А не се съмнявам, че ниската латентност и големият кеш правят огромна разлика за
всеки телевизор, то аз дето ги ползвам сигурно 1% от това дето ти ги ползваш ме
изнервят лесно та какво остана инак (за мене телевизорът е браузър, pdf четарка
и веднъж на няколко месеца ltspice - това касае работата, освен това точи и филми
и книги. А и realVNC разбира се, през него се гледат анализаторите от клиентите).

Та ми беше любопитно докъде са я докарали тия с SSD-тата, явно доста напред са
отишли. Като почнат да конкурират и цена на бит и отиде тя с механичните дискове...
ще ми е мъчно за тях, като помисли човек до каква степен изчистена технология
са...

Да кажа нещо по темата все пак. . Ами лаптопа бива прилично се държи, студен (според интернет ревютата Тошиба са направили качествено охлаждане), на съм го напъвал че да кажа колко е стабилен, не ми харесва клавиатурата(много малки клавиши, и една паянтова ми изглежда), дизайна е дърво от всякъде (определено са си оставили ръцете), звука за мен е леко кофти а уж навсякъде пишеше из мненията че бил превъзходен (може да се нуждае да се бутни туй-онуй по еквалайзера), няма такива USB-та едвам вкарвам и изважда флашките, харда е 5400 rpm и се усеща че е слабото звено в конфигурацията.

Да ти е честит ι7-а и друг път да слушкаш бай ти Бонго!
Ай ся тичкай да купиш едно SSD и USB кутийка за стария да има къде да си правиш бейкъпите. То три или пет години минават като вчера, оттам нататък не разчитай на SSD-то а ако е купен в БГ изобщо не разчитай!
Аз затова купувам тези неща от "Занзибар", че в БГ се нагледах на уж легални ментета, от сирене до прах за пране и крем за разширени вени.
А компютърджийските истории определено са по-скъпи.

То и на нормален диск на тая възраст много-много не е редно да разчиташ, поне ширпотребски такъв.

Оф мразя да дърпам дявола за опашката ама "нормални" дискове имам които са работили
по много повече от 5 години, че и без да спират практически. Не много на брой, говоря за
мои си тука дето съм ползвал.

Но пък 5 години гаранция е напълно ОК, още повече че SSD дисковете едва ли правят
еквивалент на забиване на главите (100% загуба на информация), като отиде ще има
малко нещо сговнено някъде, няма да се пише като хората и т.н., но никаква тотална
драма със загуба на данни не би трябвало да се очаква. Спарки ще разкаже как е като му
дойде времето .

Ай ся, аз предимно с ретро неща се занимавам и то защото докато са годни за работа аз им я намирам. Отдавна съм се убедил, че няма реален смисъл да купувам най-новото (съответно в пъти по-скъпо) само за да се фукам (образно казано) година-две.
Другото в което отдавна съм се убедил е, че повече евтин хардуер върши по-добра работа от един много скъп. Главната причина са програмите ама това е друга бира.

А, забравих да кажа, че Western Digital от години имат една червена серия дискове за NAS които са хем нескъпи, хем бързи и надеждни. За бейкъп, де.

Edit2: То гаранцията е хубаво нещо ама колко ще те стопли новият диск ако си загубил цялото инфо? На мен като ми се случи на цели два диска просто забравих за съществуването на марката, пък все още тя е от водещите.

Бонго, за най-новото като потребител да се дават пари обикновено е с цел фукня.
Но за работа не е, ако човек прави разработка и не ползва най-новото и най-доброто
налично в момента обикновено си губи времето (друг ще го ползва и ще му бие продукта).

За средства - като PC-та - работата я виждам по-индивидуално, ей го Спарки копае
яко с PC-то си и за него е оправдано дори ако само 15 минути на ден нето му пести
(колко му пести от спестени нерви от по-малко чакане няма как да сметна но подозирам,
че там е дори по-съществената част). После като купуваш ако не купиш най-доброто
в момента много по-скоро ще ти остарее това, което купуваш и трябва пак да купуваш.
Та специално с дисковете явно му е добре, щом работят.

Ами принципно според мен трябва да се взема най новото но не и върховото, т.е да се гони цена / ефективност. А иначе за марки аз купував надеждни и изпитани и то не от мен, предпочитам да платя молко отгоре и да ползвам нечий know how затова и пазаря само от един доставчик.

