Да си призная и аз не съм сигурен
А и от друга страна не мога да преценя доколко има смисъл, щото имаш един транзистор, вкаран в режим. Но тоя транзистор има шунт и ще клекне... Имаш втори транзистор без шунт, ама той е запушен и докато се отпуши пак имаш закъснение...
Единствената далавера в идеята е, че пестиш малко от управлението, ако в това ти е идеята - ОК, но иначе не мисля че ще е по-бързо или по-добро регулирането....


Дедо, няма проблем.. не знам какво те притеснява, ама Емо говори за различни диапазони, всеки около 12-бита и не държи да слиза на микроампери. Аз пък говоря за захранване в широк диапазон 0-4А, който обаче не е обвързан с диапазона на мерене.
Никой, всъщност аз споменах че има готови чепове за шънт монитори дето са 16/24 бита... но те отпадат щото Емо иска аналогов изход. Та не говорим за много битове. Не че ще е лошо да ги има, ама колкото - толкова.

Спорът е за друго. Емо иска като сложи 40 мА диапазон и токовата защита да я в тоя диапазон и меренето.
Аз искам да мога да си сложа токова защита примерно на 2.5А +/- 10мА, а след това меренето да може ако щеш да е 8-бит в диапазон 1-100uA.

Миро, схванах идеята ти. Наистина е хитра, защото решава проблема с големите пикови тоци. Идеално и много лесно би се имплементирало, ако шунта е към маса. Един транзистор, един компаратор и един кепчар на таймер в процесора ...

Кофтито е, че така ще мерим интегрирана консумация, която не ми носи много инфо ... Например периодично на всеки 15ms- sleep mode 1uA по следван от 10uS active mode– 4mA ... Това е няакъв интегриран ток, който в един момент е важен, но това не е моментна консумация и не ми помага много...

Относно единия обхват на мерене на тока – както съм направил схемата – въпрос само на софтуер е тока да се задава само и мери само в обхват 0..4А...

Ник, можеш ли да драснеш идеята ти с двата транзистора за меренето на малките и големи тоци?

Има една „особеност” на устройствата с GSM и тя е, че никога няма преход на консумацията от микроампери в амтери, а винаги се преминава през милиампери.
Устройството спи – консумация микроампери. Проца се буди – консумацията е милиампери. Проца захранва и буди GSM-a – консумация в ампери...
Т.е. регулаторите ще имат „повече” време за реакция при прехода от микро до амперова консумация.

Начертах набързо моята идея с двата регулатора, която описах в предишния си пост.
При нея мисля, че е зибегнато пълното запишване на регулиращия мощен транзистор, когато консумацията е в микроамперовия режим (за което Миро спомена)

Има два регулатора на напрежение – мощен с U1,T1 и маломощен с U2.
Имаме 2 основни режима на работа, когато консумацията е под 5mA и когато е над 5мА.

U2 е с разстроен офсет 5мВ (батерийката в „+” входа на U2).
Ako например на изхода на DAK-a имаме +5.000V задание, то маломощния регулатор ще се опита да изкара на изхода 5.005V, а мощния – 5.000V.

Ако консумацията в изхода е по-голяма от 5мА , маломощния регулатор ще „клекне” и изхода ще се „поддържа на 5.000V от мощния регулатор като тока в изхода ще е сума от тока през нискоомния шунт + 5мА . Така с големия шунт ще мерим с 5мА по-малък ток от изходния. В случая потенциала в емитера на Т1 ще е 5.000В + дропа върху нискоомния шунт и пада в права посока кърху щотки диида Д2. Т.е. при изходен ток 4А ще е 5.000+4*0.025 + Uf _диода или около 5.4В. У2 ще е сетнал изхода си максимално към захранването си, така че диода Д3 ще е запушен и целия ток от токогенератора – 5мА ще „изтече” към товара.
Шотки диода D1 и ще е запушен.

