Добавих един опционален футпринт за серийна памет. Заради него обаче се наложи да отпадне сигналът ~WAIT от слотовете. Той по принцип няма кой знае какво приложение особено пък в наши дни...

Тая работа с ранната индикация се оказа малко по-костелив орех, ама мисля че сега ще е ок. Все пак ако някой забележи проблем някъде в схемата, казвайте навреме, даже и да се окаже фалшива тревога По-добре преди рутването, отколко след.
Решението, на което се спрях за мониторинга е следното. Понеже входовете на прекъсвания по принцип са кът, само едно се ползва за обслужване на вътрешни заявки (~INTI) и едно за външни (~INTX). Оттам нататък е работа на процесора да провери къде е конкретния източник на прекъсването.
Това което за е вътрешните заявки се споделя от видеоконтролера (вероятно няма да трябва изобщо) и потенциално от RF модула, ако е програмирано в неговия софтуер. Третия възможен източник е ранната индикация за отпадане на захранването. Понеже нямаше повече свободни пинове, а не ми се жертва някой GP само за тая цел, при отпадане на захранването паралелно със заявката за прекъсване се сваля и SCL на I2C шината. Понеже ZNEO е винаги мастър на I2C шината, това няма как да се случи в друга ситуация, освен тази. Самия процесор може да си чете нивата на портовете независимо от конфигурираната им функция, така че при вътрешно прекъсване първата работа на процесора трябва да бъде да прекрати евентуално текуща I2C транзакция и да провери дали SCL продължава да седи в 0. Ако е така, значи положението отива на лошо... след около милисекунда ще последва ресет.

Вместо да ъпдейтвам схемата с всеки пост тук, направо ще я кача на един сървър за даунлоуд оттам.
http://www.dimitech.com/temp/16z.7z - това си остава линка за алтиумския проект
http://www.dimitech.com/temp/16z.pdf - това е само схемата

Аз съм много навит ако има начин да се сложи някъде за споделен сорс, така че да може и други хора да пипат по схемата. Но не знам къде... Та ако има такъв вариант, моля някой да ме осветли как става.

Та така, има ли грешки или да я рутвам? Дали тая схема за мониторинг ще е ок или може би нещо друго?

вместо SCL бих предложил CTS/RTS - така SCL ще остане свободен и състоянието ще може да се запише в часовника или в I2c памет.

И аз обмислях тоя вариант, но има един проблем. RTS изход; да се сваля CTS може, но как ще се разбира кога е от мониторинга на захранването и кога си е част от RS232 трансфер по време на който е възникнало прекъсване поради някаква друга причина - от RF примерно?

бих го закачил на изхода RTS - ако може да му се обръща посоката де - при прекъсване се обръща посоката и се чете - ако е 0 - отиваме към спасение. Малкият глич едва ли би объркал ПЦ-то. Всъщност досега не съм ползвал CTS/RTS , не виждам смисъл от тези сигнали.

Мисля че това ще стане. Други идеи?

Сега видях ,че си пожертвал WAIT сигнала заради опционния сериен чип.
Този пин не е ли аналогов компаратор ? Той може би става да се ползва за веригата за отпадане на захранване - компараторът дава отделно прекъсване.
Опционният флаш може се сложи под третия картов конектор и да ползва чип селекта за третата карта.

Лично аз бих помолил от другата страна на часовника да има корпус за I2C памет.

няма да стане с компаратора - ще трябва и другия вход да се включи на аналогова функция - още един загубен пин.

WAIT се ползва да се вмъкват състояния на изчакване в шината. В 99.9% от случаите не се ползва изобщо. Направих връзката с RTS (ъпдейтнах пдф-а, зипа се точи в момента), като освободения от WAIT пин 34 на слота сега е вече ~EPFI (Early Power Failure Indication) за периферните платки. Така стана дори по-добре отпреди.

