Ех, знаех си че ще го кажеш!

Ами не се прави така! Просто много хора искат да вярват и убеждават другите че така е правилно, но не е. Изглежда по-лесно и изисква значително по-ниска финансова дисциплина, заради което много хора така правят.

Кредит се взема само ако си сигурен че ще можеш да го изплащаш. И ако можеш да си позволиш цената му.

Естествено без кредит е трудно да се купи жилище, но може да се отложи малко покупката и да се намали частта на кредита.

Да го кажа по друг начин - не мисля че искаш държавата ни да стане като някое от тези местенца.

Не, не искам. Ама въпроса не е в това. Въпрос на мироглед е. Ние имаме навика да се вторачваме в лошото, други - обратото - стиснали са живота за гушата напук на всичко около тях. Не знам дали това произтича от другия ни навик - да гледаме все в чуждата паница и все тя да ни се струва по-пълна от нашата, или от това че доволно голям процент сънародници говорят за "там" без въобще да са припарвали до това "там".

Факт - въпреки всичко тук се живее по-добре от огрмен брой други места по света. И пак факт - все сме най-онеправданите, най-нещастните, най-бедните и най-изстрадалите в собствените си очи.

Като виждаш какви простотии творят една след друга нашите управляващи (включително и "кризата" за която е тази тема) и някакси не се чувстваш много щастлив.
Хората може да не го съзнават, но според мен искат основно стабилност, повече от колкото пари.
Ще ме извинява Тони, но хората като него са на обратното мнение - стабилност не трябва да има, за да има евтина работна ръка, роби.
Напоследък виждам че почва да се мисли за това което е тук, все по-малко хора си мечтаят за "там". Така е щото най-големите мечтатели вече са "там". А тези които са тук виждат че това "тук" си е наше или поне почват да го чувстват като такова.
Що се отнася до манталитета - ми не сме много по-различни от да речем 90% от населението на Земята.

Velio, не си ме разбрал, и преди казах, въпроса не е в евтината работна ръка а в принудата, това са две много несвързани неща. Когато мога се старая да плащам добре, принципно плащаме доста по добре в сравнено с други фирми в бранша, имай само в предивд че в един Пазарджик където средната заплата е около 400 лв ние даваме на общ работник 700, плюс всички други екстри. Мен ако питаш аз искам да плащам на служителите си по 10.000 на месец, колкото повече плащаш на един човек, толкова повече можеш да изискваш от него, и толкова повече той е зависим от теб. Това е моята теза. Тов акоето можем да плащаме се ограничава само от тов акоето клиентите смятат че е резонно да плащат на нас. Ако заплатат на еидн монтажник ми е 1200 лв, разхода по този човке на месец ми е над 2000, осиуровки, застраховки, дрехи, оборудване, само така сметнато този човке ми струва по 100 лв / ден или 13 лв / час. Т.е. в момента аз не мога да оферирам услуги към клиент на по малко от 15 лв/час, това без да правя печалба, без да съм добавил всички допълнителни разходи, реално аз не мога да предлагам услуги за под 25 лв/час. Аз съм ОК с цената, но когато клиента види 25 или 30 лв/час за монтажник и почва да се цупи. Ако трбяваше да живеен от нормалните клиенти досега да бяхме умрели гладни, хубавото е че сме в индустриалния сектор и има няколко чужди застрахователя които ни осигуряват работа, а там вече инвеститора не може да мрънка. Аз предпочитам стабилен пазар, високо платени служители, принудени да работят, толквоа за моето виждане.

