Всъщност... да, може да се каже че кондензатора "захранва" gsm-a... но само за времето докато реагира регулатора, т.е. за много кратко време.

Казвам го щото аз на gsm-те обичам да им слагам мнооо кондензатори и буквално да ги захранвам от тях и в тоя случай изобщо не разчитам на реакцията на регулатора. Той е по-скоро служи за "дозаряд" на "захранващите" кондензаторите ;–)
В случая обаче не е точно това идеята...


Иначе предимството на идеята двата шунта да се компенсират е, че така нямаш промяна в напреженията никъде... Те трябва да са си постоянни при промяна на тока. Само в интервала 0-4мА ще се промяна пада, от там нагоре трябва да заспи и да не мърда...

Ако не искаш двата диапазона да се бъркат, пък може общия пад да го ограничиш на 200mV. Така върху високоомния шунт ще имаш:
0-100mV когато тока е в микроампери и това са ти показанията
100-200mV когато тока е голям и това ти е ценеровото напрежение мунус пада на другия шунт.

Искате хубаво мерене пък мислите цифрово - с аналоговщина се прави!
Нескопосно надрасках схемичката, но и без това е само за даване на наклон. Ако се наложи - каналите може да са повече.
Идеята: две захранвания, всяко специализирано за токовете си, си сумират изходите. За да не пречи по-голямото на по-малкото: настройва се на по-ниско напрежение. По-малкото си работи докато не се задейства ограничението по ток. Няма нужда от бързи превключвания. Измерваният сигнал за големия ток трябва да е с точна нула и после си се сумират по вкус. Схемичката е доста гъвкава.

Edit, че забравих да кажа: схемата, по която са свързани регулаторите, е тип "еднополупериоден изправител" - те си се включват в паралел без проблем. Това не личи много от надрасканото Значи: излиза най-голямото напрежение, като задейства ограничението по ток идва ред на по-големия канал - красота!
Е, все някакъв кондензатор ще трябва на изхода, защото не може "детекторите" да са безкрайно бързи!
Иначе: можеш да включиш без грижи и акумулатор за товар...

И накрая: пренадрасках схемата, че ме досрамя:
Уф, пак съм забравил нещо: добре е мястото на диода и шунта да се разменят - поради много причини.

Това за което говориш го знам и е точно, както го описваш.

Аз говоря за друго. Представи си, че кондензатора е директно в изхода на захранването - на самите клеми. От там до товара имаме кабели със съпротивление 0.1ома примерно. Имаме консумация 10мА и изходно напрежение 3В.
Ако пиково товара "опъне" за 30uS примерно 2А ток, и кондензатора е достатъчно голям ("безиндуктивен" и с малко ESR ), напрежението му няма да клекне под 20мВ примерно за тези 30uS, но от другата страна на кабелите от към товара, напрежението ще клекне с 2А*0.1ома = 0.2В - само заради дропа по кабелите.

Аз говоря за този сценарий.

При него за да компенсираме дропа по кабелите, регулатора трябва да повдигне напрежението в изхода си тези 0.2В, при това достатъчно бързо. Е, няма как бързо да "дозаредим" кондезатора с тези 0.2В, защото капацитета му е голям. За това може да се направи някакъв компромис и предполагам за това е серийния резистор на кондензатора в изхода. Т.е.кондензатора "ограничава" до някъде дропа в изхода, докато регулатора реагира, но когато регулатора реагира, резистора позволява да се "повдигне" изходното напрежение бързо, без да се "дозарежда" кондензатора и без забавяне поради дозареждането му. Това са две противоречиви изисквания и е въпрос на компромис къде да им е пресечната точка.

Може и такъв ефект да има, ама не мисля че това е идеята

Мисля че имаше два варианта - резистор последователно на капацитета и резистор паралелно на товара. Единия се наричаше dump другия bleeding ако не греша термините. В случая те не могат да ползват bleeding щото им бърка меренето.

Но въпросът е, че като се смятат тия резистори се гледат трептящите кръгове и енергията в тях... Не е свързано, или поне не директно с падове в напреженията или тоци...