То и аз имам дискове, работещи повече от 5 години. Ама имам и такива, дето и 2 години не устискаха. Това е просто поредното високотехнологично творение. Купува го този на който му е нужно. Съвсем не съм от хората, чудещи се за какво да си похарчат парите. Просто знаех какво искам и какво дава тая технология. Ако беше за фукарлък и цената не ме притесняваше, щях да си взема 500GB, та да не се притеснявам и за обема. Или пък щях да си взема такъв, слагащ се директно нс PCI Express слота, няколко пъти по-бърз от въпросния. Ама там цените вече са свирепи, поне за мен и целите, за които го ползвам. Не въртя рендери и видео кодеци 24/7. Просто съм преценил че щом компютъра е инструмента, с който си вадя хляба, редно е да е достатъчно добър че да изпитвам удоволствие, работейки на него. А дисковете и съхранението на данни в момента са bottleneck откъм скорост, и откак някой измисли swap файловете все си е така. И тепърва ще става все по-зле.

А че нормалнем механичен диск е малко произведение на изкуството откъм механика съм напълно съгласен. Но механично отдавна са на предела на възможностите си. Практически в последните 10-ина години няма нищо концептуално ново по отношение на механиката. Не са спрели да увеличават капацитета свирепо, но механиката си е все една и съща. Истинското развитие в тая посока беше по времето на 486-ците и преди това. Помня че за едни 5-6 години мяханиката стана и по-прецизна, и по-тиха, и по-икономична, и по-бърза, и то с много. После се стигна до застой, с временни малки пробиви по отношение на вибрации, шум, икономия на енергия, и евентуално миниатюризация, но нищо което да дръпне тая технология концептуално напред. SSD-тата тепърва има да дават най-доброто от себе си. В момента, в който станат достатъчно масов и евтин продукт развитието ще се ускори в пъти.

По попредишният ми ком още работи 10 годишен, единствено съм добавял само 512 MB ram. Тия ssd колко издържат ?

Има такива, които издържат на 100 000 презаписа, а има и такива които издържат на 3000.

Е то сигурно и аз ще намеря из боклуците и по-дърти работещи компоненти. Сега даже се сещам къде се мъдри един Cyrix М2 на 50Mhz. И дискове имам 5-6, от около 300MB до към 20GB, половината работещи. Захранването ми от първия комп (286/16) сега си го ползвам за лабораторно.

...ама, какво от това? Очевидно вече 2 пъти си го сменил, демек среден живот 3.3 години. Гаранцията на SSD-то ми е по-дълга от това. Впрочем гаранцията е като на всеки друг диск - най-често между 3 и 5 години.

Не ползвам SSD-то за архивиране. Ползвам го за работа. Ако ми се загуби нещо, ще се загуби най-много днешната ми работа, защото всяка вечер се прави архив на друг диск, а от време на време същото отива и върху интернет сторидж + още 1 място. Да разчиташ на един носител, или на няколко, ама в един компютър, че даже и в една стая, рано или късно значи настъпени мотики, независимо от вида/технологията им. Кражбите на техника, пожарите и токовите удари никой не е отменил, дори дисковете да са с безкрайна надеждност.

Мисля, че това е най-близко до което искам да кажа.

Що трябва да изхарчиш 2-3к доларии напр. за един супер лаптоп като за тези пари можеш да си вземеш таблет/лаптоп, 1-2 читави десктопа и друг на който да правиш бейкъп. Щото аз не бих влязъл във фейсбук от компа на който разчитам за 24 часа безотказност, той даже и мрежа няма да има.
Що да изхарча чувал с пари за SSD 512G като е по-евтино да ръгна един малък за системата и някой-друг терабайтов за останалите нужди?!
И т.н., правенето на комп си е изкуство. Лошото е, че и най-мощният комп лесно се скапва от некадърни програми, да не говорим, че още със закупуването му всичко е омазано.

100K презаписа NAND отдавна няма. Текущите TLC NAND са около 1-3K триения/презаписа, и оттам почваш да живееш от ECC-то.
Дори четенията са деструктивни, и контролерът трябва да брои грубо четенията и периодично да преписва страниците (1-2MB и нагоре).

Ако го използваш за работен дял, всекидневно и ежеминутно писане и триене предполагам 10К цикъла не са чак толкова много.