Авто рестарт също си имат, като функцията може и да се изключва. Другите неща също си ги има в еццп на повечето пик-ове.

Поне двама от четящите темата колеги разбраха за какво говоря, което никак не е зле ...

Такава имплементация не съм виждал никъде до момента.
Между другото идеята съм я споделял и преди с вас, в темата за управленията на стъпковите мотори.
Преди около 2 години мислих "процесорен" комбиниран драйвер за мотори (би-полярни стъпкови и DC мотори) и тогава за пръв път ми хрумна идеята. Тогава се чудех как да направя чопърите за задаване на токовете (синусоидални) през фазите на мотора. Подобните решения тогава активно използваха процесора за тази цел.
И тъй като не ми харесва идеята цялата пара да отива в свирката се замислих дали всичко това не може да стане изцяло "хардуерно" с наличния в процесора хардуер. Оказа се, че може. Е, тогава след много четене "между редовете" на PWM периферията се оказа, че има един такъв ПИК...
Е те такова изпълнение не виждам как може да хрумне в главата на един "чист" хардуерист, да не говорим за "чист" програмист... (За това ми изглежда странно деленето на "хардуеристи" и "софтуеристи", което PIF непрекъснато прави...)

Та относно захранването - нарочно писах, че коефициента на запълване на PWM-а ще е постоянен, за по-лесно да се схване идеята. Е, разбира се, че той няма да е постоянен, но ъпдейтването му няма да е критично и ще се прави относително рядко. Например при "софт старт" и при промяна на заданието (евентуално). Ако се мониторира и входния ток, може да се направи и по-прецизен SMPS модула. през останалото време процесора НЯМА да има грижа за двата импулсни предрегулатора. Така той след като запише в ДАК-овете заданията за изходните напрежения и токове, ще има "цялото" си време да се занимава с логването им с АЦП-то, обработката и трансфера им през комуникационния канал, дисплея, клавиатурата, ротари енкодера и да слуша за команди през комуникационния канал.

Е да де ама постоянно запълване не се връзва с fault pwm - обикновенно запълването се пуска или на максимум (100%) или на някаквъ ограничителен лимит. От там на сетне фолт-а го контролира какво да бъде точно. Поне аз постоянно я ползвам тая функционалност. Дори в момента на бюрото ми има едно контролерче с 16F1825 което управлява buck регулатор, като сам си изработва рефърънс с един PWM а с ECCP PWM управлява транзистора. На практика процесора нищо не прави - само променя рефърънса по команда. Всичко останало го прави компаратора + еццп-то. И не е само един пик-а дето го може това - висчко от новите им серии има поне по едно еццп, дори и от 12-та серия - макар че там са само с изходи за полумост по разбираеми причини

Аз като един пикоборец, всички тия неща дето ги пишеш за цифровата част ги виждам изпълними с една 18-ка - не е нужно дори дсПИК33 да се ползва.

хмм... странно еретични идеи.

на каква честота планираш да работи това нещо?
от там отиваме на заданието - какво е планираното време за реакция при смяна на товара и при смяна на прогамираното U/I?

опитваш се да направиш импулсен регулатор, който ще работи не като PWM, а като пропуска цикли. това е възможно при малки натоварвания, но ще шуми ужасно (според мен). при големи натоварвания не мисля че идеята ще работи. или ако не вдигнеш честотата на няколко MHz, но тогава ще се появят други практически проблеми с трафа.

и друго ме озадачи: говориш за H-бридж. значи ли, че ще имаш траф? т.е. ще имаш галванично разделяне и ти отпадат всички трудности с меренето на шунта в плюса, а не в земята.

Cekins,
може ли да драснеш някоя времедиаграмка на твоя случай? пет пъти ти чета първите две изречения. или на мен ми е рано, или кафето ми е малко, но не мога да схвана смисъла. fault събитието рестартира PWM и нищо повече. не може да промени стойността на регистъра.

тука се появява и една дуалност на думата 'компаратор' - за кой иде реч? за цифровия компратор в регистъра, или за аналоговия компаратор, който да прави fault?

да - явно не ти е подействало кафето още...

В случая пвм-а е настроен да работи на 100%. При събитие от аналоговия компаратор (който е подаден към фолт входа на пвм-а) изхода на пвм-а се изключва - демек запълването му не е реално 100%. Като изтече времето и ако събитието на компаратора е изчезнало, пвм-а пак си стартира, ако събитието все още го има - рестартира чак на следващия цикъл. Както си работят голяма част от buck DC-DC регулаторите.

