Здравейте! Имам схема, на която съм направил допълнителна паралелна защита - ОУ, който чака някаква стойност да подмине определено ниво и после логически елементи. Идеята е, да изключи някаква верига ако контролера, който следи входната стойност се забахне нещо. Проблемът е, че измерваната входна величина варира в широки граници и за да не включва тази защита, трябва да добавя RC филтър със сериозни стойности! Та аз така и така губя бързодействието! Понеже имам още един микроконтролер на схемата, ме озари гениалната идея просто да свържа и него да следи входната величина и да премахна ОУ-то и всичките там карантии. Някой може ли да ме освели дали това е добра идея? Говорим като надеждност. Губя ли нещо друго освен бързодействие (и 3 интеграли!)?
Интересувам се понеже навсякъде съм виждал само с някаква логика да се изграждат такива (допълнителни) неща.
Благодаря!

Има едни дребни чипчета, супервайсър на ресет им се викаше май. Доста от тях имат настройка на времевите характеристики на събитието, както и хистерезис на наблюдаваната линия. Може просто да си подбереш такъв, който ти върши работа и после да му ползваш изхода не за ресет, а да управлява гейта на един P-канален фет, с който да си изключваш веригата ако стане проблема.

Прегледах няколко такива, но бързодействието им не е сравнимо с това на логиката - започват от 1ms. Аз с контролера мога да докарам без проблем 3-4ms, като се има в предвид, че има и основна програма, която ще с изпълнява. А относно използването на контролер за такива цели? Някакви впечатления, опит и т. нат. ?!
Благодаря!
Разпитвам, защото това е най-елементарният вариант! А елементарните неща са уж надеждни!

освен да го набуташ в CPLD/FPGA...ако гониш скороста

Не гоня скорост. Аз разпитах за тези неща и времена до 50ms са приемливи. Така че дори с контролера съм далече от лимита!

Стопяем предпазител:)

Е чакай малко сега - първо говориш за рц група - което води след себе си закъснение в заивисимост от групата, после пък гониш скорост - двете неща не се връзват някак си. Освен това с контролер и използване на вграден компаратор можеш да постигнеш времена в порядъци по-малки от 1ms. Понеже само с пикчета се занимавам - един кирлив 12F1822, пуснат на 32MHz ще реагира за 2-3 us - по спомен 300-400 наносекунди е времето за сработване на компаратора, и 20-тина инструкции за реакция - 8 инструкци за 1 микросекунда.

п.п. - "предпазителя" няма да го коментирам...

Могат дватс микроконтролера да сд дебнат един друг. Въпроса тук обаче е какъв е риска, да се омаже контролера като визирам реална повреда или да е чисто софтуерен проблем? За първия случай решението е добро, за втория очевидно говорим за бъг в софта или хардуера, в този случай и трети да сложиш все тая, по добре открий къде е проблема а не се опитвай да го маскираш.

Предлагат се готови чипове такива и не бяха скъпи но не мога да ги намеря в компа.
С TL431 не става ли?

Ако правя допълнителна защита за някаква система, бих я направил напълно отделен възел, нямаш нищо общо с основната система ( или доколкото е възможно това ). На каква база ще е направена е друг въпрос - аз бих направил нещата на твърда логика, други биха сложили процесор - въпрос на предпочитания. Относно бързодействието - когато сигнала мине някакво ниво, защитата сработва след определено време. Обаче пък сигнала се мени в широки граници и затова има някаква RC група - за да не сработва защитата - това как да се разбира - сигнала се мени в широки граници докато системата влезе в установен режим ли ( примерно стартов ток на електродвигател ) и по това време защитата не трябва да сработва? Ако това е така не може ли да предвидиш първоначално мъртво време по време на установяването и защитата да се активира след него, като така се избегне голямото закъснение?

Да има го и този момент с първоначалното установяване, а също така и някакви пикове по време на работа. Това доста усложнява логиката! И като сложа някакви RC групи, ако итегралите реагират за някакви 100-200ns, то вече говорим за ms след това. Та вместо да се занимавам с това, идеята ми е да си пусна един таймер, който като се препълни да вдига прекъсване (не се използват други прекъсвания на този контролер), да измерва стойностите и ако на няколко последователни измервания има проблем, да спира двигателя. Това е просто дублиране на основния контролер, който също следи тези неща!
Идеята е, че ще разкарам тази цялата логика от платката! Така ще направя платката по-малка!
Какво губя от това?!

Нищо не губиш. Колегите май не ти разбират въпроса, а той е по-сигурен ли е един софтуерен контрол от един чисто електронен...

Ако това питаш, отговора е разтеглив - като цяло чисто хардуерното решение винаги е по-сигурно, защото изключва софтуерния елемент. Един микроконтролер, колкото и проста програма да търкаля, винаги крие риск от бъгове. Освен това и най-простия микроконтролер сам по-себе си е автономно звено, което може да забие по някаква причина (спйакове в захранването, кристала и прочие).

Когато обаче ползваш контролера като паралелна защита, тези проблеми като цяло отпадат, защото той играе роля в single fault режим, т.е. вече имаш двойно подсигуряване, вероятността и двата контролера да се обозят е минимална. Е има индустрии, дето гонят и с double fault safety, т.е. тройно подсигуряване ама те са друга бира...

От друга страна софтуерната защита ти дава доста голяма флексабилност (например можеш да си настроиш праговете без да разпояваш елементи).

Та мисълта ми е, ако ще ти спести място/пари/време - слагай го. Като място, явно ще ти спести, като пари... вероятно. Но не мисля, че ще ти спести време, особенно ако ще сертифицираш, защото всеки софтуер е купища бумащина за одиторите. Но това вече ти си преценяваш. Съвсем легално е и се прави.

Mиналата година бях на семинар на Pilz (http://www.pilz.com/en-INT). Te се хвалеха, че имат първата микропроцесорна сертифицирана защита. Защитата беше направена от два процесора на различни производителя (Freescale и някакъв японски), които работеха в паралел. И релейните им защити не са само прости релета, а специално подбрани и в схема гарантираща надеждността при скапването на едно , две или три релета.
Съветът ми е ,ако не е нещо много отговорно да се използва реле, а ако е отговорно - решението трябва да бъде жълта или червена кутийка на Pilz, или на някой от конкурентите им.

Да, точно за това питам. Ами реално тази паралелна верига защитава моето устройство да не изгори. На двигателя трудно може да му стане нещо!

Абе най-важно е как ще се вържат защитите, защото една защита може да не сработи когато трябва, или да сработи когато не трябва.
Зависи кое от двете е по-фатално. Ако не е фатално тоя двигател да се спира, то да навързва защитите в схема ИЛИ и която и да е защита да сработи да гаси двигателя. Колкото повече защити, толкова по-малка вероятност двигателя да се скапе.
Ако обаче тоя двигател върти някаква охлаждаща течност или друго важно нещо, ще е кофти да се спира заради една фалшиво сработила защита. Тогава може да е схема И, т.е. и двете защити да сработят преди да се спре двигателя.

Иначе ако въпросът е както казва Цецо софтуер срещу хардуер, софтуерът по принцип е по-ненадежден, но ако се дублира по един от горните начини си става прилично надежден. Между другото, когато се използва проц за защита е по-добре изходите да са честотни вместо с нива. В една друга тема дискутирахме как се прави с диод и кондензатор. Идеята е, че което и да е ниво може да се получи даже без изобщо да има софтуер. Докато честота на обикновено gpio ще излезе само ако софтуера клати пин-а, което е някаква ганация че процът е жив и софтуера му е що-годе работещ или поне не е забил...