Не се шашкай! Преполагам не държиш на схвръхточни 100мВ и тогава става достатъчно бързо само с някое-друго транзисторче. Така и щракането ще е по-плавничко.
Обаче ако укъсяваш и двата шунта - с какво ще мериш?!
Ама така и не разбрах, тези 100мВ отсвирваш ли ги, или държиш да ги компенсира захранването? Защото ако е второто: GOTO Квота0

Бонго, окъсява се само единия шунт... то другия е 20 милиома, кво да му окъсяваш?

100-те миливолта ще се компенсират при консумация над 4-5mA. При по-ниска консумация пада ще е под 100mV и ще се клати, така че компенсацията е само от напреженовия регулатор, бавна... и нискочестотна....
Иначе казано на високи честоти и малки токове ще издишаме, ама няма пълно щастие За наше щастие когато едно устройство харчи около и под милиампер, обикновено не работи с високи честоти....

Само това можах да свържа

Ицо, това е направено и с него работя вече втора година (Схемичката от третия ми пост в темата). Е, само дето работи с тоци под 400мА, а тук искаме да го направим за тоци 4А. Идеята е работеща (поне про малките тоци).

Но не компенсираш 100-те мВ. Следващите 20 страници се изписаха за това и пак сме до кривата круша.
П.С. то може и 10мВ да са...

Дедо, мислих и варианти с преобразуватели ток-напрежение.
В прикачения фаил има няколко идеини схеми. Да приемем за простота, че усилвателите са "идеални".

Тръгваме от основната схема на ФИГ.1. Схемата няма нужда от обяснение. Идеята е, че тя поддържа "виртуална нула" на входа си. Така тя компенсира дропа върху шунта и изходното напрежение на регулатора ще е константа независимо от тока.

Това за един обхват е супер, но ако искаме да имаме два или повече обхвата? - А-ми трябва да можем да "изключваме токовия преобразувател, като "изолираме" входа му.
Идеята за това е на ФИГ.2.

Когато транзистора Q3 е отпушен - преобразувателя работи както този от ФИГ.1., само дето има едни 20к (може да са и 100к) постоянно включен товар,
Когато трянзистора е запушен - преобразувателя НЕ работи и не текат никакви входни токове. Т.е. по този начин можем да го "изключваме"

И съвсем логично идва схемата с два или повече паралелно включени такива преобразуватели - всеки с индивидуално управление ОН-ОФФ на ФИГ.3.

На ФИГ.4 идеята е да имам 2 обхвата - микроамперов и амперов примерно.
Обратните токове на диода НЕ са от значение, защото той работи при напрежения близки до 0V.

И една не съвсем изчистена идея за няколко обхвата е нарисувана на ФИГ.5.

Емо, обяснявай от къде тръгваш и къде искаш да стигнеш....

Доколкото те разбирам искаш да компенсираш и пада в режима микроампери. Няма лошо, само че си повдигни плюса на усилвателите с едни 100mV, Щото така както си го начертал утепваш компенсацията на амперовия режим.

Относно режимите, явно те влече към много режими... Вземи и напиши всеки режим от колко до колко ще мери и до каква честота. Не пиши от 0-4А, а от най-малката единица примерно от 1мА до 4А @ xxx MHz. Ако може и ориентира какви компоненти ще ползваш, за да видим тия диоди и транзистори какви импеданси имат и как това се отразява на тоците и честотите дето мериш...

На мене поне не ми е ясна. Как поддържа виртуална нула, като няма обратна връзка, няма резистори. На мен ми изглежда като компаратор.

stefan63, Схемата на ФИГ.1 представлява преобразовател на ток в напрежение. Не е компаратор, защото има отрицателна обратна връзка през шунтовия резистор.

Усилвателя е двуполярно захранен. При протичане на ток в указаната посока, това би "повдигнало" потенциала на "-" входа на усилвателя, но отрицателната обратна връзка се стреми да изравни потенциалите между двата входа на усилвателя (0.0V в случая), така че изхода му ще стане отрицателен, така че да "свали" потенциала на "-" входа до 0.0V В случая на изхода на усилвателя (краче 7) ще имам напрежение:
Uout=Iinp*R3. Т.е изходното напрежение ще е пропорционално на входния ток с коефициент на пропорционалност - стойността на резистора R3.

Миро,
опитвам се да направя превключването на различните токови обхвати без мощни ключови транзистори, както и да стабилизирам потенциала на "-" клемата на изхода на захранването (на +100мВ както уместно предложи) независимо от тока (поне в малките обхвати).

На ред с това искам да смъкна усилването след шунтовете 10 пъти с цената на по-голям дроп върху тях (0.8V) за малките обхвати. Резисторите няма да разсейват голяма мощност (0.32W някъде)

P_MOS транзистора работи в инверсен режим. Идеята ми е гейтовия ток (заряден за капацитета гейт-сорс) да не минава през шунтовете и товара. Праговото му трябва да е над 2V, за когато гейт-сорс напрежението е 0.8V, транзистора все още да е напълно запушен.

Честотната лента във всички обхвати ще е добре да е над 1MHz (предполагам не-повече от 5MHz)

Еех, дечурлига. Понеже не ща да спамя - чакам някой да ви обясни, че така не става

А бе без майтап: помислете си пак какво точно искате и отворете нова тема за "Захранване за софтуеристи" или к'вото там. Тука много се осра.

