Здравейте,

значи не знам как да си формулирам добре въпроса. На всеки вярвам му се е случвало да си скове някоя платка с прототип или единична бройка уред. За нещо си. Някакво зарядно, някаква мигалка, някакво прототипче, сещате се. Та въпроса ми е какво ги правите тея платчици отдолу (говорим за through-hole), от страната спойките. Така ли ги оставяте, обличате ли ги в нещо, слагате ли им някаква подложка? Понеже ме дразни тая страна, като трябва да я оставиш върху нещо. Върху метал не може, дървото го дере, хартия я надупчва, абе дреболия, ама дразни.

Веднъж бях пробвал да залепя картон отдолу, ама се оказа, че C-200 е проводящо...

И изобщо, как си менажирате хилядите малки и големи платчици, дето няма кутижка за тях?

Аз лично им слагам метални шестограмчета и те го играят "крачета". После - антистатично пликче и в кашона/шкафа.

Самозапепващи крачета. Ако трябва да се осигури и някаква защита против окъсяване от случайно попаднали под платката метални предмети, облепям където е необходимо с армирано "тиксо". Използвам такова, защото е най-дебелото което ми е попадало от широките ролки и лепилото му държи добре.
Всичко това се отнася за относително нормални работни напрежения...

В унител имат едни самозалепващи силиконови крачета. Нещо такова. В практикер има подобни варианти с различни размери.

Ако минеш на SMD като си правиш платката слагаш компоненти само отгоре проблема с рошавите неща отдолу изчезва много лесно.

Аз си лепя малки /пресечен конус с отвор/ краченца с моментно лепило.

Хи, хи. К
ато се замисля - най-често на някоя дъсчица (шперплат, или както се пише ) забивам гвоздеи и нанизвам платката на закрепящите й отвори.
Ако не намеря дъсчица, ползвам тънък текстолит, а вместо гвоздеи - малки и дълги болтове (2х30).
Имам и едни планки, които лесно се огъват и имат много отвори - на тях си закрепям индикациите под удобен ъгъл (ако индикацията е отделно от платката).

Аз пък винаги имам удобно парче ламиниран паркет подръка. И си запоявам върху него, и пробвам и дупча ако се наложи. Никога не ми е правил проблем.
Виж, за постоянна подложка ще е добре да се пръсне/натърка с нещо хигроскопично като силиконов спрей или течен парафин напр.

Стиропор - 1 см
Изводите на компонентите влизат в него и не се размества.
От страните - малко тиксо.

Едно време използвах капачките на паста за зъби Поморин, пробивах отвор, болт и винт и имаш евтини крачета за платка. Същите капачки ги използвах и за копчета за потенциометри с малък диаметър на оста. После взех да свалям от стари електроники крачетата на кутиите. Понякога използвам 40 кракови двуредови женски конектора със стъпка 2.54мм, но трябва да се сетиш още като правиш платката да си оставиш място и да пробиеш отворите.

Използвам и самозаключващи се пластмасови държачи, като тези които се използват в персоналните компютри да закачат дънната платка за кутията. Пластмасови шестоъгълни държачи също влизат в употреба.

Погледни например какъв хардуер за платка предлагат http://www.harwin.com и http://www.keyelco.com и ще ти хрумнат и други идеи.

Аз използвам комплект замби и си изсичам гумени кръгчета с подходящ размер. Стават като купешки. Лепя ги по ъглите на платката с тънко двойно лепящо тиксо. Много е удобно при запояване на ситни СМД-та - платката не се пързаля по масата.