За компенсация при консуматора ти трябва същото като при мерене на съпротивления с много ниска стойност - още 2 кабела, само за мерене какво става на входа на консуматора. Не виждам как би могъл да го направиш без това и да работи винаги, а от едно лабораторно захранване се иска това - да работи винаги в границите на спецификацията си. Не можеш да знаеш винаги какво ти е актуалното съпротивление на кабела от захранването до кондуматора, отделно дето днес може да е едно, утре друго, дори да ползваш едни и същи кабели. Тоест каквато и компенсация да правиш на това тя не може да е точна. Според мен трябва да се ограничиш до изхода на захранването. Тоест да гарантираш че на изхода има някакво напрежение, ограничено до някакъв ток.

Голям кондензатор на изхода значи невъзможност за бърза регулация по ток. Според мен кондензатора на изхода трябва да е минималния възможен за да е стабилна схемата. Това ако се цели регулация по ток. Ако само по напрежение - максимално голям кондензатор е най-добре.

ПП: Или ако кондензатора е голям, шънтовете и регулацията по ток трябва да са след въпросния кондензатор, което пък то своя страна ще скапе регулацията по напрежение заради падовете и големия кондензатор се обезсмисля. Ем боли, ем сърби.

sorry не е dumping a "damping resistor"...

казах, че може да бъркам термините

Mда... тва го бяха забравил аз поне




Точно!

Между другото има вариант за малко кондензаторче на изхода... За целта, обаче трябва напрежението на изхода винаги да е постоянно. Тук има два проблема, първо дропа в кабелите... т.е. да няма компенсация, или ако има да е нискочестотна само.
Втория проблем е дропа в шунтовете. Това е проблем само в диапазона за микроампери, щото после дропа си се стабилизира. Но може да се добави трети шунт, то не точно шунт а само транзистор, който да е отрицателно огледало на високоомния шунт. Демек ако токът е малък и няма достатъчно пад върху първите два шунта да се добави изкуствено.
С други думи "ценерът" да не е просто ограничетел отгоре, а регулатор на фиксирано напрежение. Като за целта има два транзистора. Единият трансистор се запушва ако общият пад е под зададения. А другият клампира високомния шунт ако заданието тръгне да се подминава.
Малко безумно, ама не е невъзможно...
Ако се постигне това, то на изхода ще имаме постоянно напрежение. Ако всичко е идеално и сложим кондензатор, през него няма да тече никакъв ток и меренето няма да се бърка. Разбира се няма да е идеално и напрежението ще се колебае с размах грешката на регулаторите. Като напрежение точно тая грешка искаме да изчистим и тоя кондензатор ще върши добра работа. Ще има обаче леко размазване при меренето на малките тоци, което обаче мисля че може да се изчисти софтуерно...

Едит: писал съм глупости.... няма смисъл да се усложнява ценера. То и така напрежението в изхода трябва да е константа...

С дропа в кабелите според мен е ненужно да се занимаваме, защото това е нещо външно за захранването. Няма как да компенсираме за нещо, дето не го знаем колко е.

Ако конкретния консуматор го бъркат дроповете в кабелите, просто ще се ползват кабели с минимален дроп - например ще е вързан почти веднага на изхода на захранването с 2-3 сантиметра кабели.

Накратко - гледаме си изхода на захранването, а от там нататък да му мисли мерещия, предвид конкретното устройство, което ще се захранва.

Идейка, вероятно близка до твоята - голям кондензатор, върху който е регулацията по напрежение. След него е регулацията по ток с компенсацията, за която говориш - осигуряване на константен пад между въпросния голям кондензатор и изхода, примерно 200mV. Шънта си се мери по стандартния начин и пада върху него се променя. След шънта слагаме да речем MOSFET, който се управдлява от операционник така, че пада върху двете общо да е 200mV. Така имаме бавна регулация по напрежение върху кондензатора, съответно с много ниски шумове, и бърза регулация по напрежение и ток след кондензатора. С малко повече мисъл, същия MOSFET може да се ползва едновременно за регулацията и по ток. Няма да е нужно MOSFET-а да е за високо напрежение. Напоследък са се навъдили много хубави такива. Единствения недостатък на такова решение е че при подминаване на заданието по ток, поне върху един елемент по веригата ще имаме сериозни загуби на мощност. Но пък откъм "transient response" ще е доста пъргаво и доста тихо откъм шумове.

