минаха 25 години.
оценката е нееднозначна, както на последните 25, така и на предишните 45. все пак 25 са повече от половината на 45, а нещо с резултата нещата не са съвсем очевидни. обществото е разтроено - едните в носталгия, другите в апатия, третите... в чужбина.

интересно какво мисли форума по въпроса?

имаше един гаден виц 90-та:

сега ми става направо тъжно...

... забравих, от миналата година е, така че, да се чете годината++

Мии той днес Божидар Димитров каза по ТВ-то: "Започна се с назначаването от Луканов на 150 души за милионери.". Пък той е вътре в тези неща, знае ги

Е-ми трябвало е да има лустрация на времето, за да се ограничи достъпа до власт поне част от партийната измет, ама не е направено ...
Мисля, че и сега все още има смисъл да се направи, но се мисли в друга посока ...

Започнало се е, Бонго преди това. Някъде през 1986-та, моят съквартирант тогава (с дядо активен комунист, емигрирал в СССР и баща с руска школовка) ходеше на сбирки, където обръщението "Другарю/Другарко" е било отдавна сменено с "Господине/Госпожице", защото са го считали за просташко. А на тези сбирки (студентски) случайни хора не се допускаха. Това бяха деца на хора от тогавашната върхушка, които са очаквали промяна. Откъде ли са знаели...
Затова лустрация е нямало как да има, нито е възможна сега. Още повече, че въпросното поколение е във властта от различни партии.

А бе и друг път съм го казвал: 87-ма преди напускане на родната казарма ни събра ЗКПЧ-то (политкомисарят), който иначе не бе народен човек, и ни каза: "Моля ви се, момчета, работете яко, защото България отива към затриване". Мии затриха я дори без да ни питат.

Иначе: само петилетка по-рано заради такова изказване щеше да отнесе куршума.

Аз от ония години имам само детски/ученически спомени. И въпреки, че детството ми е минало относително безметежно, а прехода с всичките му лайна, ми се стовари баш в активна възраст, не изпитвам никаква носталгия към онова време и не веднъж съм казвал - ако ще вадите мумиите, предупредете ме да си обирам парцалите.

Последното го казвам, щото по последни изследвания одобрението към Тато е над 50%, а значителна част от хората не биха имали нищо против да направим остър завой и да почнем пак да тичаме в обратната посока. И на такова народонаселение, не е чудно, че такива управници му се "падат".

А ми то заради това настъпиха промените. Ясно е било, че отиваме към фалит (соц. лагера) и е трябвало нещо да се направи, но така, че върхушката да продължи да държи властта и парите.
Най-големият кошмар е бил да не скочи народа.
Затова, например увеличаването на цените се правеше по следния начин:
1. Пуска се слух, че цените ще се увеличат.
2. Следи се дали има брожение (обикновено няма).
3. След няколко дни по талавизията излиза министъра на вътрешната търговия и обявява, че цените няма да се увеличават.
4. На другия ден цените тихомълком се увеличават.
5. Народа пие студена вода и тегли по една майна на върхушката.

Този подход успешно се използва и сега...

Аз също не изпитвам носталгия и то най-вече заради уравниловката - на този дето може и другия до него дето го не може по почти равно, но можещия ще свърши работата, а другия ще лапа мухите. Ако можещия сбърка, ще си носи негативите, а другия няма как да носи такива - той нищо не прави.

Лео, това го има и тук, дето съм аз, така че то не е типично само за социализЪма .
Иначе и аз не изпитвам никакви носталгии по онова време. Беше си гадно, няма какво да се лъжем и хората са останали с някакъв абсолютно грешен спомен/илюзия за задоволеност.

Най-забавно става, когато лапетии на 15 години почнат да ти обесняват, как Костов е виновен и как при Тато си е било най-добре.

Аз пък честно си признавам че изпитвам носталгия по тогавашната ни компютърна индустрия. Всичко се правеше с ентусиазъм и индианците и жълтениците още не бяха налазили навсякъде в бранша в световен мащаб. Инженер звучеше гордо (даже някои хора си го слагаха пред името ), и не всичко се прекарваше през "колко ще взема/колко ще дам" тъй като почти всички взимаха приблизително едно и също. Колкото и малко да е било, не е било без нищо че и за по две почивки на година стигаше. Естествено да станеш богат не ти даваха, освен ако не си от техните хора, но пък и безработица нямаше. И циганите не бяха привилигирован етнос.
Естествено най-много носталгия изпитвам по факта, че бях с 25 години по-млад

Погледнато безпристрастно, "онова" време си имаше своите предимства и недостатъци.