Да - пропуска цикли при ниски натоварвания и да - шумно е дори и в акустичния смисъл на думата... Специално тоя който аз правя е на 50kHz (за момента) и е с 33uH дросел. Понеже още не съм готов с "товара" и не съм го тествал реално как ще работи на пълна мощност, честотата и дросела подлежат на корекция п.п. : напрежение 4 до 5 волта и ток 10-тина ампера.

Идеята на емо с пълния мост е да може да го направи buck-boost - двата транзистора ще са преди дросела, двата след него - като два от транзисторите ще го играят съответно диодите в класическата схема за по малки загуби - или поне аз така го разбрах до сега...

Това с двата канала много бърка нещата... Има смисъл да са два, ако входното е 220, както са истинските захранвания. В случая обаче двата канала не се вързват нито с входа, щото като сложиш един пиклив адаптер и двата тръгнат да точат по 4А ще стане дискотека... Не се вързва и с процове, не се вързва и с шунтовете, изобщо безсмислено е... Не знам, според мен ще е по-добре два едноканални, отколкото един двуканален....

Относно шунтовете и превключването... не ми харесва тая идея. Ако искаш да мериш точно ниска консумация и тръгнеш да сменяш диапазони, се сменя и защитата. И ако захранваш примерно у-во с GSM ще стане дискотека. Няколко пъти питах за диапазоните и точността... Спред мен защитата е добре да е независима и да не се превключва, за нея не мисля че ще е нужна прецизност. От 1mA до 4А, демек 12 бита са напълно достатъчно дори и да e +/- няколко LSB.
Виж меренето на тока има някакъв смисъл да е по-прецизно. Въпросът е колко по-прецизно и на каква цена. Ако цената е дискотека, сякаш не ми се струва удачно. По-скоро целта трябва да е по-точно мерене без това да се отразява на останалата функционалност.
Единия вариант е с превключване на шунтове, другия е с по-качествено мерене на един и същ щунт. Знам че с нискоомен шунт трудно се мерят малки токове, но пък с тия превключвания и усложнения аз се опасявам, че ще има много паразитни токове и показанията пак няма да се верни. Затова предпочитам просто решение. Значи ако отпадне идеята за двата канала това ще опрости нещата. Ако е един шунт, да кажем 10mR не знам толкова ли е трудно да се усили примерно 50 пъти. Просто предпочитам да се даде някой лев за един шунт и един качествен усилвател, отколкото за другото...
Ту пак стои въпроса за заданието.... да кажем, че трябва да се мери от 1uA до 4А. При 1uA * 10mR имаме 10nV преди усилването и 0.5uV след усилването. Това не съм сигурен че ще се получи, просто пиша някакви цифри за ориентир на порядъците. Горния край естествено няма проблем 4А *10mR *50 = 2V.
Може да се помисли върху по-реални стойности. Може шунта да е малко по-висок... може да се откажем да мерим 1uA. Не знам с кое трябва да е компромиса и с колко, но според мен си заслужава да се помисли върху варант с един шунт.

За проца питах, колкото да се знае дали може да се ползва някакъв жокер.... Отговор от тима "може всякакъв" не ми дава жокер
То е ясно, че може всякакъв.... но няма абсолютно никакъв смисъл да разучаваш нов проц, само заради един такъв проект. Кажи с коя фамилия си свикнал и/или предпочиташ и да се приключва
Ако питаш мен сложи ПИК, така ще мога да съм пас по всички проблеми свързани с него Но и АРМ и ПИК си мисля че стандартно им слагат 12-бит АЦП-та и по 2 DAC. Поне за АРМ съм сигурен. Казвам това, щото ако се спреш на едноканален вариант мисля че ще отпадне нуждата от външни таквива.
Освен ако не се търси нещо по-специално... За по-уникални възможности от АРМ-чета се сещам за STM32F37x - има 16-бит АЦП, освен това всички F3-ки, както и SAM4x имат gain в АЦП-тата си, което може да се ползва за диапазоните... За PWM-те се сещам SAM4E че имат fault control с различни опции. И други такива чепове имаше, ама не се сещам кои бяха в момента.