Sparky ще ти кажа само две цифри, ти си прави сметката дали трябв да спестяваш, и дали хората в САЩ не спестяват, училището на двете ни деца излзиа около 50.000 на година, зелени имам в предвид, ако добавиш и университета на големия син, който сега поне завършва може сам да сметнеш какво значи това. Много хора и в САЩ спестяват именно за да могат да осигурят образование на децата си. Не казвам че процентно са много тия които плащат такива суми, но това всъчщност са по евтините частни училища, има такива където свят ще ти се завие. относно избор, избора е свързан и с друго, в нашият щат друг избор няма, в Калифорния има, там има много добри публични училища .. да ама в Калифорния, къща като нашата в добър раьон на ЛА или Оринж каунти е над 3 млн, нашата в инди е на 1/4 от тази цена .... т.е. безплатното училище си има друга цена. Във вегас къщата не е скъпа, училища има не много скъпи частни, но нито градът е за деца, нито училищата струват ... та всеки навсякъде трябва да спестява. Американците може да са консуматори, това се случва 80-те и 90-те най-вече, до 70-те изобщо не са били такова консуматорско общество. Ако говориш с възрастни американци може да чуеш много интересни неща. Самите те вече виждат проблема на консуматорското общество, но след ато цялата икономика ти е свързана с това е много трудно да се движиш в друга посока.
Има и една друга причина да се възстановяват по-бързо, пазара е много по свободен, а социалната политика много по слаба, ако не бяха глупостите на маймуняка досега да се бяха възстановили. Като казвам по свободен разбирай във всички отношения, вкл. и трудовия пазар, employment At will , ако не знаеш какво е с две думи ще те уволня когато ми скимне и ти може да напуснеш когато ти скимне, това е в общия случай, вече за по високи позиции има други договори, компенсации и др но общо взето пак е така.

Добре де, принуда.
Ама когато аз съм принуден да работя, теб какво ще те принуди да ми плащаш добре.
Може би не успявам да хвана тънкия момент, предполагам че имаш нещо наум. Може би имаш предвид че колкото по-добре ми плащаш, толкова по-принуден да съм аз да работя. Но мисля че няма такъв естествен механизъм, обикновено размера на заплатата може да се смята за някакъв стимул, но явно не особено ефективен.
Вероятно по-ефективна би била друга система - поощрение/наказание. Човека взема Х пари (Х е средната заплата за региона), ако си свърши работата добре - бонус, ако я свърши немарливо - наказание или поне липса на бонус.
В разните офиси на мобилни оператори действат подобно, но са успели да извратят системата така че в крайна сметка бонус да се взема много рядко и обикновено това да зависи от други хора (я клиенти я преки началници...). Ако се завиват болтчета примерно мисля че би било по-приложимо.

Така де, на кратко - повечето работодатели биха използвали принудата ми да работя за да ми плащат по-малко. Все още нямам точно мнение за практиката да се отпускат заеми на работниците (с някакви обвързващи условия - примерно да не напускат следващите Х години)...

