Така е. За това предполагам в агилента компромисно са сложили резистора последователно на кондензатора в изхода. Така ще работи и в двете посоки.

Емо, кондензаторът не е свързан с проблема с жиците...


Чрез кондензатор си купуваш време за сметка на мощност. Или обратното...

Пример: трябва да направиш респонс на 4А скок. Обаче транзисторът ти се отпушва за 15nS а пък имаш разрешен дроп от 10mV. В тоя случай слагаш 10uF и смяташ транзистора не за 4А ами за повече. През първите 15nS кондензатора поема удара, после се включваш ти да кажем с 8А, като с половината захранваш товара, а с другата половина си връщаш "заема"...
Обратния пример - мощност за сметка на време. Имаш пиков консуматор 4А, но регулатора ти е 2А. Ми пак слагаш кондензатор дето да обере пика, пък ти после бавничко си изплащаш заема...

Проблемът с дропа по жиците не е просто колко ти е бърз регулатора, а колко ти закъснява информацията към теб. Комбинацията от бърз регулатор и бавна обратна връзка е кофти нещо. На един косъм си от нестабилност... Ако искаш да го правиш това, трябва ти някой дето разбира от филтри, честоти и тем подобни. Аз съм пас...

Начертах схемата както я описа, но не съм съгласен с това, което казваш.
В случая както е на схемата имаме проблем не толкова с бързината на обратната връзка, а с бързината на регулатора, който трябва да "клати" напрежението на кондензатора в изхода си.

Очевидно е, че задачата няма решение във всички случаи и трябва както Дедо казва да си изберем какво да искаме от каката - да пържи яйца, да прави готини свирки, да можем да водим интересен разговор с нея или да е готина ... (едно или няколко от гореизброените, но не и всички заедно)

Така като гледам схемата - май ще свалям още гарда и ще се отказвам от компенсацията на дропа по жиците при режим "захранване на GSM" с дроп под 100mV. T.e. ще трябва да смъкна дроповете върху шунтовете и токоограничението до под 100mV при максимален товар + максимално бърз респонс на ценера и токовия регулатор. Т.е. пиково ще храним устройството от кондензатора в изхода на регулатора и това ще да е.

Ако сложим друг режим, в който да се разкара (или намали значително) капацитета на кондензатора, можем да имаме и компенсация на дропа по жицата, но "нискочестотно". Пълно щастие НЯМА

Aко наредбата на шунтовете е огледална няма ли да е по-добре?

Най-близко към регулатора и кондезатора да са 0.02 ома, така потенциалите на двата му края най-малко ще играят... То е диференциално ама все пак.

А пък токовия регулатор да е най-отвън. Имам някои идеи за него, в смисъл може да се ползва и за reverse output ако са 2 насрещно вързани транзистора, ама тва по-натам...

едит: идеята е, че транзисторът (или транзисторите) на токовия регулатор могат да се ползват и като on/off ключ и като защитен ключ, така че всичко да се разкача от изхода, докато софтуерния и хардуерния контрол не разрешат...

Мислих за последователността на шунтовете и токорегулатора преди да ги начертав.

Не знам до колко съм прав, но ако искаме да управляваме бързо МОС транзисторите ще тряябва максимално бързо да зареждаме и разреждаме гейтовия им капацитет, а за това трябва да текат тоци в гейта, които ще са стотици милиампери. Идеята ми е тези тоци да НЕ текат през шунтовете, а през големия кондензатор в изхода на регулатора преди шунтовете.
Прав си, че така шунтовете ще се "клатят" повече, но това клатене преди токоограничението ще е в порядъка на 100мВ. А и усилвателите ще са диференциални, та мисля, че това няма да е толкова голям проблем.

Мисля за схема, в която шунтовете са в ниската страна. Съображението ми е, че изхода за скопа трябва да е спрямо масата на захранването и ако шунтовете са долу няма да имам "шифтване" на нива, каквито бих имал ако шунтовете са "горе" ....

