Върху шънта ще е трудно. Ама ще са примерно на 10-ина сантиметра от него, може би и по-малко.

Кондензаторите... още не съм решил. Поне на входа и на филтърното звено с най-голям Q фактор (последния операционник от схемата горе) трябва да са читави, че точно там оказват най-голямо влияние. В другите 2 звена и да мърдат с по 10-ина процента не става велика драма (Q е около 0.5), поне на симулаците. Те пък с изключение на един са с малък капацитет (390p), та може и C0G да свършат работа. За 27 нанофарадовия гледам има такива:
http://www.panasonic.com/industrial/com ... 00ce13.pdf ... или полиестерни например. При тоя капацитет слюдените ми се струва че ще са доста бахатести, пък и нещо не намирам с твърде разнообразни капацитети.

И аз мисля че не е добра идея върху шунта. Там и температура и полета ще има при тия тоци...

Хубавото е че източникът е супер нискоомен и НЧ смущения няма как да се получат. Най-големият проблем ще е паразитната индуктивност на кабелите и от тук може да влязат ВЧ гадини. Затова задължително трябва да има кондензатор на входа, предполагам че просто не е нарисуван...

Останалата част от схемата продължавам да не я разбирам особено, къде е файдата от толкоз много стъпала... калибрацията също не ме кефи, ама и не се сещам за по-добра идея.

Нищо няма за разбиране. Като четеш през ADC, трябва да режеш от дадени честоти нагоре. Колкото по-рязък е филтъра, толкова по-голям входящ спектър без отражения имаш. Съвсем стандартна практика при четене от ADC, или поне аз така я виждам. Защо широк спектър - за да мога да си правя по-голяма част от филтрацията софтуерно в зависимост от характеристиките на силовата част и това какво искам от нея.

Например, с хардуерна филтрация не можеш да накараш машината да работи оптимално (в смисъл, да изстискаш всичко от нея) както на 20, така и на 400А. Със софтуера можеш да си мениш характеристиките и на PID алгоритъма, и на филтрацията според целевия режим. А това е важно - изходната индуктивност например се мени от натоварването - при 400А е доста по-малка отколкото при например 20.

за какви честоти говорим?

ADC-то чете на между 20Khz и 30Khz (синхронно с инвертора, през делител). Чете по 4 семпъла, които се усредняват софтуерно. Ефективно, нещо като 160-340Khz.

Честотите, които ме интересуват, са тия под 10Khz.

За смущенията - входните операционници са с 2.5 мегахерцови. Поне според софтуера, дето ползвам, са на ръба в справянето със филтрирането+усилването.

Гледал съм осцилограма след операционника в телоподаващото ми, както го е направил китаеца - прост филтър от втори ред, и толкоз. Няма велика драма със смущенията, привсе че кабела представлява усукана двойка от обикновени жици и е с дължина 20-ина сантиметра. Вижда се даже рипъла в индуктивността на изхода.

Ако входа на усилвателя ти е диференциален - проблема със смущенията по кабела от шунта до голяма степен ще се реши (на схемата е диференциален). Разбира се кабелите трябва да са с минимална дължина. !0-20см екранирана усукана двойка вероятно ще е предостатъчно защитена от към смущения.
В аналоговия тракт на GSM модулите които използваме всички линии и усилватели са диференциални и проблем с набивки от GSM-a нямаме. Въпроса е ДУ да е добре "симетриран" (резисторите), за да подтиска максимално симфазните сигнали. Може би ще е добра идея точно на входа да сложиш инструментален диференциален ОУ.
Синхронното мерене спрямо ПВМ-а на изхода е правилното решение, само трябва да отчетеш фазовото завъртане (закъснение) на сигнала от усилвателния тракт. На всичко отгоре то е и честотно зависимо. Та ако можеш да минеш с по-малко усилване и по-малко усилватели и филтри - май ще е по-лесно...
Вместо да вдигаш много усилването - ако можеш работи с по-нисковолтово опорно за АЦП-то.

добре, убедих се за филтъра

Е то точно затова. При импеданс на шънта микрооми, не мисля че ще има проблем и така, нищо че не е истински диференциален.

За да ме разбереш ще ти дам пример: То и омичното съпротивление на вибратора и симетричния кабел на TV антена е около 0 ома, ама приема сигнали, нали?

