдигни масата...

Не съм се отказал от 'ценера". Без него не ми е ясно как може да се направи меренето в такъв диапазон на токовете. Просто ако е "горе", зарядните и разрядните тоци в гейта му ще "клатят" изхода на стабилизатора. Ако сорса на транзистора на "ценера" е към маса - нямаме такъв проблем (е, но имаме други... )

Ако меренето на маките тоци е към маса и се поддържа "виртуална нула", то можем да имаме два изходни канала на захранването спрямо маса. Имаме 4 изходни клеми - "+" и МАСА за двата канала. Шунта за токоограничението (0.02 ома) на регулаторите е горен и на двата регулатора.

Отделно имаме още няколко клеми (по една за всеки от обхватите) "маса", като тези клеми са 'виртуална маса" за измервателите на малките тоци. Ако искаме да не мерим малки тоци, закачаме товата си към клема '+" и клема МАСА, а ако искаме да мерим и малите тоци, закачаме товара към клеми "+" и клемата за 'маса" на съответния обхват. Така измерването на малките тоци е отделено от регулатора на самото захранване, като измервателите на малките тоци ще могат да се използват и от двата канала на захранването.

Проблема в случая ще е компенсирането на паразитния капацитет на транзистора и диодите на 'ценера". В случая ценера трябва да е за 10мВ примерно. Т.е. задейства се, ако виртуалната 'маса" на измервателя се "повдигне" над 10мВ и се стабилизира на 10мВ примерно (заради съпротивлението на канала на транзистора, ще е повече от 10мВ за съжаление).

Между другото сътворих една схема за "елиминиране" на влиянието на паразитните капацитети на "ценера".
Идеята ми е да мога да измервам тока през паразитния капацитет, но не с токов траф (доста сложно ще е с траф), а с капацитивен "шунт". Т.е. ако имаме 2 паралелни кондензатора - паразитния и измервателен, то тока през измервателния ще е пропорционален на тока през паразитния с коефициент на пропорционалност - отношението на стойностите на капацитетите.

На идейната схемата по-долу съм направил "красива" симулация на идеята, като тези резултати биха ме удовлетворили за момента. (Е, ако наистина разултата е като от този на симулатора )

Идеята е да се сумира дропа върху шунтовия резистор и напрежение пропорционално на тока през измервателния капацитет С3, който е пропорционален на тока през паразитния капацитет. Е, схемата ще трябва да се "настройва" за конкретния паразитен капацитет на компонентите, но и сондите на скоповете имат капацитивна настройка, нали?

ох... много се различаваме в мисленето

Не знам дали ти помагам или те обърквам, ама... Отзад-напред, симулацията е наистина "красива" обаче не мисля, че е коректна, защото паразитните капацитети не са постоянни. По-скоро трябва да сложиш варикап на мястото на паразитния ти кап.

Отосно това как някакви гейови токови щели да съборят напреженовия регулатор... кажи ми, че се шегуваш?
Щото ако наистина мислиш че това ще го събори, напрово помили Рек да изтрие темата и да не си губим времето!
Още по-странно пък е решението ти... Как точно си мислиш, че помагаш на регулатора? Дали на него му пука къде ти е гейта? Нещо или аз не вдявам какво ми казваш, или ти още си на празична вълна... Нали токът тече в кръг, да не тече само долу или горе?

Без значение къде ще са ценерите и шунтовете, идеята беше:
1. Прецизен и БАВЕН напреженов регулатор.
2. Кондензатор
3. Бърз ценер, който поддържа константен пад.

Забележи, че под ценер нямам предвид само да се ограничава пада, а да се поддържа постоянен. Ако падът не е постоянен, тогава дропа върху шунта трябва или да се компесира от напреженовия регулатор или да се вижда като клякане на напрежението на изхода. Само че е адски трудно да се компенсира, няма такива регулатори. Ако отвориш в дигикей даже тия на Апекс мисля беше фирмата няма да те устроят. При това говорим за чипове с цена 400-500$.
Стандартното решение е бавен регулатор + кондензатор. Кондензаторът поема удара през първите 1-2 микросекуди, после се включва регулаторът. С други думи за честоти над определена стойност (1-10MHz) отговаря кондензатора. Той ти определя колко ще е дроп-а при load response. Примерно в нашия случай може да се избере така, че при скок на тока от 0 на 100% дропа да е под 50mV. Така би се получил сравнително висок клас регулатор, ама далеч няма да е извънземен.
Имай предвид че това е дропа на изхода, т.е. върху кап-а. Заради меренето имаш и дроп върху измервателните съпотивления и само върху 20-то милиома ще имаш още едни 80-100mV. Идеята е тия да не се добавят, а да се компенсират от ценера, т.е. ценерът бързичко да намали с едни 80mv собствения си пад и така да неутрализира дропа от измервателното съпротивление.

Аз това го намирам, за много ползотворно. Ако мислехме еднакво, какви нови идеи и насоки в мисленето щеше да има?