Нямаше безработица, но имаше неработица. Маса хора ходеха на работа, просто защото така трябва. Печата в паспорта беше задължителен. И верно - получаваха почти същите пари като работещите. От друга страна винаги съм участвал в някакви групи за допълнителна работа, от която не падаха особени пари, но като събереш 5 проекта по малко пари те си ставаха доста. Толкова доста, че влизаш в магазина, а няма какво да купиш с тях

Нямаше синьо сирене и пушена сьомга, качеството на манджата не беше кой знае какво, но пък с днешните буламачи тярябва да губиш по 5 минусти със силни очила да прочетеш на етикета, аджеба, в салама има ли месо. Категорично днешната "кучешка радост" дори и помиарите не искат да я ядат.

Не си спомням някой да е имал проблем с детската градина. Е, търсеха се връзки да е в точно определена (обикновено най-близката), но не се бутаха пари, за да си уредиш детето по принцип. Също не съм чул и някой да се оплаква, че не може да си плати тока или парното. В поликлиниката или болницата само те питаха как се казваш, да те запишат в някакъв тефтер. Хаповете даже не искам да ги споменавам.

За образованието... ами аз лично съм доволен какво съм получил. Може би съм случил, знам ли. Класния ми в гимназията беше много повече педагог, отколкото учител, макар че по някакъв начин ни наби и химията в главите. Почина преди 2 години и целия клас бяхме на погребението. Когато ни набиваше клинци и ни каже "не ви ли е срам, да направите такава простотия?!" нас наистина ни хващаше срама. Имам поне двама съученици, които са активно в политиката и се пъчат по телевизора. Единия даже си смени фамилията чрез съда. Аз нямам никакви илюзии към тях. И пак ме хваща срам.

Във ВМЕИ-то ме дразнеше, че ни карат да зубрим учебника, а не ни казват къде е библиотеката. След втори курс разбрах каква е схемата и влязох в играта. Почти всичко научено в университета не е било от учебниците. е, и каки-учителки имаше

Ходил съм и на бригади в селското стопанство. Имаше толкова продукция, че не можеше да се прибере, затова бяха бригадите. Колко работа сме свършили е спорно, но пак беше някаква форма на образование - виждаш къде растат чушките, доматите, слънчогледа, тютюна. Виждаш как живеят селяните, как се напиват селските ергени и как да избегнеш боя в хоремага. Научаваш се да общуваш с хора извън твоята "оранжерия". Ходихме на места, които са далеч от туристическите маршрути. Научих се да паля трактор Беларус с въженце... Преди година случайно минах по същите места. И на Марс да беше, надали щеше да изглежда по-пустинно.

Не можеше да се слуша музика. Само Лили, Мими и Кидика. Но намирахме начин да се сдобием с музика, презаписвахме я и се скъсвахме от слушане. Нямаше книги за четене. Но се скъсвахме и от четене, намирахме си начини. И със "западните" филми беше същото. Едва ли има значим филм от онова време, който да не съм го гледал.

Нямаше усилватели. Правехме си ги. Нямаше хубави говорители. Пренавивахме си ги. Нямаше компютри. Правехме си ги. То и схеми даже нямаше, та си ги измисляхме. Дори платките си правехме сами. Шише железен трихлорид (или както там се казва по модерно му) беше голяма ценност. Сега се мусим на златото под солдер-маската. И колко хора правят платки въобще?

Мечтаех си за Ягуар още от малък. Сега имам два, ама си карам джипа, щото котараците се остъргват във всяка нова "евро" пешеходна пътека, пък и привличат погледите. Всяка дупка по улицата ми къса сърцето, понякога и гумата. В същност с ладичката май ми беше най-добре - можех да я разглобя и сглобя на пътя, което не се оправяше с чук, се връзваше с тел. И смяната на маслото беше 10лв. Сега за котарака ми искат 780.

