Както michev и kalata23 казаха отиваш в ебей купуваш си най-евтиното USB ардуино и докато го чакаш да дойде тренираш на сухо на средата и си готов. Като ти порасне работата след 2-3 години може и на pickit3 да минеш.

Знам че ще е трудно но ще опитам, навремето така научих аналоговата техника, а даже нямаше и интернет а книгите бяха само на руски от библиотеките... Първо да ми тръгнат нещата в протеуса, а после ще го мисля за програматор. Това към което се стремя като за начало, е управление на нагревател на ПИУ (Персонално Изпаряващо Устройство, или както е познато "електронна цигара") чрез ШИМ чрез две бутончета - едното за стъпка с 5 процента нагоре, а другото с 5 процента надолу, или може би 2.5 стъпки нагоре и надолу, като ширината на импулсите да е зависима и от напрежението на захранващата батерия - когато напрежението в процеса на използване на устройството започне да пада, ширината на импулсите трябва да се увеличава по такъв начин, че да не се усети разлика в силата на изпаряване чак до момента в който напрежението на батерията падне до 3v, след което устройството да индикира със светодиод че батерията е изтощена до болка и се налага да се презареди, и да не позволява използване на устройството докато батерията не се смени или презареди. (В аналоговата техника постигнах това по много хитър начин, с фиксирано напрежение от ценер на 5-ти крак на таймер 555, като напрежението е равно на това което иначе се получава между този крак и масата, при най-паднала батерия на захранването. По тоя начин устройството ми ((което си ползвам от година и нещо и съм доволен)) се саморегулира за да имам постоянна мощност независима от степента на заряда на батерията ми. Между другото, бях търсел много начини за стабилизация на регулатор ШИМ с 555 в нета и не намерих начин и се бях отчаял, после опитвах с оптронен интеграгор, но не стана. И тогава ми хрумна гениалната идея с ценер на пети крак : ))) )

До тук мисля че ще е сложничко, но аз искам и още - на малко светодиодно дисплейче да се изписва текущото ефективно стабилизирано напрежение във волтове, или поне да ми се индикира ефективната мощност чрез поредица от десетина светодиода подредени в пътечка - на всеки 5 или 10 процента нагоре или надолу, да светка или гасне по един диод...

Твърде много ли искам, за възможностите които ми дават автоматизирани алгоритми от рода на флоукод? Ех, как ми се иска някой ден да се науча да програмирам контролери...

това ми се струва готина опция...

Най готината опция като за теб е да си вземеш един евтин програматор(5-6 лв) или да си направиш такъв и да се хванеш с MPlab и контролер 12F629 или 16F628A. после апетита идва с яденето.
За първите месеци си уреден а ако искаш по напреде независимо че това покрива споменатите критерии си продължаваш Mplab-a но си вземаш по добър контролер и по скъп чип.

Според мен е най-добре да грабнеш една платка STM32 Дискавъри (има си всичко за програмиране и дебъгване). Мушкаш един USB кабел и започваш.
Мисля че са по 30-40 лв тези платки.
Перифериите са разписани в код. Взимаш, напасваш както ти е удобно.

А не е ли още по добре да си купи едно дъно с Core i7, да се закача на някой шина и да жули ?