Надрасках набързо нова блок диаграма на захранването. Идеята е много сходна с твоята. Целта е да може да се използва и в двата квадранта - като в случая меренето на малките тоци е опционално (зависи към коя клема ще се включи минуса на товара).

Измервателите на малките тоци са автономни и могат да се използват и от двата канала - дори едновременно ...

Компромиса тук ще е малък некомпенсиран дроп на напрежение при излизане от измервателния обхват, дължащ се на пара върху съпротивлението на отпушения шунтиращ мос транзистор. Мисля, че този пад няма да надхвърли 50-100мВ, но компенсирането му ще е много трудно (или поне за момента не се сещам за лесен начин за това).

Меренето на двупосочни тоци също трябва да се добави - поне при основните нискоомни шунтове на регулаторите.

Как гледате на идеята от блок схемата с многото "маса" клеми на захранването?
Така избягвам всякакви релета, позволявам избор дали да се използват или не токовите измерватели за малките тоци, както и едновременното използване на различни измерватели и от двата регулатора.

Да разбирам ли, че горе вече няма да е двутактно? Щото с кондензатор...
То така няма проблем и шунтовете да отидат горе а бързият ценер да е с биполярен.

Да дообъркам: може и без кондензатор, а стабилизаторът да е достатъчно бърз (с дискретни елементи), пък офсета да се компенсира бааавно от прецизен ОУ - стар трик.

А сумирането през диоди не го ли искате? Просто слабият канал получава с няколко миливолта повече Vref от другия/те (лесно може да се уреди) и по-мощния/те се задейства когато се задъха.

Двутактния изход остава.



Може ли да драснеш някаква схема на тази идея?

Двутактно и кондензатор не се връзват никак. Пък и не разбирам за к'в ти е: уж ще махаш филтриращите кондове, пък ще оставиш акумулатора?!

Набързо ти драснах най-кривата схема, че трябва да бягам. Черните резистори са шунтовете, но май трябва да са оттатък диодите. Миливолтите могат да дойдат от много по-нискоомен делител от +10В например.

Младежи,
всякакви схеми ще работят, особено ако целта е да се направи "някакво" напрежение и да се мери "някакъв" ток...

От едно качествено шму обаче се очаква не някакво, а точно определно напрежение и се мери токът точно при това напрежение.

Простичко казано по закона на ом токът зависи от подаденото напрежение. Ако напрежението играе след втория знак и токът ще играе след втория знак, че и повече ако товарът е капацетивен. Затова не бива да се подценява качеството на регулатора. Иначе просто си губи смисъла да се мерят тоци в толкова диапазони.

аз преди го казах но ще припомня - за да няма плаване, трябва да се сумират токове в изхода а не напрежения, напрежението да е само като обратна връзка
същата схема на бонго може да се оправи само с промяна на обратните връзки
нещо като тези
http://www.circuit-fantasia.com/circuit ... t_1000.jpg
http://www.circuit-fantasia.com/circuit ... t_1000.jpg

Колкото и да го мисля, мисля да се придържам към концепцията от последната ми блокова схема - с измервателите на малките тоци към маса. Тя дава възможност за най-различни конфигурации.

За да елиминирам "повдигането" на виртуалната нула след излизането от обхват на малките токови измерватели трябва да направя някак си мощнo нисковолтовo напрежение -0.6..-1V /4A. Някакви идеи как най-ефективно да направя това?

OPA564 ?

За какво да го използваме? В този корпус не може да разсее никаква мощност. Предполагам ще е подходящ за управление на шунтиращия МОС нранзистор на "ценера", но цената му е трепач - 17лв + ДДС ...

Въпроса от предишния ми пост беше как от +24В да получа най-ефективно -0.6В/4А.
Идеята е към това мощно отрицателно напрежение (може да не е много стабилно) да закача сорса на шунтиращия МОС транзистор на "ценера" на токоизмервателите за малките тоци, така че да поддържам напрежението в изхода им "0 Волта" независимо от тока и дропа върху съпротивлението на канала на транзистора. Т.е. вместо да стабилизирам 100мВ дроп върху шунтовете както беше в предишните варианти, да поддържам "0 Волта" в изхода на токоизмервателите.

За получаването на -0.6V гледам IR3870MBF. Във фарнел е 2 лв бройката.
Регулатора е за положителни напрежения, но не знам за момента дали мога да го свържа в схема, така че да извади -0.6В в изхода си? Примерно да му задам изходно напрежение 0.5В и да свържа изхода му към маса, а от масата на чипа да получа -0.5В ...

Дали чипа ще може да работи при такова свързване?

Нали всичко е относително?! Това е решено още в драсканицата ми на 22стр.: свързваш масата на ЦАП-овете и отрицателната връзка на подходящо място, например т.А. Ще иска трик с ОУ-та, естествено, за да не вкарват паразитни капацитети и токове.

Edit: сега видях, че източниците на напрежение съм ги нарисувал като токови