Bongo, Идеята ти е супер, ама НЕ работи. Първо защото последователния диод ти е проблем. Пада върху него в права посока НЕ е константа и зависи от тока през него, като може да варира от тока през него за шотки диод от 1мВ до 600мВ, Та когато опънем рязко ток, тока през диода рязко ще скочи => дропа върху него също ще скочи от 1мВ на 500мВ примерно, а ние се борим да стабилизираме изхода по-добре от 100мВ ... Та само дропа върху диода е поне няколко ПЪТИ по-голям. Та полза от големия кондензатор преди диода и шунта май няма никаква, освен да забавя реакцията на регулатора ...
От друга страна когато работи само малкия регулатор и имаме консумация 3uA от устройството, ти разчиташ, че диода на мощния регулатор ще е запушен. Проблема е, че през диода ще тече обратния му ток (за щоткито с малкия дроп в права посока е МИЛИампери), който е съизмерим (да не кажа един-два порядъка по-голям) с тока, конто консумираме и искаме да мерим ... Та нещата не са толкова прости, колкото ти изглеждат, ако говорим за динамично регулиране, компенсиране и мерене...

Спарки, говоря за четерипроводно свързване на товара към захранването (както съм го нарисувал на последната схема). При него без проблем за ниски честоти можем на 100% да компенсираме дропа по кабелите между захранването и товара, без значение дали съпротивлението им е 0.01 или 1ом (даже и повече).

И аз мисля, че кондензатора трябва да е преди шунта и товара и да е с минимален капацитет. А за ограничението на тока в случая нали казахме, че го използваме само като "токоограничение", а не като прецизен регулатор (генератор) на ток.

Спарки, не можах да разбера идеята ти. Може ли да я обясниш по-подробно или да драснеш някаква идейна схема?

1. Имаме стандартен регулатор по напрежение с голям кондензатор на изхода. Дали ще е импулсен, линеен или импулсен и след него линеен, няма значение. На изхода му е голям кондензатор, върху който е зададеното напрежение + 200mV.
2. След него имаме шънт.
3. След шънта имаме MOSFET.
4. MOSFET-а се управлява от 2 операционника - единия следи върху шънта + MOSFET-а да има константни 200mV, другия следи шънта и ограничава изхода до зададения ток. MOSFET-а се управлява по "по-ниския" сигнал от двете, тоест, докато тока на изхода е по-малък от зададения, регулацията е по напрежение и върху шънта+MOSFET-а се държат постоянни 200mV, а когато тока тръгне да става над зададения, сработва регулацията по ток и пада върху шънта+MOSFET-а започва да расте над тия 200mV. Това по никакъв начин не влияе на меренето на тока - то си мери само шънта и нищо повече, при това изобщо не го бърка дали си в ниския обхват тоци или високия. Може да се нанижат последователно няколко шънта за мерене, пък и за регулация, и да се шунтират от MOSFET-и, и това няма да пречи на нищо - 200-те миливолта общ пад върху всичко си се регулират на общия принцип.

По тоя начин оувършути и ъндършути по напрежение чисто физически ще зависят единствено от схемата, ръководеща въпросните 200mV пад, тоест каквото и да става на изхода (например скок в товара от 4 ампера на 0 ампера), това не бърка регулатора по напрежение преди големия кондензатор, а само регулацията след него.

Това решава няколко неща:
1. Заради големия кондензатор шумовете са никакви.
2. "големия" регулатор по напрежение (тоя, който помпи въпросния голям кондензатор) трябва само да е точен, не е нужно да е свръхбърз.
3. Финната регулация се прави от един единствен транзистор и 2 (или повече) операционника, при това с почти еднакви усилвания, това улеснява вкарването в режим на тия операционници и евентуалната им компенсация, пък и стабилност въобще.

И единствен недостатък, който мога да видя - при промяна на заданието по напрежение ще реагира по-бавно.

Ако правилно съм разбрал, Имаме 2 регулатора последователно свързани. Първия е регулатор на напрежение и държи зареден голям кондензатор в изхода си до зададено напрежение, което е с 200мВ по-високо от това, което искаме на изхода на захранването.
Втория регулатор е захранен от стабилно напрежение, като последователно на него имаме шунт. Обратната връзка на този регулатор следи общо пада върху регулиращия му транзистор + дропа върху шунта да е константа = 200мВ в случая, независимо от динамиката на тока в изхода. (отделно го играе и като токоограничител, но нека да забравим за момент токоограничението)

Е, не опираме ли пак до бърз регулатор с много бърз респонс? То до момента нали точно такъв се опитваме да измислим. Ако имаме такъв регулатор - то той може да държи не дропа върху себе си и шунта константа, а направо изходното напрежение след шунта да е константа. Или все още не разбирам идеята, или няма смисъл в нея.
Е, по отношение на шумовете може би ако имаме 2 последователни регулатора те ще са по-малки.

