Ами аз например съм го правил точно с пик12, ама мойто с два електрода за горно и долно ниво, като вместо биполярен транзистор ползвах BSS138.

Аз щях да ползвам PIC16F1459, безконтактен датчик за нивото, светодиодна индикация, RS232 за връзка с PC, конфигурационни данни, звукова сигнализация, алармено известяване, ако помпата за водата откаже, и евентуално таймер за реколтата, за да мога да генерирам справки в PC-то за планиране на пласмента. Съвсем просто е.

И така, платката тръгна с 300 мъки.

Симистора беше обърнат наопаки, а основната причина да не тръгва изобщо беше прекъсване на резистор 100 ома в колектора на последния транзистор. За последния транзистор беше сложен 2Т3167, замених го с BC546 за всеки случай, и диода към управляващия пин на симистора го замених с BAT46. Всичко друго по платката си беше наред.

Схемата е прилично направена, с плавен старт и плавен стоп на лампите. Удължава живота на лампите, но пък не е подходяща за енергоспестяващи лампи (вече пробвах - ошашва се красиво при пускане и спиране).

схема

На кондензатора през който работи оптрона наистина няма съпротивление паралелно, но при натиснат бутон - светодиода свети. Предполагам, че самия светодиод успява да направи пробив без да изгаря в обратна посока при единия полупериод, с което кондензатора се зарежда обратно, а оптрона е с двупосочен вход. Това са недокументирани функции на светодиодите.


Ако някой иска осцилограми в някоя точка на схемата - да казва бързо, защото утре ще я пращам обратно.

pechkov, за да стане ясно на всички какработи схемата мисля, че ще трябват няколко двойки осцилограми в двата основни режима - "загасена лампа" и "светеща лампа".

За целта единия лъч да е закачен към горния край на R10, а другия към колектора на Q2. Направи по една осцилограма за двата режима.

Направи още две, като единия лъч го закачи към колектора на Q2, а втория към емитера на Q3.

И накрая добави още две, като единия лъч е към горния край на R10m a другия в емитера на Q3.

(преходния процес по димирането предполагам, че всеки може да си го представи)

Ей тая тема я съпреживях, както когато гледах прякото излъчване на скока на Баумгартнер ...или както там му беше името. Между другото ми е много неприятен от както имаше репортаж с един чичо българин който му бил дал идеята и австриеца му обещал до го веземе в базата да гледа скока ама после се покрил...

Пак за кондензатора и оптрона...
Тия 100V не са ли малко за нещо което бачка "завряно в контакта"?

Ако на платката е използван оптрон 4N35, той е с един светодиод, а не с два успоредни, насрещно свързани...

Това за недокументираните функции на светодиодите беше готино. Някои от тях, след недокументирано използване на недокументирани функции, съвсем документирано си променят параметрите, включително и цвета...

Сори, трябваше да уточня. Във Fritzing не намерих точния кондензатор, затова за чертането на схемата използвах какъвто имаше. Кондензатора е 100nF/630V неелектролитен. Оптрона - пак така, използван е TLP631, и втория светодиод вътре съм го "дорисувал", затова на схемата светлинката му върви в друга посока.


По принцип всяка електронна техника е изградена от концентриран пушек, който се освобождава чрез подаване на подходящо напрежение.


Ок, след малко ще се заема да ги "щтракна".

Добавяш един външен диод успоредно и насрещно свързан на светодиода и ще стане като по дебелите книги...


Точно тая формулировка не я бях чувал, но бива...

Добре де, толкова ли е трудно да ги свържеш успоредно , пък ако ще и с помощта на жичка?!
Иначе: за концентрирания пушек

Не, момент, втория "светодиод" вътре в оптрона съм го дорисувал, защото самия оптрон, който е използван в схемата си го има вътре. Просто в програмата Fritzing с която свалях PCB-то и после подредих схемата не намерих такъв оптрон, а исках да е видно, че оптрона е с двупосочен вход.

Иначе за външния светодиод да му свържа паралелно един диод в обратна посока - въобще не е трудно, но така си е направена схемата, аз не съм променял нищо. Собственика на устройството ако иска да свърже диод в обратна посока на светодиода - нека го направи. Това, което виждам е, че светодиода свети при натиснат бутон. Не просто да мигне веднъж, а свети.

