Дедо изложи факти, преразказ без картини, и остави заключенията на читателя .. да беше станал един писател сега нямаше да псува на ментор интерфейсите.
Аз също съм бил ученик по това време, бях от тия които все ги хокаха и червената връзка ми взеха, на два пъти, ако майка ми не беше учителка а директора познат на чичо-то сигурно щяха и да ме изключат, ах какъв срам, но нямам лоши спомени. Милиционери не са ме били, виж полицаи доста, но и от тях нямам лоши спомени, не е било за нищо.

Известна носталгия имам, не мога да кажа към младоста защото аз и след това пак си бях млад, имаше нещо .. не знам, по друг начин се усещаше всичко.

Хората, отношението към вещите, според мен това че не всичко беше толкова лесно достъпно си имаше и добрата страна. Сега купуваш нещо на децата и за тях все едно си им казал здравей, и това е така не само при децата. Хората се промениха, никой не оценява дребните неща, те и едрите не оценяват. Всичко стана даденост, ако тази даденост ти липсва е някаква трагедия, виеш като бито куче колко било лошо, колко сме били бедни ... Едно време си купуваш телевизор и си го позлваш 10-15 години, сега се чудиш какъв кусур да му измислиш за да го смениш на 2-та година. Помня едно време, не е да сме нямали пари, на бащата заплатата беше около 600, дядото изкарваше няколко пъти от горе от гледане на пилета, садене на разни треволяци и др. земеделска дейност, та пари имахме, дори имахем много, та чак ни и завидяха, но думата ми беше, карахме си с електрона до 92-а, видео имахме едно, и касетофон един, не ги сменяхме, а можехме, нещата се ценяха.

Ето такива неща ми липсват, хората като че ли бяха други, не казвам по-добри или по-лоши, просто други. Помня почти всяка вечер в къщи се събираха да играят бридж, беше като клуб, хората имаха време, ако не бяха в къщи бяха в бридж клуба. Сега хората нямат време за такива неща.

Носталгия има, не към строя като строй, дали е било по-добре или по-зле всеки си знае за него си. Дали е имало възможности, да имало е, възползвал се е този който наиситна е искал. И сега има възможности, и пак се възползва този който иска, преди мързеливия се е оправдавал със строя, сега обаче си няма оправдание, и само мрънка и вие, и пак обвинява тогавашния строй ... за какво и той не знае.

Мисля си сега ... с риск някой да се обиди, тогава мрънкачите ги беше страх да мрънкат, не се чуваха много, тогава повод я са имали я не, сега е демокрация, мрънкат си на воля, всичко им е криво, все някой им е виновен, а истината е че са некадърни мижатурки, и наследници на такива, такъв където и да живее е все същото.

Не знам ... лично според мен за 25 години не сме постигнали и 1/4 от това постигнато за 45 ... да не кажа 1/10, но пък за 25 години успяхме да съсипем 9/10 от всичко постигнато за 45 години ... дали е строя, дали е народа всеки да си преценява, фактите са факти.

И това не е малко - аз не съм чул за щастлив застрелян човек
Всъщност, Тато беше голям тарикат, от него се учиха.

Едит: много си прав, Тони! Напоследък всички познати коментират това, независимо от възрастта им.

За Тато като каза ... абе и там не можем така генерално да определяме. Човека и за държавата е мислел, със сигурност повече от тия сегашните. Може да не сме цъфнали и вързали, но сме били далеч от някои други, да речем Румъния и Гърция, хем вторите са били оттам стената. Не сме видяли кой зане каква диктатури, нито хората са гладували. Да стоки е нямало сравнено със западна гемрания, но пък сме били по добре от Русия и повечето от другите от СИВ.
Хулят го че ни бил предложил да станем съветстка република, дали и как е говорил никой не знае, но и така да е ... кой търговец не е пращал клиента при конкурента, аз поне често го правя, да предложиш на някой нещо което знаеш че няма да поиска в някои случаи може да се окаже силен коз в твоя полза, блъф се нарича.

Та и там е много неясно, нито е живял в някакъв разкош, нито семейството му е наследило безумни богатства, и това не го отдавам като заслуга на промените и последващата власт.

Прост бил, може и да е прост, всеки си преценява, боко във всеки случай е по-прост, ама половината страна за него гласува.

Ето този цитат обобщава доста добре крайния резултат:
"А България? Населението ѝ намаля с 25 на сто, работните места - с 50 на сто, няма машиностроене, няма металургия. Нямаме армия, нямаме здравеопазване, нямаме съдебна система, а политическата система е бунище.
...... Вместо да спорим дали е дошъл краят на прехода, нека питаме кога ще спре разпадът."

Баси, толкова чернилка на куп не бях срещал отдавна. Идва зима, не края на света, стегнете се малко!

Това са фактите, а че не са розови - проблема си е наш ...

Фактите са ясни. Интерпретацията не ми харесва. Като четеш форума, ще останеш с впечатление, че живеем в Руанда. От няколко дни по всички медии ме облъчват с информация, колко кофти преход сме направили, как всичко е окрадено, как сме затрили и хубавото на комунизма, как няма бъдеще за тая държава, как демографски ще изчезнем и т.н. Просто очаквам утре официално да обявят края и да раздадат въжетата да се бесим....

Ай сиктир де. Нито сме първите, нито ще сме последните дето сме се насрали. Ама да ровим замислено в лайното и да тъгуваме за времето, когато не забелязвахме, че сме се насрали... Дано да е от грипа и идващата зима.

По-лошото е, че нищо не се прави да се променят фактите. Дори идея за това няма.

аз просто не мога да приема, когато някой ме убеждава, че лайното от пържоли е самата пържола.

Ами тя промяната на фактите става по два начина - еволюционно и революционно. За еволюционно трябва генен потенциал и време. За революционното топки и желание. Въпроса е да се действа. Ама в последно време, никой не ще да действа, мен това ме плаши. Че даже политиците не искат власт вече, такава апатия е налазила всички...

Това са минали неща, нека да гледаме напред Аз мисля, че най-големият фалит предстои, при това не толкова далече в бъдещето.

Минали, минали... колко да са минали, след като явно много хора не ги помнят/не знаят за тях и затова вероятността да се повторят е огромна.

Това, за което става дума, се казва дебилност. При едни е сенилна (носталгия, селективо забравяне), при други е инфантилна (липса на знание, липса на интерес). И в двата случая се достига до едно и също крайно състояние - неадекватност и апатия. Да бяха един или двама, ама за съжаление са критична маса.

Какво можеш да очакваш от някой, който не може да поеме минималната отговорност за собственото си съществуване? А вече масово има второ и трето поколение такива.