Явно не съм разбрал какво точно искаш да направиш.
Все още не мога да разбера за какво служи този "бърз ценер" с мосфет и ОУ. Можеш да правиш коректни измервания само когато транзисторът не е отпушен. Ако транзисторът се отпуши, ще имаш необходимия ток, но пък губиш измерването.

Ицо, те са няколко идеи смесени...

В горната схема имаш един операционен, който работи като повторител на напрежение. На входа си има +100mV, толкова трябва да излязат на изхода, където е минуса на товара. При разкачен товар и върху долния и върху горния шунт няма ток, т.е. навсякъде има +100mV. Ако токът почне да расте, операционния ще почне да сваля напрежението в долния край, така че на изхода да си стоят ония 100mV. Токът през шунтовете ти е тока на товара. Горният шунт е нискоомен и падът върху него е прекалено малък за мерене. Но върху долния си мериш спокойно микроамперите.
И така може да се мери докато долния край пoчне да доближава Ugs на отпушване на мосфета. Грубо има поне 1V размах, което не е малко и достатъчно широк диапазон. От там нагоре ако токът продължи да расте, напрежението в долния край ще става още по-отрицателно в мосфета ще почне да се отпишва. Дотук с меренето на микроампери, но пък падът върху нискоомния шунт вече става достъчно голям за да може да се мери.
Ако токът продължи да си расте, регулаторът ще продължи да смъква още надолу, което отпушва още повече мосфета и така докато се отпуши съвсем. Само че това ще се случи някъде към 5А, а захранването е за 4А...
През целия диапазон от нула до 4-5А на изхода трябва да си стоят ония 100mV, т.е. товарът да вижда само постоянно напрежение, независимо колко пад има по шунтовете...

Първоначалната идея на Емо е била да ограничава пада на високоомния шунт. Така може да мери микроампери върху голямо съпротивление, но ако консуматора реши да дръпне повече ток ще може, тъй като падът върху многото омове е ограничен с нещо като "ценер".
Недостатъкът на тая идея, е че падовете от шунтовете излизат навън и напрежението кляка с тях. Затова му предложих да се смени управлението на ценера така, че да след не само единия пад, а двата заедно. Така след като ценерът се задейства при някакъв ток (4-5мА) от там нагоре общият пад остава константа. Но до тая стойност има променлив пад...
И сега с последната си идея Емо е решил и това да изчисти, т.е. в целия диапазон падът е компенсиран.

Има си трески естествено. Така с тоя P-MOS боди диода му остава под напрежение в права посока. Верно малко напрежение, ама пък той се опитва да мери под 1 микроампер. Може да се сложи NMOS, но ще трябва и нещо да инвертира напрежението за гейта му. Така поне няма да има диод в права посока, но пак ще има много ниски напрежения, а при ниско напрежение диодът е като варикап, отделно и самия мосфет има не малък капацитет...

Разгледах данните на няколко MOSFET транзистори с малка стойност на съпротивлението дрейн-сорс в отпушено състояние и не видях някой да има обратен ток по-малък от 10uA. По-неприятното е, че този ток е силно зависим от температурата и стига до 250uA при високи температури. Това доста ще попречи да се измерват микроампери.

С дрейн-сорс няма проблем... не знам какво гледаш, но примерно първия ми попаднал AO4413 (alpha & omega) Idss e максимум 1uA верно при стайна температура, но това при 30V. Това са ти 30 мегаома, в най-лошия случай да е 1 мегаом пак не го бърка.

Проблемът са капацитетите.... Особено на боди диода и при тия ниски напрежения дето ще ползва. Ще има поне 1nF което при 1MHz си е към 160 ома импеданс и си става съезмеримо с шунта.

Другият проблем са ОУ-тата. Емо премести шунтовете от горна в долна страна уж да си опрости нещата. Но не ги опростява много... При едно късо, а то задължително ще има такива, потенциала на горния шунт ще скочи до изходното напрежение. Демек по вход пак му трябват усилватели с голям диапазон, или трябва да им защитава входовете, което не знам как ще стане без да набъзиква меренето... По-добре сякаш да си сложи усилватели с голям диапазон и да си върне шунтовете горе, така поне масата му няма да е повдигната и няма да мери паразитите й.

Да ама напрежението на отпушване зависи от нивото на река Дунав в см и хороскопа на зодия Телец. Иначе утечния ток не е толкова опасен, защото напрежението върху транзистора е само 0,1В.
Освен това капацитетът на Q4 излишно бави компенсацията. Ако се разделят ценера от компенсатора той спокойно може да е NMOS.
Голямата ми забележка е Q7: ако е запушен входовете на ОУ-то остават свързани накъсо (на теория) и на изхода му ще имаш генератор на случайни числа.
Иначе това с отрицателния ток е добра идея. Предлагам компенсаторът да се остави на мира до определено изходно напрежение, или докато се насити, токът през него ще е известен и може да се сумира при нужда. А ценерът да си е ценер.
Edit: всъщност, като се задейства ценера този ток няма значение.

miro_atc писал преди мене.
Капацитетът дрейн-сорс си е проблем, но ще се намери транзистор с по-малък. Още един довод да е NMOS.
А при късо: ограничение по ток няма ли да има?
Edit: въх, ама с тия кондове ще е бавно