Здравейте! Имам следната постановка -
Трябва да разреждам един кондензатор ударно през транзистор. Зарядът е няколко uF. Това, което не знам, е колко да е голям транзистора, че да не изгори. В момента съм поставил един 2SB772(3A) и е ОК, ОБАЧЕ...
Притеснява ме в дългосрочен план дали е добре за транзисторчето и дали няма след седмица да изгори.
Ясно ми е, че реално токът при късо нараства експоненциално и максималната му стойност ще зависи от заряда. Напрежението е 30В. Ако използваме някакви формули амперите стават много и явно нереални, защото транзисторчето видимо държи(ЗА СЕГА)!
Някой правил ли е нещо подобно и по какво мога да се водя в подбора на транзистора.
Благодаря!

В тия формули включил ли си ESR-а на кондензатора?
Тез кондензатори не могат да дадат неограничен по стойност пиков ток, и точно за това е борбата в търсенето на качествени кондензатори. Иначе на практика почти всички транзистори имат по две стойности за ток - при продължително протичане на ток, и при импулсно протичане на ток. Втората понякога може да е над десет пъти по-голяма от първата стойност. Също така самия транзистор не се отпушва мигновено, има си гранична честота на работа. Фронта на отпушване е стръмен, да, но не е права вертикала.

Що не ползваш NPN транзистор?
Аз за такава работа бих сложил N-FET.
Можеш да поограничиш пиковия ток с едим малък резистор евентуално.

В общи линии за да имаш надеждност,тока на разряд не трябва да скача над пределнодопустимия за транзистора.

Един резистор успоредно на кондензатора не е излишен! Аз бих ползвал тиристор ако схемата позволява.

И що реши че ще ти трябва резистор паралелно?

Заради бързото разреждане и евентуални парциални претрепвания.
Така смятам което не значи че е верно.

И как като е паралелно ще ограничи тока на разреждане?
И тия парциални претрепвания би ли ги обяснил за несведущите?

Правят смущения в радиус един парсек!

stoyanoff, ако държиш на надеждност не можеш да минеш без токоограничаващо съпротивление, което също трябва да е якичко.
В случая според мен ограничаването идва от усилването по ток на транзистора, но то е доста променливо.
MOS-овете наистина ги водят по-издръжливи на претоварване, пък и си имат съпротивление което варира в по-малки граници.

Май нямаш нужда. "ограничи тока на разреждане" Къде го прочете?

И каква ще му е функцията според твоята логика тогава?
Пък и нещо за тия претрепвания нищо не казваш.

Хора, той човека си е направил схемата, предполагам съобразена с останалата част от схемното решение. Няма как да знаем тоя кондензатор откъде се зарежда, какво прави и прочие. Възможно е да участва в някаква стартова верига, да е време-определящ кондензатор в реле за време и всякакви неща. Въпроса му беше ограничен само до това дали транзистора ще издържи. При няколко микрофарада, макар и на 30 волта на тоя транзистор няма да му стане нищо.

Евентуално ако е Low ESR кондензатор - добавянето на последователно съпротивление (1-5 ома) на колектора на транзистора може да се отрази благоприятно, но също зависи от това колко бързо трябва да може да се разреди кондензатора.

Ако го направиш с NPN транзистор, добавиш последователно на базата резистор и кондензатор между колектора и базата можеш сравнително точно да регулираш времето на отпушване.

+1
Но какъв ще е транзистора няма значение, даже с полевак ще е по-лесно.

Той явно с включване към маса го отпушва и за това е сложил ПНП. Което пък няма да го разрежда достатъчно, ама знае ли някой колко е достатъчно?