Но ако имаме само един "бърз" регулатор, то не пречи на входа му да имаме голям капацитет, независимо дали този капацитет е зареден до константно напрежение или не. В случай, че не е - регулатора ще го "урегулира" и ще елиминира нестабилността по вход.

Емо, начертай следната схема:
Напреженов регулатор с кап
и последователно на него:
1. Постоянен шунт R=0.02
2. Променлив шунт 200R и паралелно на него MOSFET
3. MOSFET за токоограничаване

Реално са 3 регулатора - напреженовия, ценеровия и токовия...

Напреженовия казахме няма нужда от бърз респонс заради капа.
Токовия регулатор няма нужда да е по-бърз от ценеровия, щото при рязък скок на тока първо трябва ценера да се задейства и да го пусне тоя ток пък после ще го спираме от токовия...
Остава единствено бързината на ценера... Ми той е винаги в паралел на едни 200 ома, което значи че ВЧ-то не е съвсем блокирано. Ако респонс-a е от НУЛА, то наистина ще имаш закъснение..... Но ако си забелязал повечето тарикати като си описват респонса при скок от 1 на 4А, не от нула. Ти при 1А съпротивлението на мосфета на ценера ти е под 200 милиома. И на хартия трябва да го свалиш на 30 милиома. Изобщо да не реагираш грешката в напрежението ще е 600mV. Не че е малка... но е търпима, особено ако реагираш по-бързо

Пък и имаш ли по-добра идея? За сравнение ако правиш токовата и напреженовата защита на едно, както ти е в първоначалната схема...
Първо имаш проблем с кондензаторите... ако го няма компроментираш напреженовия регулатор и той трябва да стане бърз. Ако го има той ти шунтира токовата защита...

Едит: Ценеровото напрежение оказва ефект върху респонса.... Ако общо е 200mV е по-лесно да се разчетат показанията на променливия шунт. Просто при <100mV показва едно, при над 100mV показва друго. Но забавя повече респонс-а.
Ако е 100mV то ще трябва да внимаваш с показанията, щото не знаеш дали в момента мериш 200 ома или пада на мосфета... За софтуерът няма да е проблем да се ориентира. Но пък в тоя режим общото съпротивление на двата шунта ще е два пъти по-малко, което е по-добре...

Миро, това го разбрах. Ограничението при тази схема е, че трябва да забравим за компенсиране на дропа по кабелите, щото няма как бързо да дозаредим или разредим кондензатора в изхода на регулатора на напрежение.

Така както го описваш вероятно ще стане с това ограничение.

Замислих се за варианта с кондензатора в изхода и как да го направим (асиметричен).
Т.е. когато товара опъне тоци - кондензатора да задържи за момент изхода на захранването да не клекне (е напрежението при товара ще клекне, но САМО заради дропа по жиците), а като сработи обратната връзка, и регулатора сработи, той бързо да може да "повдигне" напрежението в изхода си, за да компенсира дропа по жиците. Т.е трябва ни кондензатор който като се опитаме да го заредим - бързо да си "повдигне" напрежението със скок, като сам си ограничи зарядния ток до някакъв минимален, а когато се опитаме да го разредим да е в състояние да отдаде безкраен пиков разряден ток към товара.

Прикачам идейна схема, на която с токов траф се опитвам да постигна това.

load response винага се гледа и в двете посоки... min->max и max->min...
Няма полза да подобриш само едната посока...

В реална ситуация дългите кабели освен съпротивление са и индуктивност. Значи пуснал си GSM-a да предава, нямало е дроп при тръгване. ОК. Обаче по кабелите имаш 2А по някаква индуктивност, регулаторът ти е повдигнал и напрежението с 400mV заради пада в кабелите. Какво се случва като спре да предава gsm? Веднъж имаш 400mV от пререгулиране, втори път имаш разряд на индуктивност...