Здравейте, опитвам се да направя детектор за удар, чиито сензор да бъде внедрен в лапа (за карате и всякакви бойни спортове) и да реагира на удар. Идеята е да има бутон/ръчка върху някаква кутия, в която ще е цялата електроника и кабел, свързващ лапата със сенозора с бутона. Трябва да имам таймер (хубаво е да има опция за настройка на различни времена), който след натискане на бутона да започва да отчита време, в което трябва да бъде ударена лапата, ако лапата не бъде ударена в рамките на 0.5s или избрано от потребителя (няколко степенно е достатъчно от 0.2 до 1.5s), трябва да има звукова индикация, за да сигнализира НЕуспешният удар. Ако пък сензора отчета удар в рамките на това време не трябва да има никаква сигнализация. Открих ето това, което ще ми е от полза http://electronicdesign.com/analog/low- ... ice?page=1.
Замислил съм, сензора да бъде такъв, както този от линка, таймера 555, сигнализацията звукова от пиезо говорител, захранването да бъде батерийно 5V.

Приемам всякакви предложения за примерна принципна схема и спецификация на компонентите.
Всякакви други съвети покрай устройството ще бъдат добре дошли, благодаря.

Много варианти имаш, първо е добре да помислиш дали само с това ще се изчерпи функцията или за вбъдеще може да ти хрумне да мериш и сила на удара. Като цяло има две решения, такива които отчитат просто наличието на удар, и такива които биха могли да дадът информация за неговата сила.
От там насетнеимаш два критерия, сила и ускорение.
Сила можеш да мериш директно с пиезо сензори, има пиезо подложки, също има и пиезо кабел, може би най-удачен за твоя случай. Друг вариант е тензодатчик, но ще оскъпи, утежни .. не бих ти го препоръчал.
Ускорение също имаш варианти, единия е да го мериш с датчик за ускорение с три оси. Ако тия лапи ще се държат от чоек ще трябва да приложеиш малко по интелигентен начин за обрбаотка, така че неговите движения да не се вземат под внимание, но като цяло е просто, разликата в ускорението при удар ще има доста по ралзичен характер, т.е. лесно ще го отчетеш. Ускорение може да с емери и с по прости сензори, индуктивни или пиезо, като тия дето се слагат по охрнаителните системни, най-вече автоалармите.
Имаш и трети вариант, резистивно или капацитивно, два филма с изолатор м-у тях, може би може да се намери нещо готово, резултата е дискретен,т.е. не можеш да мериш сила/ускорение а само има/няма удар.
Та това са ти основните варианти,сигурнои друго може да се измисли, та по важно е какво точно искаш,и какво би искал за вбъдеще. Навремето правих едно .. и аз не знам как да го нарека, мерих силата прилагана в гребла на псорна .. кавото се води там , каяк лие не знам. Та там тръгнахме от една сила та накрая стигнахме до 3 плюс ускорение

Най-лесно става с акселерометричен датчик и микроконтролер към него, който да обработва данните. Скоро разработихме такъв датчик. Микропроцесора е с вграден предавател и предава сигнала към приемник. Захранва се с две ААА алкални батерии. Трябва да се напише нов софтуер, който да отделя плавните премествания на ръката от приетите удари. Може да се сложи с каишка на китката.

Като се позамислих проблем може да има ако лапата е закрепена неподвижно примерно на колона, тогава в зависимост от това къде е датчика и как е закпрепена лапата към колоната, а и размера на лапата, може да не отчете движението, т.е. да няма ускорение или да е много малко. Принципно пиезо кабела бибил най-удачен, няма д астава за измерване на сила, или поненяма да е точно, но ще отчита адекватно ударите.

И според мен това е най-удачният вариант. Даже ако процесора се пусне на ниска честота и се смъкне консумацията възможно най-много, цялото нещо може да се вмести на платчица с размер на монета от 1 лв. (т.е. пиезо говорителче с подобни размери от едната страна и електрониката от другата), да се захранва от няква малка плоска батерия и да се вгради директно в лапата.

Погледни ADXL 345 - триосен акселерометър. Има доста възможности сензора - може да реагира на един уда или два последователни да го задействат и т.н - въпрос на програма. Напиши си на един лист какви функции искаш да има и така прави проучването - ще си наясно какво ти трябва Има и варианти с PVDF сензори.