Ако консумацията в изхода е под 5мА – маломощния регулатор ще успее да повдигне изхода на усилвателя до 5.005В, като целия изходен ток ще мине само през високоомния шунт . В този случай на потенциалната разлика межу изхода и „-„ входа на U1 ще е 5мВ, така че през резистора 10к ще протича константен ток 5мВ/10к= 500nA.
Мощния регулатор ще поддържа потенциал на емитера на Т1 5.000В – Uf-D1. и тъй като тока е много малък – пада върху диода ще е също малък – няколко десетки миливолта (да кажем 50мВ) Или потенциала в емитера ще е 5.000-0.05 = 4.940В.
Т1 няма да е запушен, а през него ще протича тока от генератора на ток към -5В ( в случая съм приел да е 30мА), който ще го държи в режим.
Диода D2 ще е запушен, защото е захранен с обратно напрежение от 55мВ. През него ще тече само утечния му ток, но той няма да е голям, заради ниското обратно напрежение ...

Сложността на дизайна е, че се опитваме да мерим токове съизмерими с утечните на компонентите ...

Схемата си има и своите кусури ...

Би било чудесно, ако става да се вижда всичко в реално време... Дано успееш, защото моят опит е честно казано негативен, затова съм лееко песимист. Както сам казваш утечките са не само съизмерими, ама най-вероятно ще са на порядък по-големи от микроампери. Един шотки диод за такива тоци ако не е космическа технология има стотици микроампери обратен ток. А като сложим защити, малко кондензатори като се нашляпат и те като протечат....

От друга страна, идеята за микроамперите е, че трябват обикновено за да прецениш дали устройството спинка дълбоко и колко ще издържи на батерийка. Това си е баш интегриран ток, пък и по дефиниция освен RTC-та в тоя режим няма какво друго да щрака, така че не знам за какво ти е да го виждаш на скоп.
Все пак меренето, ако искаме да е точно трябва и да е бързо. В смисъл, че е добре да може да се мери един период, а не да се разчита на осредняване.
Едно време нямаше други варианти. Ако таймерът ти е с клок 100nS щеш не щеш отиваш на продъжително мерене. Но вече има решения, то не че са ми любимци ST ама в F3 серията имат прецизни таймери с ефективен клок от 4GHz. Поне на хартия трябва да могат да мерят с грешка под 1nS. Честно казано не им вярвам, щото съм правил такива неща с FPGA и знам каква е разликата между 6 -7 версия спартани. Но както и да е, може пък и да не лъжат (много)
Та ако гоним едни 10-бита диапазон и има <1nS резолюция то меренето ще е с продължителност до около 1mS или иначе казано 1ksps. Съвсем прилично си е според мен. При малко по-висока консумация ще е и по-бързичко и би трябвало да се виждат даже 32-та килохерца на часовниците.

Пък и пак ще кажа, че тва мерене с кондензатори ще прави пулсации ако не се изключва. Демек желателно е да си е съвсем независимо от захранването и нормално да шунтирано. Причината да е в същата кутия е, че ти от захранването лесно може да го изключваш и управляваш.
Между другото същата логика важи и за резистивните шънтове...

едит: глупости съм написал... ако се мери с <1nS и 10 бита имаш ~1uS т.е. 1MSPS....

миро е прав - ограничението на тока трябва да е независимо от меренето на тока
но за улеснение за ограничението не е нужна такава прецизност колкото за меренето

относно 2та транзистора тук драснах нещо набързо, само като идея, не съм вниквал в детайли
R4 е шунта за големия ток, R8 за малкия ток
да кажем ценера е на 3.6В, а Т2 е като генератор на ток и при 4 волта на базата R8 се подбира за 40мА ток през транзистора
така операционния усилвател ще управлява само по ток Т2 до към 4 волта, нагоре ще започне да се отпушва Т1 който пък е емитерен повторител, т.е. по напрежение, тъй като сумираме токове, прехода ще е плавен и няма да има плаване
по някое време на въпросния преход Т1 ще започне да ограничава напрежението към базата на Т2 съответно и тока през R8 който няма да нараства повече
общия ток ще е сумата от двата шунта, така до 40ма ще има една прецизност, над 40 - друга

дори и друго схемно решение да избереш, за да вържеш 2 регулатора в паралел трябва да смесваш токове, не напрежения, само обратната връзка е по напрежение

Както Димитър мъдро отбеляза, този проект върви по стъпките на анализатора... Жалко, но... факт!

