Брей, зъл бе. И до "умник" има път да изминава ама се репчи,
и той барабар петко....

ТГИ, ей намери си и ти майстора

Да бе, ти да видиш

А сега да видим, на кого му е по-голямо флопито...

Ейй - ше ме накарате да търся де са 8 инчовите ...

айде сега да видим кой има съветски 8-инчови флопита

Еми мойте бяха японски - беше някъв джапанярски кютюк със Z80, вграден принтер вградени флопита и монитор. Въобще цялото нещо в един корпус. Паметта му беше динамична с феритчета. Обаче май е безвъзвратно загубен...

Советские МНГД - самые большие в мире!

БатеАз беше домъкнал по една време Изотски дискети, та изглежда да бяха 8 инча.

Първите флопита на "бабичката" (родена преди вече споменатия "дядка") бяха 8 инчови
ама не съветски а български.
Научиха ме колко важно нещо е бекъпът .

Първият контролерски ROM на бабичката не беше мой, един колега в МЕИ-то го беше
писал. Но бабичката имаше и 6844 DMA което стоеше неизползвано та написах
ROM за целта (към 2k заемаше на $e800), и един скришен RAM имах - още 16k
в освен пълните 64к - в който отиде диск кешът, MDOS-ът летеше така (пъти
по-бърз беше наистина де, голямо кълване по дискетите падаше, то на тия имаше
heal load магнити още а MDOS-ът най-често четеше по един сектор, щрак главата надолу/пльок нагоре ....).
И бях докарал 8" флопитата да се пишат и с double density - ставаха по половин мегабайт всяко
така (инак масово си се ползваха на половината на това).
После докопах отнякъде едно 5" флопи, то беше супер надеждно в сравнение разбира се.
После станаха и 3.5". Но това вече само на дядката, бабичката не доживя да има такова,
тях ги добих в Кьолн вече. Всъщност фирмата за която правих каквото правих там за
тях нямаше друг CAD, ползваше се дядката. Оставих им една бройка, дали и колко са
го ползвали след мене не знам, идеята беше да могат да си поддържат платки едно друго.

абе приятно си беше с големите кошници...
по онова време дращех едни програми, които се асемблираха по 30 минути. пуснеш процеса и се опънеш на служебния диван.
като спре да трака се събуждаш, виждаш каква е грешката, сънено я оправяш и правиш още 5 и айде пак. и така до сутринта

най-неприятно беше, като забравиш да изключиш флопито от контакта... дискетата се върти няколко дена и става нечитаема.

Вярно, че имаха отделен контакт бееее... моите две (не бяха мои де, върнах ги преди
да побегна) си имаха ключе май обаче, в една огромна кутия бяха.

Но асемблиранията траеха по няколко минути само

Виж имах един паскал09 той откарваше по половин час като го назорех ...

Иди им разправяй на "отворковците" сега бавното компилиране на какви хубави навици учи ...

Борландския Пастал на 386 компилира за част от секундата. Даже не си сигурен дали го е компилирал или не, за това за всеки случай натискаш F5 още 5-6 пъти.

Точно от него тръгна модата
А първия турбо паскал (<=3.0) си беше класика - в няма и 40к навряно - ртл, (мей) еднопасов компилатор на паскал с линкер, текстов редактор (иде). Разбира се писано на асемблер

o, турбо паскала си беше пробив, няма спор. доста народ се научи да пише програми покрай него. май първи те въведоха IDE-то като средство за програмиране.

за мен много по-добри продукти обаче бяха компилаторите TopSpeed на Jensen and Partners. за мен беше истинско удоволствие да напиша километри код на модула2 с тяхната среда. веднъж видял модулата, паскала вече ми изглеждаше като бейзик

когато се борих с MDOS-а, по някаква причина не можехме да ползваме линкера и всичко трябваше да се асемблира на салам. бяха към 40 файла сорс, резултата се получаваше почти 30К код. затова тракалото чукаше повече и от трамвая до ВМЕИ-то, но пък и през 2 стаи се разбираше, че е свършило нещото. добре, че поне дискетите бяха достатъчно обемни, и всичко се събираше на двете. години по-късно, вече аз като водач на екип, ползвах същата технология, но на правчето. мерлина пък въобще си нямаше линкер. виж, там ми трябваха 4 дискети, щото просто дискетите бяха малки. флопитата бяха по-тихи, но пък като нищо се успиваш и пропускаш оргазЪма.

88-ма ми трупнаха задача да обработвам стотици ленти от голяма машина. най-големия диск, който агентите можеха да ни донесат не побираше и две ленти информация, та се наложи да се преоткриват чисто лентови алгоритми за индексиране, търсене, сортиране и сливане. на едно РС бях накачулил 6 лентови устройства и изглеждаше като зала на голяма машина от 60-те. поне имаше тенис маса в коридора, да не говорим за каките. все пак, задачата беше доста тежка и образователна за мен.