Май това е най-подходящата тема:

The biggest-little revolution: 10 single-board computers for under $100
http://www.edn.com/Home/PrintView?contentItemId=4419990

Преди 3 седмици купих тоя BeagleBone Black заедно с едно 4" дисплейче. Търкаля линукс и андроид като пич, ама като се сетя какво ми трябва за да почна да пиша програми за него и ми се изпари желанието нацяло . Сега съм го хвърлил и него в чекмеджето и чакам един колега да се накани да се бори той с него, щото аз си знам, че нерви няма да имам. Иначе е много добре направено и има много платки с периферии за него и за $45 е направо без пари.

ами то това е общ проблем на всичките тия. едно е да цъкаш с език при вида на платката и параметрите й, но като се стигне до писане на нещо наистина ползваемо и се закопаш в лайната на линуксите... не случайно хобистите си джиткат дуинотата и тем подобните и не скачат на тия, нищо че са 20 пъти по-мощни. и обикновено се превръща в $хх за да си направиш снимка с платката, и после отива в чекмеджето...

Така е, всичките тия расберита и подобни са просто поредният опит да продадат PC-та
в гол вид за вграждане. Опитите продължават вече 30-ина години и не че не успяват
да продадат, напротив, проблемите им почват като се наложи нещото реално да работи.
А те са или windows или linux, работят само ако има човек да бърше подир тях непрекъснато
и то за все същото, което прави и всяко PC/тавлет/грамофон.

че за какъв ти е да пишеш на андроид? BBB си има linux, инсталираш си GCC и си пишеш на С като на десктопа

Хора, не бъркайте лърнинг курвата с лош дизайн и калпави инструменти. Нормално е когато имаш опит с нещо то да ти е удобно, и обратно когато нямаш да те вади от релси докато не му свикнеш. Всички може да карате колелета, ама да караш кола е друго, а да не говорим какво е да караш самолет, или летяща чиния
Линукс и по точно всички опън сорс платформи имат един огромен плюс - имаш достъп до сорсовете им и когато нещо се закучи може (разбира се ако можеш: имаш необходимите знания, време, желание) да ги погледнеш и да си оправиш проблема. Тези евтини платки правят технологията достъпна до много хора, ефекта от това ще се види след години. Помислете си само преди 10-20-30 (според кой от кога е започнал да се занимава) имахте достъп до такива платки на такава цена, какво щяхте да сте направили досега през всичките тези години. Да, ама нямаше, ако ги имаше бяха на някакви астрономически за Българина цени.

ами...
едни време процесорите бяха с 3 регистъра и стотина инструкции. пишеше се на асемблер, щото (1) нямаше друго; (2) нямаше въздух за друго.
имаше десетки архитектури, но като навлезеш в една, другите вече бяха лесни. дали ще пишеш метри асемблер на Z80 или 6809 беше все тая - метрите си оставаха.

сега в една въшка за $2 са натикали процесор и памет, 10 пъти повече от голямата машина, на която се учиш да пиша на фортран и заемаше 1 декар площ. нормално е да видиш и 30 различни периферии вътре във въшката, описани в 1500 страници книжка. ясно е, че нещата стават по-сложни.

а задачките в повечето случай остават същите като преди 20-30 години: като натиснеш бутон "Б" да светне лампа "Л" или да цъкне реле "Р".
10 реда на асемблер. обаче вече не е разумно да пишеш на асемблер, щото описанието на инструкциите е 3500 страници и не можеш да заплуваш в свои води за месец-два. а никой няма да ти плаща заплата да се учиш да плуваш, всички търсят плувци.

преди gcc ерата, компилаторите бяха доста затворени, да не говорим че се брояха на пръстите на едната ръка. не знам какво толкова не харесвате на "гнуста". за мен си е супер инструмент, с който можеш и курник да сковеш, и къща да построиш, и градоустройство да работиш. просто си трябва напън да разбереш философията, да прочетеш поне веднъж цялата документация (която не е особено голяма на фона на другите чаршафи) и да се опитваш да се носиш по течението с минимални загребвания.

