Единственият ми проблем с тошибата беше кофти драйвер за клавиатурата. Отначало си мислих че е хардуерно прецакана. Писах на бг съпорта след 30 мин ми се обадиха и ми дадоха някакви насоки и ми казах да им го занеса. 2 години беше гаранцията като 1-вата е "no matter what". А за драйверите влизам за официалният сайт, вкарвам номера на лаптопа и ми излиза целият списък с драйвери последна версия. И това е когато бях още с XP със 7 не съм теглил нищо допълнително. Както каза tgi всичко е на късмет.

ами ... да ти дам моя сериен номер да пробваш, може да си по късметлия, на мен ми казва че такъв номер не същестува, ама аз и тото не пускам де, щото съм късметлия голям.

По темата - i7 с външна видеокарта, поне 8GB RAM, и силно (ама МНОГО силно) пожелателно SSD диск.
За съжаление комфигурации с истинско SSD са малко рядкост. Повечето са с разни измишльотини по 32 гигабайта + обикновен диск.

Поне моя следващ ще е нещо такова. С поне 250GB SSD. Така съм свикнал с SSD-то на десктопа ми, че какъв да е компютър без такова ме дразни неистово като му инсталираш повечко неща. Лаптопа и служебния ми почти постоянно са хибернейтнати и пак стартират няколко(много) пъти по-бавно от десктопа ми, при сравним инсталиран софтуер.

SSD e голяма работа спор няма, зависи на човек какво му трябва скорост/обем и колко дълбоко може да се бръкне.

И какъв Backup има, бих допълнил
А 4 гиги RAM на лаптопа му стигат, 8-те го хвърлят в по-друга (скъпа) категория.
Не харчете грешни пари за нещо дето и от чаша вода предава богу дух, пък колко други случки са по-вероятни...

P.S.: В момента пиша на гумена клавиатура: по нея хляб с лютеница, пепел от цигари и някакви стружки защото от седмици и се каня да я мушна под мивката. Десктопчето е скрито на сигурно място и да изпати нещо сам ще си го оправя.

С това за достатъчните 4 гигабайта категорично не мога да се съглася, ако лаптопа ще се ползва за нещо повече от гледане на поща, броузване и игране на енгри бърдс под windows. А то за тия неща за какво ти е i7 и за какво ти е лаптоп въобще? Силен лаптоп се купува когато от него се иска да работи прилично с що годе сериозен софтуер. Иначе поне на мен ми се губи смисъла да търсиш нещо с i5 дори.

А ти пълнил ли си 4 гиги? Щото да не ми стига 1-1.5 гига под XP едва напоследък бразуърите го направиха, не и Програмите. Същото важи за седмицата ама умножено по две.
Иначе на бозата и 32 гиги RAM да и сложиш тя пак ще си иска Pagefile...

Edit: преди малко на бабаягата обработвах пет писти с видео и няколко аудио - всичкото риалтайм а пикът бил 1.2 гиги от наличните 2. Същото (и вповече) се получава ако отворя няколко прозореца с бразуър - мамка им реклами!

Сега пусни един нубав голям модел в solidworks или друго от сорта. На фона на това едно visual studio, и за капак някой фотошоп и altium. После сравни времето за превключване между тасковете и времето за зареждане на някой и друг допълнителен софт, който ти се е наложило да ползваш. И това без да броим колко пъти нещо ще гръмне, защото не му достигала памет, сега и веднага.

Повечето памет ти дава свобода. А XP-то безнадеждно одъртя до там че няма нужда нито смисъл да го коментираме. Знам разликата между лаптоп с 8gb core 2 duo без ssd и такъв с 16gb и i7 и ssd. Огромна е. Едното го чакаш да се накуми, а на другото просто работиш. Знам и разликата между 4 и 12gb върху десктопа ми. Вервай ми, има такава. Пък и ram-а е достатъчно евтин за да не си струва да се пести точно от това. Системата се държи по съвсем друг начин, даге при вършене на елементарни на вид неща.

А помните ли времето когато се говореше не за 4 гигабайта а за 4 мегабайта - 1000 пъти разлика. Аз помня когато си ъпгрейднах 486DX 40MHz от 4MB RAM до 8 MB под Win3.11 - направо литна машината. Теста беше един дизайн на корел с разни картинки и шаренийки - с 4 мб се спулваше за 5 часа а с 8 мб за 5 минути. Тогава и хардовете бяха от порядъка на 250 мб, сега са х 1000 Квото и да се говори, Мечо Пух си го е казал - колкото повече, толкова повече.

то софта си го изисква, щото програмистите станаха калпави !

Софтуерът изисква поне фактор x100 спрямо реално възможното ако не беше такова
тотално омазване програмирането в наше време.