Престъпността. Толкова имагинерно понятие тогава, че се чудихме дали не се кодошат с нас по филмите, когато някой заключваше по 5 ключалки на апартамента си Ню Йорк. Филма "октопод" беше на ръба с фантастиката. По тогавашните мерки (за обир на мазе се лежи ефективно 2 години) трябваше днес не само целия остров Беляне да е застроен с нови крила на затвора, ами и на сушата да има "курортни комплекси". Ако Крум е рязал ръце за 10,000лв откраднати лева, цялата ни държавна администрация трябваше да са инвалиди и с двете си ръце, само заради мижавите 4 милиарда дупка в КТБ.

Не можеше (лесно) да се излезе зад граница. Сега вече му изтървах края къде съм бил, спрях да ги броя след 35-тата държава. В 8 съм работил по година, някъде съм повтарял. В началото ми беше интересно и въодушеяващо, сега ми е голяма тежест. От философска гледна точка. Не знам дали някой ще ме разбере.

Да, имаше доносници. Веднъж, увлечен от приказките по телевизията, си прочетох досието, барабар с доносите. Не трябваше.

После ни спуснаха демокрацията. Ама ние не бяхаме готови. Псевдо "елита" - още по-малко. Някои хора си мечтаеха да заменят москвича с форд, други на направят милионче, трети не знам дали са има и мечти даже. Е, сменихме си москвичите, някой направиха милионите, други си приватизираха по някоя фабрика. Не че знаеха по принцип за какво им е. Това е досадна работа - да търсиш пазари, материали, да ти досаждат работници. И съвсем естествено всичко си угасна като свещ на гробище.

Ако има някаква носталгия в мен, е по-скоро към младостта. С годините човек става по-циничен, това е начин да оцелееш. Но вече не мога да бъда оптимиста от едно време.

ike,
Може и да е забавно, когато младежи/деца ти говорят такива неща. Може да има и забавна нотка, когато други ти говорят, че комунистите са винивни за всичко. Историята е странна наука, едни и същи факти изглеждат по различен начин за всички. Но е хубаво да се помни, независимо какво е било. Безпристрастието е много рядък и трудно достижим дар.

Оня ден случайно мернах по телевизора Георги Марков. Великия депутат, който обяви гладна стачка против конституцията и не я подписа. После пък стана конституционен съдия, защото му запари под задника на доносническа тема. След това мутира в царист, беше в първите редици при завръщането на царя (с малка буква). Сега така се лендзеше във възхвала на Боко, че чак на Митко Цонев му стана неудобно. Това е недостойно и срамно направо. Този човечец е типичен представител на "елита".

Много хора удобно или неудобно мълчат за 45-те години. Със широко затворени очи упорито отричат някои постижения на дъжавата като държава. Убеден съм, че ще дойде време и за сегашния период да се мълчи. Само не знам колко ще е дълъг самия период, дано не е отново 45 години.

Димитре, това е защото сте изостанали - едва сега градите социализЪма, а нашите хора го гътнаха преди четвърт век. И за да не деградираме до капитализЪма, сътвориха нещо дето не е ни риба, ни рак, ни жаба. Спомням си един познат, дето казваше дза неговия Москвич - Виж го бе също като кола. Гуми си има, двигател волан... Та и нашата т.нар. "държава" изглежда на такава - парламент, президент и правителство си имаме...

Дедо, това си е направо за публикация в някое списание бе
Доста точно синтезирано. И аз исках да напиша нещо подобно ама ти нямам таланта, пък и честно казано ме мързи да пиша толкова

Много тежка тема, в която мнението ми едва ли е меродавно (все пак съм роден в средата на 80-те...)

По много причини се радвам, че не ми се е налагало да участвам съзнателно във всичко това. Семейството ми е пострадало не малко, директно и косвено. Май косвената страна ме притеснява повече, тя е по-продължителната и по-неизлечимата.

Имам известни наблюдения и върху "преходите" на няколко страни, които преди 25 години са били на нашата (или по-лоша) стартова позиция. Не знам, не искам да го признавам официално, ама май въпросът наистина се свежда до качеството на материала. То никъде не е превъзходно, ама и в скапаното има градации и нюанси.

Поне в цялата мутро-чалга-ДС-соц-етно картинка липсва реалната война. Тукашните чугуни си изиграха картите само с маневри и манипулации, докато Милошевич като му се разклати земята под краката веднага се хвана за национализма и калъчката, което си е качествено ново ниво на гадост.