комерсиалните среди, в частта си на компилаторите, по същество са gcc базирани. пипнали са код-генерацията, оптимизацията, библиотеките, но инструмента е със същия брой бутончета, лампички и дръжки за управление. шаренията при писане на код е друга губерния. ама и там не може да има кой знае колко варианта - дори фрискейл зарязаха техния си боец и минаха в затъмнение... за съвременните въшки ти трябва специална програмка за да си сетнеш регистрите на клока и дистрибуцията му към вътрешната периферия. един час цъкане по менюта и таблички в "експертен режим" обикновено генерира 10 реда код за инициализация на 5 регистъра. е, може би е възможно и сам да си натамъниш битовете, но е по-юзерско да има съответния шарен тул с изкуствен интелект.

лайнукса върви упорито в същата посока - всички решения да се вкарат в една голяяяяяма рамка. и после ти да ползваш само една частичка от нея. и то май няма как да е иначе за чипове с много ядра, много периферия, 10 клока, 20 режима на консумация и т.н. обаче рамката е много голяма, неудобна, и не винаги влиза в багажника. а задачите, както споменах, си остават същите: бутон "Б" -> лампа "Л"

добре, че при колите не става същото. аналога би бил кола с 8 двигателя, 36 врати, 18 педала, 220 бутончета, харчеща между 500гр и 80 литра и ръководство от 12,000 страници, струваща 50лв, но без никаква поддръжка. как да закараш детето на детска градина сутринта, докато още не си се събудил като хората?

Аз PC-тата от не помня преди 10 ли 20 ли години ги оприличавам на кола със стотици
различни по размер колела, синхронизирани през сложни и все забавящи трансмисии....
И понеже се движи хората се возят, върви им обяснявай, че могла тя колата да е
на 4 колела и да върви пъти по-бързо.


Голямата боза няма как да е от компилатора, той ако не работи просто няма да има боза.
Но като цяло системата им е тотално трагична, стига човек да пипне един грамофон
с ядра цъкащи в гигахерците и да му усети латентностите и явните смитания под
килима на купищата недоправености. Тотално мазало което в тоя си вид няма да може
да остане, то просто не работи ако човек не е там да бърше подир него.

е пък ако искаш да цъкаш реленца и бутони (а и не само това) си инсталираш един Python, той е еквивалента на BASIC от 80-те
няма нужда да четеш за периферии и регистри че той ОС-а нали е за това

Python for pic12f509 ,
о йее

Аха, и не компилатор, а интерпретатор. Точно като в 80-те.

Сега може и в ядрото да го вкарат за жълти стотинки.

Работи се по въпроса: http://wiki.python.org/moin/PyMite

А колкото до разните Линукс платки - супер са си според мен. Само да има добър софтуерен съпорт за периферията в vanilla ядрото, а не един куп кръпки, които после не се поддържат. Повечето производители вече се ориентираха и работят в тази посока.

8 битовите контролери няма скоро да изчезнат, особенно когато ти трябва нещо real time. Има и решения как да подкараш real time нишка и Линукс ядрото на един и същ процесор. Обикновенно обаче много пъти по-лесно и чисто просто да добавиш и един PIC/AVR/MSP на платката, който си говори по I2C с големия АРМ с 5 ядра.

Вярно е, че в повечето случаи принципно нещата пак се свеждат до бутон "Б", който святка лампата "Л". Основните разлики за мен са 2 - първо, сега бутонът "Б", е изобразен на 10 инчов екран, с тъч сркийн, картинки, анимация и подобни, и второ - цялата система е свързана в интернет, така че ти трябва TCP/IP стек, протоколи от по-високо ниво като SMTP, SNMP, и т.н, както и уеб сървър плюс някакъв активен уеб интерфейс за отдалечено наблюдение/администрация.

За гореописаната ситуация в момента Линукс е едно добро решение. Вие какви алтернативи бихте предложили? Да почнеш от нулата да пишеш OS, GUI и мрежови стек май го може само tgi, поне аз за друг не знам. За него явно този подход работи, но за мен си не мога да си го представя. Ако аз тръгна по този път, сигурно ще дойде време да се пенсионирам (сега съм на 30), и пак няма да мога да направя базов софтуер сравним с Линукс + GNU + Qt + още куп библиотеки - основата на която стъпвам сега. Сигурно чак в следващото си прераждане ще мога да почна работа по същинския проект/задача.