Междувременно направих осцилограмите.

Първо нека напомня на колегите, които мислят да правят подобни измервания, че фазата на захранващото напрежение се явява "маса" на тази схема, и свързването на щипката на осцилоскоп, който не е галванично разделен от мрежата може да доведе до късо съединение, и евентуално повреда в осцилоскопа и други неприятни моменти. Аз използвам портативен осцилоскоп, който работи с батерийно захранване, и няма галванична връзка с електрическата инсталация. Снимките ги правих с телефона си, тъй като заради горепосочената причина не исках да свързвам осцилоскопа през USB с компютъра. В случай на крайна необходимост за такава връзка - би могло да се ползва лаптоп с изключен от мрежата адаптер.

И така, ето схемата с посочени точки на измерванията. Първите три осцилограми ги правих на едни и същи точки - захранването непосредствено след греца на канал 2 и тригера е настроен към него, а канал 1 на колектора на Q2, където се наблюдават импулси за отпушване на триака. На емитера на Q3 импулсите се повтарят, така че няма смисъл да се правят отделни осцилограми в тези точки.

Осцилограма 1: Това са напреженията при изключена лампа.
Осцилограма 2: Това са напреженията при включена лампа.
Осцилограма 3: Това са напреженията в момента на загасване на лампата. Импулсите за отпушване на триака започват да изостават по фаза от мрежовото напрежение, при което ефективната мощност върху товара постепенно спада.
Осцилограма 4: Това са напреженията на краче 11 и крачета 1 и 2 на чипа. Настроих на минимално време за светене, за да мога да "хвана" целия цикъл на екрана на осцилоскопа. В началото при натискане на бутона, напрежението на 11-то краче спада почти до 0, и на изхода се появяват импулсите за отпушване на триака. Кондензатора C7 постепенно се зарежда през резистора R7 и тримера, докато достигне определена стойност. Позицията на потенциометъра определя за колко време ще стане това. През това време лампите светят. Когато напрежението на краче 1 и 2 достигне определена стойност - напрежението пада до 0, на краче 5 също, и кондензатора C1 започва да се разрежда през базата на транзистора Q1, което се вижда в дясната част на осцилограмата. Напрежението на колектора на Q1 (краче 11 на чипа) започва да се покачва, и импулсите на изхода за отпушване на триака започват да изостават по фаза, както се вижда на осцилограма 3, като по този начин лампите започват да загасват бавно. Колко бавно ще стане загасването - зависи от стойността на R5. При по-малка стойност - времето за загасване ще бъде по-кратко.

Опитах да направя и клипче на момента на включване, но тригера на осцилоскопа се гъбарка от появата на смущения, и за да се разбере какво се случва - трябва да се гледа кадър по кадър: http://pechkov.no-ip.org/pechkov/stalbi ... chvane.mp4

Даже и по такт с музиката

Седя си, и си мисля... Седя си, и си мисля... И по някое време усещам, че само си седя...

Та на база на тази схема как може да се реализира само плавното палене на лампата при подаване на захранване. Без да се "отброява" време, без бутон за палене. Само плавното палене... Нека обясня каква ми е идеята.

Много хора имат проблеми с често изгарящи крушки. Обикновени крушки с обикновен ключ за светване на обикновено осветително тяло например. Като щтракне ключа - до фасунгата стигат 220 волта, и студената жичка на крушката се чувства като на заколение, особено където е и малко завишено напрежението, което е честа практика на енергоразпределителните дружества. И сега идеята ми е точно преди крушката да бъде сложен един симистор с подходящата схемичка за плавно палене, както е на този стълбищен автомат. Но трябва да излезе и достатъчно евтино, за да си заслужава инвестицията. Иначе ако излезе повече от стойността на 20 крушки например - почва да не си заслужава.

Някой по-запознат с таймерите ще намери ли време да удари едно рамо?

Млад конструктор продаваха такава джъмъчка , едно кръгло чудо с диаметър като 50 ст. , и дебело към 1 см . 2 жици излизат от него като вържеш крушка последователно (до 500 W) , пали до макс. за ~ 0.5 s . Струваше към 5 лв.

5.80 лв с ДДС. Чудех се дали можем да го свалим под 2.

Ти да не си чифут?