@emilvtc: постът ми от предната страница претърпя доста редактиране, не знам до къде си хванал.
Диодът е включен в ООВ и падът върху него не би трябвало да те вълнува. Също така изобщо няма нужда да е шотки. Разлика от 10мВ например между мощен и маломощен канал също би свършила работа. Казах, че схемичката, по-скоро идеята, е доста гъвкава. Но има много подробности за шлайфане.

А бе: задаваш малък ток - мериш малък ток. За да не пречи мощното на по-малкото то се задейства на по-ниско напрежение, т.е. като сработи токоограничението на малкото. Ако искаш си направи разликите в токовете кратни на степените на две.
А с повече канала ще докараш и емулация на батерия, макар и леко степенчато.
Иначе: все ще намериш диод с наноампери утечен ток , пък и обратната връзка е само теоритично надраскана, има си начини обратното напрежение върху диода да е незначително.

П.С.: За къв ти е цялата аналоговщина ако ще щракаш след нея?!

Бонго, диодът на изхода доста пречи... иначе твоята схема още може да се опрости, защото слабия регулатор няма нужда от диод, той има достатъчно голямо съпротивление на изхода...


Емо. не бях се замислял за капацитета на гейовете

Проблемът е повече с ценера... за токовата защита има опции. Първо може да е в самия регулатор както ти е оригиналната схема, ако и кондензаторът не е голям ще работи. Макар че аз предпочитам да я има и да е отвън, за да се съчетае със защитата. Но така или иначе токовата защита при нормална работа не си клати гейта, така че не пречи. Няма да пречи и когато се задейства и товарът е с постоянно съпротивление. Единственият кофти вариант е ако е настроена за малък ток, малък-малък по-малък от 5-10mA няма да е. И товар с променливо съпротивление. Ефектът ще е не толкова в измерването, щото ние си знаем примерно че защитата се задейства на 10мА и ако измерим 15 е ясно къде е грешката и можем да я скрием от потребителя... Но има и друг ефект и той че тая грешка влиза и в управлението на токовата защита и тя ще се мисли, че още повече трябва да се задейства... Ще има известно пререгилиране. Но като цяло не мисля, че всичко това е голям проблем...
Виж за ценера е по-сложно... По принцип и той може да се преживее. В смисъл той при микроампери е изключен и не ни бърка. При големи тоци съшо неговият ефект е нищожен. Пак остава диапазона на малко милиампери... И по-скоро преход малко-много и обратно. Постоянният ток не ни бърка.

Не знам... моите съображения бяха, че ако нискоомния шунт е до кондензатора много лесно ще се направят еталонните 100mV за ценера, еталона за токовата защита, може би еталон за пренапрежение... Става супер лесно, генераторчета на ток и еталонни съпротивления и имаш каквито искаш референси. Това не е за подценяване...

Бонго, не става бе човек. Ако например в изхода имаме консумация 1uA, колко ще е тока през диода? Колко ще е пада върху него, при този ток?
Сега си представи, че товара си вдигне консумацията до 15мА за 10uS и после пак си я свали на 1uA. Регулатора ти е "бавен" с този кондензатор в изхода преди шунта и диода (както си го нарисувал) и със сигурност НЯМА да успее да реагира. Та в този случай през диода ще текнат едни 15мА и въпроса е колко ще е дропа върху него? Според мен той ще е няколко стотици мВ (да кажем 500мВ).
Това означава, че дропа върху диода САМО ще се промени от 20мВ на 500мВ примерно, а в случая ние се борим за пулсация в изхода под 100мВ... Как я виждаш тази работа?
Сега вече разбираш ли защо идеята ти е НЕ работеща при високочестотни промени в изхода?