Не е толкова страшно, нещата откъм инструменти за разработка за Линукс много се подобриха. Естествено, иска четене и ровене, но поне имаш сорса да ровиш, ако/като ти се наложи.

Не е чак толкова страшно, ако си наясно какво искаш да направиш и как да го направиш е работа за няколко месеца докато подкараш някакъв работещ и вършещ работа прототип. После няколко години шлайфане, подобряване, добавяне на функционалност и т.н.
Просто повечето хора инстинктивно се плашат и когато не са наясно как да направят нещо го определят като много сложно, даже невъзможно - а то не е така - примери колкото искаш. Тги е добър пример. Друг добър пример е ядрото на линукс. Има и други де. Преди близо 20-на години сам, без чужда помощ съм правил обектно ориентирано ГУИ - като започнеш от писането на пиксели и чертането на линии на ниско ниво (х86 асм) и свършиш с мениджър на прозорци (С++) и т.н. За ДОС, подкарах всичко за няколко седмици. Даже по един скрийншот на вин95 го направих да изглежда 1:1 преди МС да са го пуснали официално. Та лесно се правят големи неща, особенно като си на 20 - пълен с ентусиазъм, направо планини повдигаш. Трудното е да си задържиш интереса върху това следващите 10-20 и повече години - това е където хората се провалят (и аз де).

Алтернативи дал Господ... Освен питони има и lua-та, има ардино и ардино-подобни, има всякакви щуротии. Но действително без лайнукс си е въпрос на компромис.

Аз по-скоро мога да предложа друга алтернатива, при която хем може да има лайнукс, хем много як къстъм хардуер или софтуер. Говоря за цинк-а (и алтера правят подобни животни, но нямам опит). Значи в един чип е вкарано доста сериозно FPGA - 7-ма серия на xilinx с което може да се бачкат до 1800MHz io-клокове, има също директен достъп до DDR-a, шините и кешовете и т.н. С две думи последно поколение fpga и имащо пряк достъп до сериозни периферии. Могат да се правят страшно много работи.
Освен това има 2 кура на 1GHz като и двата могат да се ползват от лайнукса, или единия да се отдели за лични нужди. Примерно да си търкаля тъп freertos, макар че според мен е грехота да се заносва А9-ка @ 1GHz с последните NEON-и за някакъв малък RTOS, ама все пак е вариант да не си мешате капите с лайнукс.
Единственият недостатък е че е що-годе скъпо, платките започват от 100$ (тия със супер компютрите) иначе стандартните евали от сорта на zedboard 200-300$... Определено не е графа Low cost. Всичко се подкарва за около месец, може и по-малко защото голямата борба е с туловете, Xilinx се опитват да автоматизират нещата и да направят обща среда... но не са съвсем готови и в момента е наполовина gnu-процес, наполовина като комерсиална среда. Та от това идват и разни проблеми

Аз почнах DPS-а като бях на 39 (края на 1994). 97-а имах продаваем първия нюкман. Но оттогава
трупането не е спирало и не бих искал да си мисля какво бих правил ако трябва да съм на нивото
на наличности от тогава. Всъщност с натрупването/усъвършенстването на средствата и натрупването
се е ускорявало.
С това не давам съвети кой какво да прави, просто инфо как е протекло при мене.
Оня ден гледах, сорсовете ми оттогава са 50 мегабайта/към милион и половина реда.

Но ако ставаше дума за бутон и лампа тогава и аз нямаше да хукна да правя всичко
това, дори аз не съм толкова откачен. После тогава и гну нямаха това, което имат
сега, както и аз нямах това, което имам сега. Имаха един безобразно изкривен 68k
асемблер който не ставаше за нищо (C компилаторът им не ме интересуваше, не ме
интересува и сега), това едва ли се е подобрило. Политиката им е да ограничат писачите
в това, което пишат вместо да ги карат да учат езика - за да работи всичко на всякакъв
хардуер. Е, това е тъпа цел просто защото няма нужда да се сговнява писането за
да уйдиса на мърляв хардуер. То написаното нека работи на най-добрия наличен,
нататък времето ще си свърши работата. Навярно не в полза на писача разбира се
но човек трябва да избира между това да прави каквото смята за правилно или
да преяжда, предполагам .