Cekins, ако изровиш темата в този форум за степ-моторите от преди 2 години ще видиш, че подхвърлих за пръв път идеята в нея. Преди 2 години нямаше много процесори на микрочеп, които да имат рестарт след отпадане на фаулт сигнала. Спрях се тогава на някаква 24-ка (на схемата която постнах тогава мисля, че я бях означил каква беше точно), която беше пин то пин съвместима с dsPIC33 някакъв. Трябваше ми възможност за по-мощно сметало заради ПИД-а за DC мотора. ФРП-то също трябваше да се чете хардуерно от проца, та и това ми беше ограничение.

За 2 години микрочеп избълваха много нови чипове, та вече тази функционалност може да се среща и по-често в ПВМ каналите... Не знам, но ми предстои да разбера в скоро време

ДедоБоре, идеята е наистина "еретична" както казваш, за това казвам, че е ми се струва "нестандартна" ...

Относно работната честота - проца няма проблем да клати изходите с честота до няколко мегахерца. Ограничението на честотата ще дойде от драйверите за фет-овете, от самите фет-ове и бобината. Не мисля да имам трансформатор, а да използвам "стандартен" дросел. Топологията е както Cekins я е разбрал (преди 2 седмици бях отворил такава тема тук във форума) е точно синхронен buck-boost с транзистори вместо диоди.

Като говоря за компаратор имам в предвид чисто аналогов компаратор, като някои процесори си го имат вътре в тях и изхода му може да се свързва вътрешно към ФАУЛТ входовете на ПВМ-ите.

Относно регулирането в изхода и шумотевиците - принципа му на работа ще е като на mc34063, какъвто е в повечето "по-старо" поколение регулатори. Не очаквам кой-знае какви по-кофти резултати в това отношение.

Както Cekins спонемава - ПВМ-а трябва да е на 100%, но няма проблем от време на време да се коригира, с цел някаква "оптимизация" на работата на регулатора по отношение на шумотевици и пулсации в изхода. Това не е никак проста задача и както би казал " подходяща за научна дисертация"

За работната честота - представям си я няколко стотин кHz, като ограничението в случая няма да е от процесора, а от всичко след него.

Относно времето за реакция при смяна на товара - все пак в изхода на пререгулатора може да имаме "големи" кондензатори, които да решат този проблем.
Е, но те ще създадат друг - ограничение в скоростта на промяна на заданието - примерно от 1V да стане 10V (при това в посока на увеличение).
Този преходен процес мисля да се направи с малко повече "подпичане" на крайните транзистори на линейния регулатор. Например - когато имаме да изработим промяна от 0V до 3.3V примерно със скорост на нарастване 300uS например - предрегулатора изработва в изхода си 5.3V (3.3V+ 2V дроп върху LIN регулатора в установен вече режим) и след това със заданието на LIN регулатора от ДАК-а се изработва рампата в изхода на линейния. През този преходен момент, загубите от подпичане в линейния ще са големи (дропа върху него ше е по-голям от 2V), но за кратко време.
По-бавните преходи в заданието могат да се изработват без толкова загуби в линейния, като се променя заданието "рамповидно" и на предрегулатора.

Не знам все още какво би се постигнало в тази посока. Нарочно не искам да поставям някакви стриктни задания, за да не се окаже, че те много биха усложнили и оскъпили схемата. Да видим първо какво би се получило от такъв вариант и после да видим колко можем да "истискаме" от него с последващи корекцийки по схемата. (това не е много кефещ подход, но за тази точно функционалност на захранването мисля, че е приемлив)

Не я помня темата за моторите. Може и да съм я пропуснал - преди две години ми пушеше главата и по-рядко поглеждах форума. Но - преди поне 3-4 години си имаше пик-ове с такива пвм-и. Примерно 18F46k22 е го има от 2011 някъде. 24-ки също - преди поне 4 години съм правил с 24FJ32GA004 пак такава система CC/CV за зареждане на акумулаторче.

А пък аз като пишман пикоборец бих сложил 4-ядрен на гигахерц. Не се майтапя. Процесорната мощ сега е кажи-речи без пари. Никакъв е смисъла да броиш стотинки за такъв проект. Разликата в крайната цена ще е някакви левчета, броящи се на пръстите на едната ръка, ама в единия случай ще се гърчиш с програмирането и кода ти ще заприлича на говно от оптимизациите, а в другия просто пишеш каквото искаш и както го искаш.

Та според мен - най-наточения PIC, имащ нужната периферия. От което зависи и честотата на PWM-а, впрочем. на dsPIC30F4012 например със зор изкарваш 20-ина килохерца, ако искаш повече битове разделителна способност за PWM-а.

