малко съм те поизлъгал с цената : http://bg.farnell.com/infineon/fp15r06w ... dp/1833549

За това говоря по принцип. Пък то с модули се прави или когато вече си готов да подготвяш за производство или пък имаш пари да пилееш или гониш няква минитюаризация.

Аз ето това си харесах. Но го няма в каталога на Комет. Дано се навият да го доставят!
Аз за сега имам транзистори, но е хубаво да направя една бройка с тези модули, защото за тях ще трябва да си изменя конструкцията. Тези като гледам са за монтаж към печатна платка, а в момента дискретните мога да си свържа с кабели.

Ох... тези модули имат смисъл, когато се гонят супер-дупер параметри, големи нараствания на ток и напрежение и т.н., щото се намаляват паразитните индуктивности на връзките. По отношение на "топлинния мениджмънт" също не си струват - трябва много по-ефективен радиатор, за да се разсее същото количество топлина, дето иначе ще го разсееш от 10 корпуса.

Ами аз лично си мисля, че този вграден термистор е доста по-надежден от каквото и да било приспособление при дискретните. Реално при мен е изключено да се мисли за разсейване на цялата топлина. Просто трябва да издържи определено време и след това почива.
Днес отворих един Алтивар 5,5-7,5kW и там дойчовците са сложили най-обикновен алуминиев радиатор 150х180х60 или 70 с една гладка страна и оребрен отдолу. Няма анодиране. Едва ли температурните загуби са по-малки от 700W....

Ако температурните загуби са 700 Вт това радиаторче ще става червено, ако ще и с турбина да го духаш.

Някой има ли представа колко обикновено или по препоръка(не намерих нищо в документацията) се взима максималната работна температура? Прави впечатление, че за модулите обикновено каталожната максимална (работна) температура е 175. Но предполагам, когато някой елемент вътре се загрее до толкова, терморезисторът все още ще е далеч от тази стойност. Така че едни 120 градуса трябва да са добре?!

ПП:Някакси ми е странно да подбирам такава висока стойност. Дискретните не изкарват толкова...

Ами максималната работна е тази при която няма да имаш повреда, но тук има няколко НО-та .. много зависи от конкретният полупроводник, никой не гарнатира че можеш да имаш максимално напрежение или максимален ток при максимална температура. Същото важи и за тока и напрежението, не за всички прибори е възможно да имаш максимален ток при максимално напрежение. От там, трябва да намериш безопасният максимум на кристала за твоя прибор, после си остави малко резерв и каквото получиш почваш да смяташ от там.
Всичко изхожда от температура на кристала, всеки прибор има данни за вътрешно съпротивление, температурно говоря. Като го знаеш сравнително точно може да се определи колко е вътрешната температура. Когато смяташ радиатор, ти всъщност изчисляваш какво е максималното съпротивление на радиатора, без значение дали той е вентилиран или не.
Ето пример. Имаш прибор със съпротивление 0.1 С/W. Максимална температура на кристала 170 градуса и мощност 300 Вт. Ако
е работи индустриално, приемаш околна да речем 55 /въпреки че е малко малко/, а безопасна на кристала приемаш 150 С. От тук максималанат разлика която можеш да имаш е 95 С. При 300 W, това се равнява на 95/300 ~ 0.32 C/W. От това вадиш вътрешното което е 0.1, и получаваш 0.22 С/W. Ако имаш изолационни подложки трябва да ги включиш. Това е съпротивлението което трябва да има твоят радиатор ако е идеален, но той не е, тъй като не предава равномерно по цялата повърхност.

Благодаря за информацията, но не това ми беше въпроса! Да оставим на страна охлаждането. Тези модули имат вградено термосъпротивление, чрез което може да се отчита вътрешната температура на модулчето. Има графика в документацията, където е дадено отношението м/у температурата и съпротивлението. Искам да направя защита от прегряване като използвам това съпротивление. Въпросът е колко допуск следвайки графиката(или при каква температура) мога да дам, за да съм сигурен, че въпросната защита ще пази модула от достигане на критичната температура от 175 градуса?? Искам да знам в тази графика, която производителите дават, дали е взето под внимание, че реално терморезисторът ще се загрее до критична температура известно време след елементите вътре, през които тече голения ток.
Поздрави!

зависи от типа на натоварването и ограниченията които си въвел при управлението
ако имаш пикови натоварвания и големи почивки може радиатора никога да не стигне 100 градуса, а в същото време транзисторите да са на ръба на възможностите си
освен Т може да следиш и делта Т, до някъде компенсира закъснелите реакции
например макс Т = 100 градуса
макс делта Т/сек = 1 градус (секунда или друго удобно време)
т.е. ако температурата се повиши с 1 градус за 1 сек значи нещо не е наред, ако ще и да ти показва 30 градуса
само трябва делта Т да ти е поне 2 бита на ацп-то за да не ти дава фалшива аларма

едит: аз лично съм привърженик на студените неща - започне ли да загрява значи още подобрения иска

Е студени ама има неща които за да са студени ти трябва течаща вода. Свалянето на температурата си има физически ограничения, в еидн момент или трябва да разпределяш м-у повече елементи или да твориш невъзможни неща, ако не невъзможни то нерентабилни.
дТ е вариант, това че резистора е вграден е добре, не би следвало да е толкова инертен, но дали производителя е взел инертността в предвид, едва ли, взел е в предвид температурните съпротивления, т.е. като ти казва че кристала е 150 значи е 150, а не 175, но дали ще ти каже че е 150 1 сек или 1 мин след като е стигнал 150 това е съвсем друг въпрос. Това разбира се може да остави грешно впечатление че не мери вярно, т.е. че има разлика, но тя може да се дължи на инертност, не на неточност.

Идеята за делтата ми харесва! Ще дам повечко толеранс за максималната температура. За всеки случай. Макар че като направя няколко теста може и да я повиша - да работи по-продължително. Реално в моя случай е нерентабилно да разсейвам цялата мощност.

Притеснява ме една работа. Взех си това евтиното модулче и си го монтирах на платка. Забелязах, че някой от силовите пинове са разположени много близко до упровляващи. Това възпрепятства използването на по-дебели писти. В момента съм с писти от около 6-7мм на двата слоя(общо към 12-14мм) близо до модула. При 15А би трябвало всичко да е ОК, НО ако се наложи да си купя по-голям модул в същия корпус, какво става?! Какво правим с този случай?! Примерно ако се качим на 25A?!
На top-a мога да дебеля пистите като насложа тинол, ама дали ще е достатъчно?!
Поздрави!

И тези писти греят ли?
При мен имам платка която работи на 25-30 А с писти ширина 2-3 мм, и дължина 70-90 мм и нямам проблем.
Но може да направиш един трик ако загряват: по дължина на пистата запояваш меден проводник 1.5 или 2,5 кв.мм, така ще се увеличи сечението.

В платкарниците правят платки и с дебелина на медта 105 микрона...

Принципно пътечките могат да се удебелят, НО има един интересен момент! Реално, за да управлявам долните транзистори на 3-те полумоста, аз трябва да свържа GRD на управляващото напрежение към емитерите им. До колкото ми е известно е добре да има директна връзка(по най-краткия път) м/у драйвера и управлявания IGBT. Така че съм пуснал 3 GRD до 3те IGBT. Обаче понеже GRD е едно за драйверите аз реално съм създал паралелна верига на силовата! Та какво пречи на тока да мине вместо по дебелите писти, които съм пуснал, час от него(голяма при това) да опита да върти по тази паралелна верига по GRD и в крайна сметка да ми изгори GRD и от там и блокчето?!
Поздрави!