Той човеко не искаше ли да е евтино и просто?! А тези пиезокерамики не са ли малко крехки да ги бъхтиш по цял ден?
Бай Бонго би разделил две пластини с нещо пружиниращо, би го направил яко, евтино и лесно сменяемо и най-вероятно на контактен принцип.

Само за пример, не препоръчвам точно това: преди три години в една бирария трябваше спешно да се намери заместител на електромеханичните ключове на канелите които даваха сигнал към управлението на някаква помпа. Направо ги разкарах и сложих огромен бутон състоящ се от парче неръждаема ламарина залепена по краищата върху качествен дунапрен (не точно това, де) и опираща при натиск върху главите на 6 неръждаеми болтчета свързани малко хаотично. Получи се много лесен за натискане бутон, допълнителен плюс е че помпата се задейства предварително, работи си и до ден днешен без грам оплакване от персонала.

Edit: докато напиша нещо то пет човека ме изпреварили...

Даже при малко повече фантазия и игра с РС софтуер може после да се прави анализ на ударите като сила и посока. Тогава ще се прецизират тренировките - ще се вижда дали удара е нанесен перпендикулярно на лапата. Дали е от горе надолу или обратно, дали силата е насочена наляво или дясно. Абе място за фантазии в тази посока много! Стига да има кой да ивестира в това.

ОффТопик
//ами като се посипят ударите ще се намери инвеститор .....пред или зад лапата...

Няма нужда да пишеш бавно, защото ние четем бързо!

Лято, жега, мозъкът се размеква.
Бонго е прав. Ако датчикът трябва да се вгради в ръкавицата на играча акселерометърът не става. Ръката му може да спре във въздуха и пак ще се получи нулева скорост, обратно ускорение и да се регистрира фалшив удар.

Имаше датчици тип изкуствена кожа. Ето , от тука може да се избере нещо и да се конструира подходяща ръкавица:http://www.robotev.com/index.php?cPath=1_29&sort=1a&page=2

Датчика е в лапата, т.е. в тов акоето се удря. Фалшиви сигнали могат да се получат но има много начини да се отфилтрират, дори да с енаправи самообучаващо. Принципно и на мен акселерометъра ми беше първата идея, но в последствие след малко размисъл ми се струва че не е най-доброто.
Относно пиезо сензорите, да си ги представяш като чупливи пластини е ... не че няма и такива, но масово се ползват такив акоито не са чупливи и керамични. http://www.meas-spec.com/product/t_product.aspx?id=2476 ето нещо такова, първото което ми попадна. За такова нещо съм правил преди години процесинг часта и се позлваше за броене на автомобили.
Тоя гледам имат и листа http://www.meas-spec.com/piezo-film-sen ... heets.aspx а и сензори http://www.meas-spec.com/product/t_product.aspx?id=2478.
Тия могат доста точно и да отчитат силата на удара, сигнала иска по прецизна аналогова част, и постигането на ниска консумация иска малко мислене, но при мен заедно с пик детектор и филтри е събрано в консумация от 60 uA.

Тони - наште мишени в казармата бяха с пиезо датчици (е поне една част от мишените) - представляваше един диск ф3 и дебел около 0.5 см. стегнат с един болт между две шайби.

Нашите бяха контактни, поне тия които ми се наложи да ремонтирам... не помня вече как се наричаха, едни алуминиеви кути с двигателче и редуктор вътре, вдигаха и сваляха мишените.

Да де - те кутиите са едни и същи, ама имахме мишени дето вместо от два тънки пласта с пластмаса посредата, бяха от 0.5 ламарина и отдолу им се завиваше въпросния "топуз", от него излизаха две чици дето се връзваха на съшото място дето се закачаха двата слоя на другите.

Честно казано нямам идея ква им беше схемата на машинките - тогава все още бъкелче не разбирах от аналоговщини и съвсем малко от цифровщини. Та и не се и интересувах - старшината си им разбираше и ги оправяше.

Доколкото си спомням обаче и двата вида мишени просто отпушваха един транзистор, които на свой ред задействаше другата карантия нататък до свалянето на мишената.

едит : АПМ20 бяха май... Двайсето се бъзикахме че идва от теглото щото тежаха 20-тина кила. Колко дължини на стрелбището съм направил с по една във всяка ръка ако знаеш...