NIK, Не става, щото като се отпуши веднъж МОС ключа, ако междувременно се появи и другото захранващо напрежение няма кой да го "запуши, защото той ще се "самоподдържа" отпушен ...

Цецо, тогава вървим към "ГОЛЯМА" автоматизация ... Контролер да щрака ключовете.
Задачата е да се направи детекция на кой от захранващите входове има захранване. и то по-важното е дали от страната на адаптера има.

Та от страната на адаптера имаш шотки диод, през който захранваш устройството.
За да нямаш пад - трябва този диод да го "шунтираш" с ключ.
Та идеята е много за кратко да изключваш този ключ и да мериш директно на адаптерния вход имаш ли напрежение. Ако нямаш - като изключиш ключа ще премериш 0В. Ако имаш - ще мериш адаптерното напрежение. За момента на меренето (изключен ключ) ако "храниш" от адаптера ще имаш дроп на захранването с пада върху диода.
Идеята е това изключване да става за много кратко време (примерно 1uS), а след диода да имаш достатъчно голям кондензатор.

Е. ще имаш пулсация колкото е пада върху диода (0.1В-0.5В в зависимост от диода и тока през него), но целта на кондензатора е да я филтрира.
Това примерно го правиш на всяка секунда или по-често ако трябва ...

Та ако имаш напрежение на адаптера - изключваш ключа на УСБ захранването.
Този ключ трябва да е реализиран с 2 последователно и насрещно свързани П-МОС транзистора (дрейн с дрейн), които да се управляват ор процесора.

Процесора може да е някакъв малък (8 пинов), като него го храниш през диоди директно от двете захранвания (УСБ и адаптер), така, че винаги да е захранен.

Тази задача може да се поеме и от основния ти процесор (без допълнителен малък проц), стига да има ресурс за това и с уговорката, че стабилизатора му на захранващото напрежение е захранен и от двете напрежения както описах за другия процесор по-горе - с диоди.

А-бе голяма "автоматизация" си е това ... Задачата на пръв поглед е тривиална, но не би ...

От друга страна ако 100мВ дроп са критични - май нещо е сбъркано в дизайна ...

самоподдържа се ако гейта е на маса, като се запуши малкия транзистор резистора на гейта запушва и мосфета, остава само диода на прехода

Абе 100мВ не са критични, понасям ги. Ама един диод при тая консумация е от 300mV нагоре в целия температурен обхват. Като сложа и толеранса на адаптера (който както казах е спуснат свише), и нещата отиват в киреча.

Иначе сложни решения, колкото щеш. А единственото просто засега е "полу-механичното"...

Междувременно НИК е добавил и втора схема към поста си.

Тя ми изглежда работеща. Единствено ключа към УСБ-то (долния ключ от втората схема) да се замени с 2 насрещно свързани транзистора както описах по-горе (за надеждно изключване на УСБ-то при по-високо или по-ниско от него адаптерно напрежение).

И аз сега умувам върху нея, прекалено просто ми се вижда, за да е истина

@emilvtc, каква е идеята зад 2-та насрещни транзистора? Какво му е на решението с 1 бр. "наобратно"?

Проблема е, че ако УСБ напрежението е по-високо от адаптерното, ще консумираш и от него през диода, въпреки, че транзистора е запушен...
Въпрос на компромис е можеш ли да живееш с такава консумация или не.
Проблема е, че в този случай не можеш и да ограничиш тока през USB-то до 0.2A както си писал....

Абе то това няма как да се случи, щото адаптера е 2А по спецификация. УСБ-то ще клекне много преди него... реално. Но на теория е така, да.

емил, сговорна планина дружина повдига
верно че имаше вариант с 2 мосфета настрещно, тогава има ли адаптор усб-то отпада нацяло
сега забелязах че при копирането е останал един резистор в повече долу в ляво, махнах го
нещо такова се очертава



мисля, че на входовете големи кондензатори биха забавили превключването, но трябва да се пробва, също може да се пробва и с ценери към малките транзистори, примерно 2.7 или 3.3в

Абе едно реленце... Има разни дребосъци дето са като чип и без проблем ще ти държи 1-2А. Намотката към адаптера, както и NO контакта, NC контакта към USB-то. Общия контакт ти отива към твоята схема. Така ако има адаптер, винаги ще храни от него, иначе от USB...

Шът бе! Що ти трябваше да ме вкарваш в размисли?

"Dual 1 Form A/B, C Solid State Relay"? Инак и аз съм за рид-реле на 5 волта.

Ся:
1. Ако адаптерът е 4.9В а USB-то 5.1В ще тече ли сериозен ток от USB-то към адаптера? Едва ли. Остава да не изгори сертифицираният адаптер.
2. Ако ситуацията е обратна май със сигурност ще връща сериозно към USB-то.
Мисля, че тук е заровено кучето.
Един ОУ или 2-3 транзистора следят консумацията от USB-то (през резистор 100 Ома например) дали е в правилната посока и ако е така го шунтират, т.е. не допускат по-голям пад от 50-100мВ ама само в правилната посока.

Не изчетох всичко, може да повтарям някого.

Едит: Това с реленцето съм го виждал за акумулатори но в случая не става щото да се превключи от адаптер на USB захранването трябва да падне доста.
И Едит....

тая горната схемичка може да се оптимизира и 3-та биполярни да се заменят с 2 бр BSS138.

Един BSS може да управлява единичния ключ на адаптера както е и в момента. Гейта към входа, сорса на маса а дрейна към гейта на ключа.
Вторият се вързва по подобен начин - гейта към Vusb, дрейна към двойния ключ, само че сорса вместо към маса се вързва към адаптера.

Когато има адаптер първият BSS се отпушва а с това и единичния ключ. През боди диода на втория BSS адаптерното напрежение отива към гейтовете на двойния ключ и те откачат USB-то. Когато няма адаптер сорса на втория BSS е ниско и ако има USB на гейта му има високо и той се отпушва и така включва двойния ключ.

Аз теб съм те признал за магьостник с мосфетите. Що трикове съм попил от теб, бая се събра за черпене. Нещо такова ли имаш предвид?

много е хитра идеята само че още малко иска.... при липса на адаптор нивото не е ниско, а е 11к, при R27 = 10к означава че при работа само на USB на гейта на Q8 ще има приблизително 2.5V, Q10 би трябвало да се отпуши с повдигнат сорс, остава ключовете дали ще работят с толкова ниско напрежение на гейта

може би нискоомен резистор към маса на входа на адаптора и да се увеличи R27 и с малко магия ще заработи
макар, че това са малко китайски трикове и гледам да ги избягвам ако може