Поощрение / наказание в БГ не работи, говоря по принцип, сигурно при определени хора работи, може би колкото по интелигентен е човека толкова по-работи, не знам, но моят опит показва обратното, ако имаш 20 човека бригада това работи при 5-6, т.е. 25% в най-добрия случай.
Като казвам принуда, визирам принудата човек да работи, тази принуда може да е свързана с много неща, принудата да си плащаш храната, принудата да си плащаш наема, принудата да си плащаш ипотеката, принудата да плащаш училището на децата. Освен първат всички други принуди са малко или много доброволни, т.е. можеш да спиш на улицата, да не си купуваш апартамент, да запишеш децата в държавно училище, но човке сам се принуждава. От там насетне и другото, логично е че ако принудата е от първия вид, да аз мога да ти плащам колкот да не умреш от глад, от там насетне аз трябва да ти плащам все повече, 1000 лв ако си под наем, поне 2500 ако искаш да си купиш апартамент, 4-5 ако искаш децат да са в частно училище /тук в БГ/, 8-9 ако искаш да караш и БМВ последен модел ... принудата я има все нали ?
Така, защо някъде по нагоре бях писал че на българиан не му трябва имот, защото в момента в който се сдобие с имот който не е добил подлагайки се на някакъв вид принуда, цялата схема пропада, имота му е там, не му струва нищо, т.е. няма наем, ако даде стая под наем може да изкарва и за храна, ако се премести на тавана а даде целия под наем може да изкара и за малка кола ... схващаш ли .. тате и мам паращат, баба помага ... принудата изчезва, или по-скоро се трансформира. Такъв човек не се чуствен принуден от обстоятелствата, не може и да бъде стимулиран в масовия случай, за какво да му работя повече, за 200 лв бонус... или защо изобщо да му работя, ми че той иска да работя по 8 часа на ден ... я да се ебе у гъза, мен и 500 лв на месец ме оправят ...
За наказанията, това работи, но наказанията трябва да са непропорционални на нарушението или на заплатата, в противен случай не действат. Дребните при нас започват от 100 лв, примерно ако пуши, ако не е на работното място, ако не е с чисти дрехи, изобщо ако нарушава трудовата дисциплина. Ако дойде пиян директно губи надника за седмицата, втория път си тръгва. Имал съм случаи в които да се реже над половината заплата, не са много защото на такива шанс не се дава, обиновенно ги гоним много по-бързо.
За поощрението вече казах, рядко работи. Примерно повечето ни обекти са индустриални, работим в работещи предприятия, логично най-много работа се върши в почивните дни, и те по правило са работни дни, работи се на смяни и т.н. Но може да се наложи да се работи и в реалния почивен ден /не е задължиртелно да е събота или неделя/ и тогава предлагаме двойно заплащане, ако се пада и празник четворно, е практиката показва че почти никой не иска, а четворно значи че за ден заработваш едни 250 лв. Предлагали сме и поощрения за срочно изпълнена работа, за качествено не говорим защото друга при мен не минава, свалял съм километри трасета само защото са криви. И там трудно, общо взето пак така, от 4 екипа един си дава зор, другите не се вълнуват.

И в този един екип има един или двама, които увличат другите, предполагам.
45г соц + 25 години безкраен преход разрушиха много неща. После хората гледат какво става по света, колко се напъват другите (не особено май). Кое да ги мотивира? Повечето българи май не са излизали по-далеч от някоя съседна страна....
Наследствените жилища наистина спират развитието на мобилността. Не е ясно обаче до какво ще доведат високите данъци върху собствеността. Мобилността в американските държави е по-скоро генетично пренесена(не съм ходил в Америките, така си мисля).
Мисли като на Тони се срещат често и навсякъде на полуострова, къде по-силни , къде по-слаби. Животът се промени , и хората също.
Една позната работи в голяма логистична фирма - човешки ресурси май. Още на 3-4-та година се чудеха , къде да разхождат и как да мотивират персонала, освен с добри заплати . Няма пълно щастие.

Живеят ли спестяващите цял живот като скотове? Освен образованието, какво друго "дават" на децата си като финанси? Къщи, коли и т.н., сравними като цена с 10-годишния им доход дават ли им, че "да не се мъчат"? Защото при първата криза преобладаващо такива изгоряха тук. Лично познавам такива екземпляри - цял живот не бяха ходили на почивка като бели хора например, а най-накрая преди пенсия бяха останали със спестявания колкото за 2 бири в кръчмата.

Говоря за това и само за това. Има страшно много народ, дето в момента го кара по същия начин. Може би в твоето обкръжение го няма или е малко, но е факт. И точно тия, ако не дай боже стане нещо, пак първи ще го отнесат. Естествено че навсякъде хората пестят. Но никъде не пестят самоцелно, заради самото пестене.

Впрочем, точно САЩ, заради изброените от теб неща, не е и никога не е бил в челото на списъка ми от потенциални места за изнасяне с цел живеене. Относно "мога да те уволна когато си искам, а ти можеш да си тръгнеш също когато си искаш" - каквито и социални простотии да напишат в тукашния кодекс на труда, в крайна сметка се случва същото. Никой няма да тръгне да те гони ако му носиш доходи, и всеки ще намери начин да ти тегли шута, ако не ставаш. Тъй че не е съвсем ясно дали хилядите простотии из кодекса вършат реално това, което се твърди че вършат.