Desert Leo, анализатора го направих и постнах схема ... Използвам го ежедневно в работата си ...

Ако имаш идея как да може да се направи меренето - казвай. Проблема е сложен и си е предизвикателство за мен.

Относно отделното мерене на тока и токоограничението - и в двата случая ще трябва да имаме шунт (говоря за вариант в който ще можем да гледаме консумацията на скоп в реално време). пада върху шунта така или иначе ще трябва да се компенсира от регулатора, така че изходното му напрежение да не зависи от пада върху шунта. Та след като ще имаме шунтове, защо те да са два (един за токоограничението и един/няколко за измерването), вместо един?

Метода,за който Миро говори с кондензатора е ценен, но не се връзва с гледането на тока в реално време.

Миро, за кой процесор на ST с гигахерцов таймер говориш?

Nik, схванах идеята. Малко промених схемата , но идеята е същата.
Та както Миро каза, мощния транзистор е запушен в режим на миктоампери, а това не се връзва много с "бързодействие".
Зачудих се как да се отделят утечните токове от тези минаващи през шунта. Като че ли това ще е голям проблем...
В схемата, която предложих в предишния ми пост се опитах да реша този проблем, но с цената на малка (да кажем 5мВ) пулсация в изхода.... Пълно щастие НЯМА

Относно консумациите в спящ режим - много периферии може да има "работещи" по време на слип освен таймера на "будилника". Една част в процесора, друга извън - управлявана през GPIO-тата.

ами за мощния транзистор за да не тръгва от напълно запушено състояние трябва да се осигури начален ток, както в аудио усилвателите, и съответно да се комбинира с генератора на ток който имаш в предишната схема към -5в 30мА и както е с диода Д2 за да не товари малкия транзистор пък
нещо такова примерно....

Ти искаш да са нялко шунтовете, за да мериш по-добре... Но аз и не само аз не разбираме защо не си оставиш токовата защита на най-нискоония шунт и него да не го изключваш. Така или иначе ако има друг или други шунтове те трябва да са на порядък по-големи и дали тоя ще го изключиш е все тая.



за тоя
И другаде съм ги срещал, май кинетис... обаче отзивите за тях са меко казано не добри
А може и при каубоците... ако кажеш ще преровя чаршафите утре...

Аз също съм на мнение,токовата защита да си бъде включена дирекно към най малкия шунт.
И още един или два шунта само за мерене.

Тия трикове с транзисторте ще доведат до излишен главобол.

Май изискванията и ограниченията които съм си поставил са доста големи и май ще трябва да сваля малко гард-а ... Микроамперовото "мерене", общата маса, двата канала и безтрансформаторното решение (поне в силовата верига) се оказват много амбициозна задача ...

Като за начало започвам да мисля в посока 1 канал. => шунтовете вече ще могат да са в ниската страна => ще отпадне "шифтването" в токовия канал, а и като че ли по-лесно ще могат да се направят обхватите. Ще ми трябват само 2 високоволтови операционни усилвателя, а всички останали може да са нисковолтови. Ще мисля и в посока токоограничението да е различни от меренето на тока.

Другите параметри на захранването за сега "остават".

Меренето с долен шунт и изобщо управлението ще е значително по-лесно. Ще останат само проблеми свързани с общата маса... но те имат много лесно решение - когато искаш да няма шумове по масите, вадиш адаптера и го заменяш с един акумулатор.

Остава въпроса за броя на шунтовете. Помисли още дали наистина ти трябва повече от един. Имай предвид, че шунтовете са си скъпо удоволствие... затова продължавам да те навивам, че една красива любовница е по-добре от две по-грозни
Ако се инвестира в един качествен шунт, температурно и всякак стабилизиран и усилен да кажем с LT1028, според мен ще имаш много красива и точна картина на тока почти в целия диапазон. Единствено в микроамперите картинката няма да е добра, но за микроампери аз продължавам да споря че с резистивен шунт е прекалено сложно...