Сега, ако PIC-льото няма да прави кажи-речи нищо, наистина няма сми. Ама тук случая не е такъв - ще мери, ще управлява дисплеи, ще нюха комуникационен канал, ще чете копчета и ротари енкодери... В един момент ще дойде нуждата от цифрови потове и самокалибриране на офсети и прочие. Значи ще търкаля и като минимум поне една I2C шина.

Огледах половината схема - стига засега
Шунтирането на шунтовете изглежда много фън, но от цялата концепция ми се изправят космите на келя и ми домирисва на пушек, особено с този мултиплексор...
Изпуснах хода на дискусията, но все пак защо не мериш тока през масата?!
Иначе:
Слагай по някой 100нФ - не боли.
Не видях какво ограничава усилването в напреженовия канал <- исках да кажа "твърде дълбока ООВ".
Защитата на крайните транзистори ще изгори.
Сега видях странното захранване на U2...
Карай по-ортодоксално, че еретиците обикновено изгарят

Е, ако и двата точат по 4А при изход 3.3В - не би трябвало да има проблем. Това са 12W ...

А че двата канала усложняват нещата - усложняват ги МНОГО. Само погледни с колко чаркалък е неправена схемата на захранването с което работиш ...
Но като гледам от снимките които направи - имаш закачени кабели и към трите канала. (използваш ги предполагам едновременно).

Е, случая при мен не "познавам само ПИК, за това ПИК ще е", та по-горното го написах, че нямам такива "ограничения". Важното е проца да е подходящ за целта, да може да се намира и да имам развойното средство за него ( за повечето "популярни" някакво имам).

Относно меренето на нискоомен шунт - доста мислих и не виждам за момента решение - дори да оставим на страна усложнението, че той не е към маса. Целта ми не е просто да дисплейна някакъв ток (което с някакъв сигма-делта 24 битов преобразувател относително лесно може да стане и с нискоомен шунт), а да мога на изходите за "мониторирането" му да го виждам с минимални "изкривявания" (с поне 5MHz честотна лента) и с подходящото за скоп ниво (поне няколко волта).

Превключване на обхвати по време на работа не предвиждам. Избира се работния обхват и променяме заданието на тока само в него.



Опитах се в схемата да реша проблема с паразитните токове. Ако виждате някъде конкретен проблем - казвайте

Да метна една идея по въпроса за шунтовете за измерване на ток...

Да има няколко групи "крайни" транзистори на регулатора със съответният им шунт. В зависимост от използваният обхват, се използва различна група. Може транзисторите в различните групи да са с различна мощност...
Като вариация на идеята - за шунтове се използват емитерните резистори на регулиращите транзистори. Ще трябва да се помисли в посока влиянието на базовия ток върху точността на измерване. Може би реализация с мос транзистори?

Точно с тоя мултиплексор не знам, но по принцип мултиплексора не е проблем. AD имат и на порядък по-читави, включитело и с отделно захранване на цифровата и аналогова част. С такова в последното ми творение закачам източници на микроволти, с усилване няколкостотин след него. Няма забележим офсет или нещо друго. Вярно, няколко пъти по-скъпо е от 4052, но съм го ползвал заради удобството на захранванията му, а не заради друго.

А защо не се ползват три ОУта и след тях да се превключва?

sparkybg, Резолюция на ПВМ-ма не ми трябва. Тези 20кХз за които говориш са вероятно при 16 битов ПВМ. Ако се смъкне резолюцията му, честотата ще отиде над мегахерц.

bongo_x2, какъв проблем виждаш при мултиплексора?
Защо мислиш, че защитата на крайните транзистори ще изгори?

U2 е захранен така, за да няма нужда да е раил то раил към маса по вход и изход. Не ми изглежда толкова странно такова свързване ...

Основната идея за мултиплексора е през него ток да НЕ тече. Така съпротивленията му във включено състояние НЕ влияе. Мисля, че точно в тази си част схемата няма проблем. Използвал съм го и в други проекти по подобен начин.

Относно меренето на тока с резисторите в емитерите - базовия ток много влияе. Колкото по-мощен транзистора - толкова е с по-малко усилване (забравям за дарлингтоните, защото са супер бавни).
Ако е МОС - нещата са по-добри от към постоянните режими, но при преходен процес - протичат "зарядните" токове на гейта, които ще компрометират измерването през преходния процес. Мислих ги тези неща и като не измислих нищо - отказах се и сложих отделни шунтове.

Виж идеята за отделни групи "мощни" транзистори всяка със своя си шунт си струва да се помисли...