Схемата ти РАБОТИ, но ще успее да компенсира само нискочестотна промяна в изхода, а нашия случай не е такъв. Скок в консумацията 1000 пъти за 10-30uS е всичко друго, но не и "нискочестотна" ... Незнам как по-ясно да ти го обесня с моето "софтуерно" мислене

Миро, като съм почнал със свалянето на гарда - за да се облекчи схемата мисля да се откажа от "бързото" токоограничение след кондензатора и да остане само това в регулатора. За ниски честоти ще имаме "работещо токоограничение, а може и опционално да "изключваме кондензатора с ключ. Пълно щастие няма.
Така критично ще остане само бързодействието на ценера и ако той е веднага след кондензатора - няма да се притесняваме и от тоците в гейта му, щото те ще текат към кондензатора.

Отделно в изхода на регулатора преди шунтовете ще си остане генератора на ток към отрицателното напрежение, за да осигурява режима на изходните транзистори на регулатора и той винаги да е "подгрят" за да има бърза реакция.

Ако трябва да се сложи твоя филтър, той трябва да е след регулатора и преди кондензатора. Още не съм решил за него.

Освен гейтовите тоци, проблемни са и входните токове на диференциалните усилватели на шунтовете. (Критични са само в обхвата на микроамперите.) Усилвателите мисля да са само с един операционен.

Продължавам да мисля в такава посока

Емо, ти спомена за симулацийка, можеш ли да правиш такива магии?

Ще ми се това с ценера да се види, а не се сещам за друг начин... Имам чувството, че гейовия ток няма да бърка толкова много, даже не знам дали няма и да помага, щото е един вид положителна обратна връзка по високи честоти. Аз не знам какъв усилвател ще имаш и как ще се държи, но обикновено усилването за високите честоти си е проблем. Така че малко повдигане ще е полезно, въпросът е пък да не стане прекалено голямо...
Не мога да го преценя... но си струва да се провери!

Емо, аз пак съм се объркал

Опитах си да си представя преходните процеси при различните подредби... Ако ценерът е след постоянния шунт както предлагах става мазало

Последно мисля че ценерът трябва да е до кондензаторът, така той поне е предпазен от дроповете. След него нискоомния...
Имаш 3 важни потенциала - върху кондензатора, между ценера и шунта и след шунта. Най-добре за репер естенствено кондезатора. Другите два с по един операционен да ги повториш и усилиш спрямо репера. Пак спрямо кондензатора може да си направиш еталонни референси за ценера и за всичко останало.

Значи разликата спрямо твоята схема е само токовата защита. Тя не мисля, че й е там мястото.. Или както казваш да се съчетае с напреженовия регулатор, или да е най-навън и да се съчетае със защитата... Ако е със защитата при задействане ще влияе на управлението, но според мен това не е фатално, пък така или иначе трябва някаква защита да мислим...

Използвам спайс и мога да правя разни симулации.
Рядко го използвам и всеки път като започна да работя с него - все едно разучавам "нова" програма, защото всичко съм забравил от предния път. Та така и така ще "разучвам" нов продукт - за това ми беше въпроса в началото на темата за нещо, което е "модерно" и се изпозлва в момента.

(Спахса от известно време вече няма своя среда и го използвам през ОрКад-а.)

Миро, предлагам да забравим за "бърза" токова защита и да разчитаме само на тази на регулатора преди кондензатора.

Диодът пречи само защото напрежението върху него може да достигне и волт, с нищо друго.
Стойността на кондензатора съм я изсмукал от пръстите си, може и по-малък, ама въпросното устройство без кондензатори ли ще бъде?!
Изобщо не твърдя, че моята схема е единствената възможна, но да не се излагате прочете тук:
http://en.wikipedia.org/wiki/Precision_rectifier

съвсем ме загубихте...

рисувате си на някакви салфетки, а още една симулациика не сте спретнали?
бонго, ти поне тина нали имаше?

като типични софтуеристи упорито сте се загледали защо не се канектва дебъгера, а то щепсела не е включен в контакта.

обяснете ми, в каква ситуация се налага да се включи GSM модул към външно/лаб. захранване (с жици по педя), че толкова го ваксате тоя режим?
това нито ще стане, нито има смисъл.

също бих искал да чуя коментар за микросекундното мерене на микроампери. смислен.

Дедо, не са меси там, дето софтуеристите са тръгнали да правят лабораторно захранване .