Няма начин да не ти се набият смущения във входа. Симфазните ще можеш да ги сбориш с диференциалния вход на усилвателя.

Говориш за усилване на тракта 120.
Сметни примерно коефициента на подтискане на симфазните сигнали на твоя входен ДУ при толеранс на резисторите 1%. След това отчети и усилването на целия тракт и виж дали това те удовлетворява като резултат.

Останах с впечатление, че на първия вариант на платката искаш да направиш работещ прототип, а на последващи ревизии да оптимизираш цената. Та в тази връзка сложи си читав инструментален ДУ на входа, за първоначално да имаш едно неизвестно по-малко.

Ако правилно съм схванал - в предишните постове Миро ти говореше за кондензатори директно на входа на ДУ преди резисторите. - аз бих сложил поне 3: 2 към маса и един диференциално. Тези в обратните връзка нека си останат.
Входните може да са и с по-голям капацитет. Там веригата е нискоомна и няма да ти създават проблеми с утечки, темп. зависимости и закъснения, но ще "закъсяват" симфазните смущаваши сигнали.

Разбирам. Просто не мога да намеря подходящия инструментален с толкова малък офсет.

Резисторите могат да се догодят до 0.1% точност. Само двата входни (10к) са проблематични, защото и високоволтови трябва да са, за да мога да предотвратя евентуални пушеци при проблеми в кабелите.

Направи защитата преди тях... Ако намериш някакви по-миниатюрни предпазителчета, а може и тънки писти/мостчета и едни яки диоди. Така примерно ако изгори шунта изгарят и предпазителчетата ти и нататък си чист.
В нормално състояние диодите не би трябвало да ти пречат като импеданс и капацитет... Но след 10к вече сигналът ти пада яко и там по-добре да нямаш абсолютно никакви дразнители

След 10-те К ще има LL4148, евентуално - 4 към маса и 2 диференциално. Преди резисторите някакви обикновени, даже може 2 в общ корпус TO220 примерно.

Входа по напрежение е по-критичен, принципно. Там на входа са 100к и 2к към маса.

...ама това след симулации ще се преценява.

Сега мъдря захранването. Много ми се щеше с планарен траф, ама май няма да ми върже с повече от една вторична, а ако една вторична на 15V, това значи и регулатори след това за аналоговото -15, +/- 2.5 + цифровото 3.3, и като цена става... мамата.
Май ще го правя върху EFD сърцевина.

Добре де, шунта не ти ли е към маса? Ако е - можеш да вържеш масата на електрониката ти в същата точка - масата на шунта. Така ще работиш с ниски симфазни напрежения на входа на ДУ. Ще имаш високи напрежения само при прекъсване на шунта.

Какъв е порядъка на напреженията на напреженовия канал?

Можеш да направиш и производствена калибровка. Т.е. при производството на модула да му се калибрират напреженовия и токовия канал, за да избегнеш използването на точни резистори, потенциометри и т.н. Качествен потенциометър струва 0.5 - 1$ (BURNS например). Ако можеш гледай да ги избягваш от гледна точка на надеждност.

Единия край на шунта е към маса.

От платката до шънта има отрелен кабел за масата, че да не влиае като тече ток по него (то не би трябвало да тече, ама някой и друг кашацитет тук-там със сигурмност ще има)

Напреженовия канал също е към маса.

Работните напрежения са до към 70-80. Ама има индуктивни пикове при спиране на работа, вероятно е ограничено до малко над 100. Машината току що дойде и още не съм погледнал кое-що. Има резистори и варистори за ограничение на това, дето идва към платката, ама още ме съм погледнал какви точно. То вероятно и там ще има преработки...

абе като се замисля...
какви са скоростите на преходните процеси? примерно пуск/стоп, пулсация на тока при различните (мин/макс) скорости на жицата и т.н.
оператора, дори и да е пернинчанин, надали може да забележи времена под 30-50мс, та ти ако реагираш в рамките на 10мс ще е достатъчно бързо.

ако ще семплираш с 100kHz, това е стабилен оверсемплинг и ако имаш мускули в проца, по-добре да докараш малко статистика - средно квадратично, средна девиация, някоя и друга хистограма.

андроиден електрожен