Ако ще има DC/DC регулатор за диодите - като че ли е по-добре да се свържат последователно. Недостатъците ги казахте - ако прекъсне един - гаснат всички. Допълнително може би шумотевицата от DC токовия регулатор ще е по-голяма (напрежението е по-голямо). От гледна точка на ефективност - последователното свързване е по-добре, защото няма необходимост от никакви последователни резистори (при една група) - пести се място на платката и греенето на резисторите го няма.

Аз съм виждал и светодиоди свързани в матрица.
Ако се търси ефективност е немислимо да се слагат балансиращи резистори - на всяка група светодиоди трябва да има отделен токов драйвер.

Виждал съм го направено в лед лампа. На всеки 2-3 диода слагат паралелно по един ценер. И да прекъсне някой, гаснат само другите два до него.

Реденето на диодите беше предизвикателство - първо това което правих бяха едни часовници със 7сегментна индикация. Всеки сегмент се състоеше от 14 светодиода. Направих ги така, че вертикалните да са еднакви и хоризонталните пак еднакви. После дадох на фреза да ми разпробият дупките върху някаква 3 мм. пластмаса. Направих си по един шаблон за вертикалните и за хоризонталните. Тука вече се включи и жената - на всеки светодиод му сгъва плътно плюса на 90 градуса и го отрязва на около 1 см. Минуса го оставя да стърчи. После нареждам всички светодиоди на шаблона, така че плюсовете им да сочат навътре (а и по два светодиода на всеки 12 не им отрязваше плюса - тия двата са отгоре и отдолу острата част на сегмента). Като ги наредя всички плюсове могат да се запоят лесно и бързо понеже се допират - така общия плюс става готов много бързо. Минуса, понеже крачетата стърчат нагоре ги обикалям всичките с един проводник изваден от някъв силов многожилен кабел - меден и не много тънък - намерих някъв дето жилото е малко по тънко от телефонен. Като ги обиколя само ги близвам с поялника набързо и остатъците от минусите на крачетата ги изрязвам. Крайните (острото на сегмента) пак ги оставям, за да мога после да ги вържа с другите сегменти. След като наредих сегментите на самото табло ги позалепих малко да не падат. Ако основата е коматекс държат щото е мека, ама при мене беше нещо по твърдо и не стояха много много. И после вече свръвам всички минуси заедно а на плюсовете по едно кабелче. Ползвах кабел от тия алармените с 8 жила - 1 за минуса и другите за сегментите.

В общи линии, за два дена, с жената 4 часовника с по 6 цифри ги направихме. Това са малко над 2350 светодиода. Двоеточията дето ги има между цифрите въобще не ги броя - по 4 точки на часовник със 7 светодиода всяка.

DC/DC конверторите са мнго прости - референтно напрежение и изходното напрежение към един компаратор дето цъка един транзистор - като цяло е супер шумно нещото, ама то работи на полето и никой не му прави впечатление... Реферънса идва директно от пика дето светка цифрите за да може да им се регулира яркостта софтуерно.