Но това са наличните опции, ей го Спарки си копае така - какво да прави, да чака
диска да му копае по 5 минути ако кликне веднъж не каквото трябва (или каквото трябва).
Все пак си върши работа с омазаностите, които има в момента на разположение.
Пак е бавно, винаги ще е докато на софта му трябват гигабайтове за да работи
(все пак трябва да се прочетат отнякъде, трябва после да се точат и изпълняват
и т.н.), сценария му с многото приложения накуп сигурно тръгва след рестарт
за време стигащо му да си направи и изпие първото кафе . Ама това е светът
днес, кво да се прави.

Разправям тука на колегите, че няма нищо по хубаво от бавен компютър, бавно компилиране, система с ограничени ресурси - те ме гледат като извънземен. Иди да им обясняваш, че така се придобиват правилните навици - да се мисли преди да се маже, да се внимава, да се съобразява всяка промяна къде още ще се отрази и т.н. Всички искат нещата да станат набързо, и са съгласни да направят компромис с качеството ... е, на приказки никога не си признават, ама то по делата се вижда.
Ей за това не трябва да се работи за без пари ... който иска, да ходи при индийците, те ще го оправят. Работят и бързо, и качествено и най вече евтино!

Знам за проблема, аз от много (15+ години) съм свикнал да не чакам машината
а тя мене. Наистина го има .
Моето решение е - мисленето докато не съм пред екрана, там е битката за която
трябва копане а не мислене . Но преходната зона е сива....
Ей сега съм на такова никакво положение, няколко месеца работа и всичко готово
(вкарах директории с дълги имена в DPS-а, всякакви видове търсения и т.н.) само
дето като пусна в два шел прозореца два различни скрипта дето единият ползва
дълги имена (сравнява файлове в две директории) ползвайки стар код - който трябва да е
съвместим с новите дълги имена и още един скрипт в друг прозорец - и съместимото
нещо гръмва, пипа не където трябва. Е цял ден вече не мога да го хвана (знам точно на кое
място е), а е такова дето нито е за мислене нито е просто за копане. Повтарям си фразата дето един
старшина на времето имаше (тоя беше с истинско чувство за хумор, единствен екземпляр сигурно):
"Недееей се мисли а работи!" ... ама засега нищо....

Това за мисленето преди мазането никой не го е отменял. И впрочем евтините и "качествени" индийци имат доволно голяма дан по въпроса с немисленето. Имам чувството че такайците се справят по-добре дори, защото имат минималистичен поглед върху нещата, не само в софтуера.

А иначе проблема се решава много лесно - същото се тества на минималната целева конфигурация/операционна система. Да трепеш жаби с РПГ не е особено продуктивно, независимо колко евтино ти излиза РПГ-то. За съжаление мисленето за тия неща и особено успяването да се справиш с тях идват след години копане и изграждане на начин на работа. Не че се справям блестящо с това - сега съм на етап да знам че нещо може да е по-добре, но да ми е трудно да го измисля до край така, както ми харесва без известно количество опити и грешки. Аз просто не искам да губя време за неща, за които няма смисъл да губя време. Искам да имам избора аз да реша кога да си пия кафето или пуша цигарата, а не да се съобразявам колко компилации ще направя или с колко стартирания на проекта под Visual Studio (който се е разправял с WEB проект под това със сигурност знае какво имам предвид). Някога имах търпнието и времето да си оптимизирам и подреждам компютъра до крайност. Сега искам просто да седна и да си свърша работата без излишно мотане чакайки индийския софтуер да си свърши работата. Ако това значи 32 гигабайта RAM, най-наточеното дъно с i7-ца, и SSD - така да бъде. Това ми осигурява период от 3-4 години през които за хардуер не мисля. Десктопа ми вкъщи е купувам като излязоха пътвите i7-ци. И няма изгледи от утре да излезе нещо драстично по-добро. На колегите чисто новичките i5-ци са по-зле.

С рестартирането няма драми. Преди изключване или хибернация всичко е затворено. Просто по време на работа много често ми се налага да ползвам няколко неща на куп и предпочитам да се стартират с вменяема скорост, а не да чегърта безкрайно по диска след всяко отваряне на нов прозорец.

Ми, станали... Че има калпави, има с лопата да ги ринеш, ама когато на преден план са сроковете а хардуера е най-евтиното нещо в цялата работа, неминуемо се стига до тук. Просто масово се гледа нещото да върви някак на компютър, дето днес можеш да си купиш от магазина на вменяема цена. Отделно дето някой голям от бранша като изкара нещо, вървящо с дадена скорост, почти никой не си прави труда няговото да върви по-добре и да иска по-малко ресурси, просто защото е икономически необосновано - на утрешните компютри ще хвърчи, така или иначе. А тая индустрия трябва да папа нещо.