Баси, яко съм зациклил в собствения си "коловоз" на мисли ...
Не измислям нищо по-просто от ограничаването на дропа върху шунтовете ...

Прикачам идейна схема, в която има няколко елемента, които не ме кефят ... За да избегна тоци през мултиплексора, усилвателя след него трябва да е с високоомен вход, но стават много чиповете. Допълнително за всеки обхват ще е добре да имаме донастройка на усилването (компенсация на точноста на шунта и резисторите на усилвателя). Не се сещам как най-просто да се направи това...
Някой да има по-"свежа" идея ?

В схемата токоограничението е различно от измерването...

Входните токове на ДУ с U4:A и U2:A ще внасят някаква грешка в микроамперовото мерене. Трябва да са високоомни, за да не оказват влияние в измерването...

Изхода е с компенсация на дропа по жиците.

Миро, притеснява ме меренето на микроволти с усилвания хиляди пъти ... няма да имаме никаква честотна лента.
Бавните усилватели яко изкривяват формата ...
Та като че ли ще е по-добре с две по-грознички каки, отколкото с една по-хубавичка ...

ко?
ти как/колко си я представяш тази честотна лента? 10 херца?


младеШ...
май още имаш енергия за повече каки?
като поостарееш малко, ще видиш, че с една качествена кака (в къщи) е далеч по-лесно. да, излиза по-скъпичко единичната бройка, но ти спестява много главоболение. трябва да запалиш камината, да отвориш виното предварително, чаршафите да са ОК, да си пообщувате възвишено преди да се захванете за работата. в крайна сметка излиза по-евтино пък и резултата е запомнящ се.

софтуерно, нали е за програмисти

Емо, дето не ти помагам ами и допълнително май те обърквам

С риск да те пообъркам още малко ще нахвърля малко размисли и страсти... не е свързано с последната ти схема, просто размисли кое как и защо...

Значи в идеалния случай искаме да виждаме от 1uA до 4А нали така?
Това са, ако смятам правилно 20 бита размах. Забрави за момент каквото правиш и кажи сега как искаш да ги виждаш тия 20-бита?
Дори да кажем, че сме изчислили шунтове, успяли сме да ги усилим и разделим на диапазони... Приеми че ги имаш. С какво ще ги гледаш?
Аз имам сравнително читав осцилоскоп, обаче 20 бита братче няма как да видя, независимо как ще ми ги поднесеш. Ще кажеш, че затова го правиш на диапазони... Да, ама нещо не ми харесва...

Някак си, искаш да избягаш от тия 20 бита... Ами ако ги има?
Представи си, че имаш скачащо топче на фона на висок блок. Ти се опитваш да го заснемеш и за целта слагаш камера на голямо разстояние. При най-малкия zoom виждаш целия блок, ама топчето се губи, щото става под 1 пиксел. При по-голям zoom почваш да виждаш топчето, ама не може да се ориентираш къде е всъщност то. Даже по-лошо, ти си насочил твърдо камерата към първия етаж и само там може да зуумваш. И още по-лошо, е че правиш auto zoom, а на практика нямаме блок за ориентация изобщо, т.е. ще се вижда нещо, ама какво?

Относно броя на каките...
Не съм убеден от ползата, ама ако са няколко няма ли да е по-голям кеф да правите групов кекс
Т.е не е ли по-добре, да има повече от един изход за осцилоскоп. Така на единия лъч ще може да пуснеш грубото, да видиш "къде е блока" а другия лъч зуумнатото топче, ако е в кадър, ако не здраве да е... Може би изходния сигнал, когато шунта е шунтуран трябва да е в макс, а не да показва 0, ама това са бели кахъри...
Иначе е добре да се сметнат колко диапазона, кой колко бита вижда и кои, за да се види дали има смисъл или не. Освен това има и междинен вариант - примерно 2 шунта с по 2 варианта на усилване. Пак ще кажа, че самия шунт е скъп и прави главоболия, колкото по-малко шунтове по-добре.


Малко в страни от темата, сетих се за това ... Нали ще слагаш някакви 30мА товар да те държат в регулация..... Е помисли, дали не може освен да хабят ток и да го играят филтър