Значи ако говорим за безцелно пестене това е нещо съвсем друго, не казвам да живееш като първобитен за да спестиш, а дори и без криза, и 97-ма тия хора пак си губят парите по един или друг начин, те просто не са от хората които харчат. Разбирам да пестиш за да имаш на старини, разбирам да пестиш за да оставиш на децата или да им осигуриш добро образование, но да пестиш ей така, за да трупаш ... и аз познавам такива хора, освен че биха могли да живеят и много по-добре, са и супер дребнави и завистливи. Но то това е диагноза, болест, не е нормално състояние.

За другото, едно е да има ясни отношения, това действа и на двете страни. Работника като знае че по всяко време могат да го освободят се отнася по-различно, също и работодателя, ако има служител който е ценен и знае че може да напусне всеки един момент също би се замислил как да се държи и какво да плаща. Това че служителят е принуден да работи до някъде е в полза на работодателя, но само дотолкова доколкото служителя си цени работата и заплатата.
Колкото по-малка е държавната намеса под каквато и да е форма, толкова по-бързо настъпва баланс и толкова по-ползотворни за двете страни са отношенията. Това не изисква много, освен държавата да определи и следва някои съвсем прости правила.
За съжаление на всички ни социализма е епидемия която веднъж започнала няма да изчезне току така, ще изтреби много, ще унищожи нации и държави. Социализмът сам по себе си е утопия, той е противно на човешката природа, противна на естествения ход на нещата, противно на еволюцията. Тук не говорим за партия, БКП, БСП, Русия и т.н. .. говорим за социалната политика като цяло. Идеята да получаваш просто защото някой ти го дължи ... не е моята идея, идеята нека да плащаме повече данъци пък държавата да ни осигури това и онова, също, доказано не работи, няма страна в света която да работи. Има страни в които все още се крепи, целия свят е тръгнал на там угаждайки на гласоподавателя, накрая всички ще стигнат до едно място. Нито Канада, нито Швеция, Норвегия, Швейцария, германия, Франция или някоя друга страна го е постигнала. Всичко това е пирамида която в еидн момент ще се срути, когато данъка достигне 100% а храната стане безплатна ... колкото повече се увеличават социалните блага, толкова повече ще намалява производителността на хората. Всички тия държави които някой сигурно ще ги даде за пример, нека първо се замисли как и с какво се издържат, какво правят, колко са големи, какъв им е БВП, каква е възрастта на населението и какъв ще е данъка след 20 години за да продължат да са такива каквито са сега.

А! Разбрахме се! Тук просто са малко повече от на други места. Начин на мислене е това. И точно при преживелите кризисни ситуации се случва по-често.

И това ще отмине. И на депозитите и на кредитите ще започне да се гледа трезво и да се оценява какво вършат, кога работят и кога - не. Имал съм контакти със западняци, фалирали по няколко пъти през живота си. Изобщо не го приемат като драма - опитваш, проваляш се, слизаш на земята, и за следващото начинание вече имаш едно на ум. Парите са средство - имането им само по себе си не значи нищо, и ако не знаеш какво да ги правиш ги отнямва.

Опашките пред банките показват едно - ниска финансова грамотност. По време на бума преди 2009-та година например маса народ се беше разпищолил очеизвадно повече, отколкото може да си позволи. После стана, каквото стана, а сега масово кредитите се анатемосват. А те са просто инструмент. Някои хора се гръмнаха заради това че изпаднали в неплатежоспособност, други преживяват по няколко такива през живота си и не правят никаква драма от това. Западняците живеят така вече няколко поколения - знаят какво става, какво следва от дадени твои действия и т.н. Ние го приемаме едва ли не като края на света - еми не е. Нищо не започва и нищо не свършва с тия шарени хартийки. Естествено че като има зависещи от теб хора трябва да гледаш малко по-консервативно и предпазливо на това, ама цял живот да се скатаваш и снижаваш води до тоя филм, който гледаме в момента.