WAIT съм ползвал - идваше от едни крос-матрици на Майтел, на ISA za 8088,80486 и на 80186.
Интересно беше на 80C32 - набутах сигнала в гейт , който спира тактовия сигнал към процесора. Това за протокола

Всъщност на 1 уиски мозъкът ми роди следващо предложение за име : Н'зео .
Явно съм се запалил , макар да съм фен на презряната х86(80186) архитектура, по ред причини.
Сега си мисля какъв софтуер ще мъча. Предполагам ,че Зилог дават някаква "C" среда. На мен това не ми е много интересно. Някакъв бейсик сякаш ще търся, да се изкомпилира на "C" и толкова със средата.

Софтуер... веднага ми идват наум няколко приложение, където никой от съвременните компютри, колкото и да е як, не е подходящ, а старите досовски машини вършеха по-добра работа.

Първото - счетоводство. От 25 години насам се въртя около счетоводители, преинсталирал съм не помня вече колко машини ползвани само за тая цел, чул съм не помня вече колко мнения (не от програмисти или инженери, а от истински счетоводители). Аз лично знам места където все още се ползват старинни досовки програми тъй като другите (по счетоводителски думи) не стрували. Просто критериите там явно са други, не колко гигахерца или гигабайта има машината.

Второто - начално обучение по програмиране. Там също издънките са големи. Оформили са се два основни клона в това отношение. Единия е с картинки и свързване на графични блокчета като за идиоти. Естествено освен ако не са идиоти, след 10 минути децата се отегчават и си пускат игричка. Втория е някакви претрупани IDE почти като професионални, интернет попъп хелпове за щяло и нещяло и т.н. И аз не мога да се оправя там, а пък едно дете се отказва почти моментално, освен ако някой не му седи над главата и да го натиска. Ама насила хубост няма да стане, трябва мерак. Тия неща с обучението лично съм ги наблюдавал и съм доста сигурен. Пък и от детска гледна точка, така и така имаш нет подръка, що да не джитнеш хякоя игричка онлайн докато никой не гледа?

Трето - разни терминали за данни. Там също мощност на процесора и памет не са определящия фактор, а надеждност на цялата система. Дори и в наши дни се ползват масово по банки, пощи, летища и т.н. Да си чувал "абе нещо компютъра крашна днес..."? Аз съм го чувал не знам колко пъти вече...

После идват разни хоби неща, дето ДедоБоре преди спомена, днес не може всеки да си прави платки както едно време. Спазване на параметрите на PCI шината е дебела работа, пък и после като се опре до драйвери на ниско ниво... Та там също има дупка, която в момента се запълва от разни разваботки с rPi и т.н. Но при тях основната грешка е, че отново се отива на шарен линукс, който си иска рама и ресурсите, оттам почваш да мислиш как да стане повече и т.н. в затворен кръг.

Пък и си остава удоволствието човек да види нещо направено от нулата. Процесора е изключително приятен и предразполагащ към вдъхновение.
Та мисълта ми е, че има поле за доста софтуер...

Засега схемата си стои ка тоя вариант. Ще почакаме още някой ден за идеи или корекции, пък после ще правя платката. Там си има проблеми от друго естество за решаване (в какво ще се монтира?)

За име на машината - Zentium 1.

Много интелско
Другите предложения досега някак си не ми се усладиха на езика...
Затова си позволих да реша, компютърът ще си остане модел 16z, а името... вече взех сайта toyaga.co ("co" от "computer") ще сложа файловете там и постепенно ще го пооправям. Познанията ми по уеб администрация са съвсем повърхностни та не знам - как да направя така че други хора също да могат да слагат файлове там?

toyaga.co звучи гордо. също както пръчка, дърво, желязо, beton и т.н. нали вече ще има и сайтове на кирилица...
за кода и файловете - не съм опитвал но code.google.com или sourceforge.net нещо подобно. иначе dropbox и т.н.

github.com
или някакъв друг гит хост ...

+1 за github и сайта да сочи на там