За зпадняците и фалитите .. абе не е толкова просто, първо в Европа изобщо не е като в САЩ, в това отношение САЩ май са най-либерални, или по скоро така се отнасят, иначе не са. Принципно дори и там, със всичките им варианти за фалит, няма ни еидн който да е наистина безусловен, но много често се процедира точно така, т.е. банката се задоволява с това което може да ти прибере и всичко друго се опрощава. Това само по себе си е добрата страна, но всеки фалит влачи след себе си доста негативи, като започнем от лошия кредитен рейтинг който получаваш и от където могат да ти се появят доста допълнителни проблеми и съответно разходи, в смисъл повишени разходи.
И там какво и тук хората се надценяват, има обаче като че ли една разлика. Примерно там много от хората взели повече не са осъзнавали какви са условията и са били подведени умишлено, за всеки даден заем проецент се взема от лоан офисъра, а от всяка продадена къща от дилъра. Много често тези две страни дори работят в синхрон, като уреждат принципно невъзможни сделки, имам в предвид такива каквито кредитополучателя не би следвало да може да реализира.
Тук у нас хората сами се заблуждават без някой да ги лъже, или поне не така явно, условията тук са доста по-ясни а и хората уж по-интелигентни /това само на уж/.
Това е така и при Българите в чужбина, много от тези които познавам харчат повече от колкото би следвало да харчат, съотвенто го компенсират някак, неплащане на осигуровки, данъци и т.н.

Не е нито просто, нито лесно, знам това. Ама със сигурност не е и повод да се гръмнеш със все семейството си. От високо се пада гадно и болезнено. Ама като паднеш - ставаш, изтупваш прахта и продължаваш.

Мисълта ми беше че на парите и на собствеността се гледа по малко по-различен начин, или поне това ми е впечатлението, доколкото съм имал контакти, макар и не чак толкова на брой. Сега, с тамошен средностатистически латинос, или негро от гетата вярно че не съм имал контакти. Ама то и с тукашните от гетата също нямам.

Въпросните фалирали не бяха американци - европейци си бяха. Което впрочем не е и толкова важно - и двамата практически бяха "граждани на света".

ToHu и sparkybg Говорите хубаво и доста верни неща. Явно си имате бизнес и гледате от камбанарията на работодателя или каквото е там но в никакъв случай не от гледна точка на обикновен човек работещ на заплата дори и такъв изградил "кариера" на висока заплата.
Разликата между БГ и цивилизования свят е просто от земята до небето и за заплата, спестявания, имоти .....

1. Частна собственост - в БГ няма. Защо селата пустеят - дори да имаш желанието да направиш вила за отдих и т.н. няма смисъл защото всичко съвсем безнаказано ще бъде моментално откраднато и унищожено. Е за какво да градиш нещо, което знаеш че го губиш.
2. Апартаменти - българина е научен да не плаща за нищо и за това не плаща и блоковете са станали кенефи. Тук също лесно се решава проблема - прави се комисия, която периодично прави проверки и налага глоби, дори накрая изселват хората и събарят блока. Така ще ги накараш да си поддържат нещата.
3. Относно кредити - в БГ условия няма, които гражданина трябва да разбира. Просто това са букви без тежест на хартия. Така че когато кредитополучателя получи кредит, трябва да знае, че е прецакан и с него правят каквото си искат. Тук няма нито един закон, който да го защити. Тук няма закон за фалит на частно лице както е на запад и затова тук хората си слагат въжето защото е единствен изход понякога. По въпроса има мноооого писано може да се поинтересувате.
4. Относно спестяванията - хората масово имат малко да речем до 10 000лв и тези пари са им скъпи, защото сметнете колко пъти им ги взеха след 89 насам....

Темата е дълга. Оправия тук има само след въвеждането на много закони и тяхното спазване.
Но това ми стана интересно
http://ovarna.bg/curios/glasyat-bulgari ... dom-na-es/
Дали след 10 години населението на държавата ще е двойно ))))

Глупости! Изход от какво и за къде?